Шест досадни практики на класните хотели

"Най-голямото предимство на хотела е, че е бягство от домашния живот". Казал го е писателят Бърнард Шоу във времена, в които нито хотелите са били толкова много, нито хотелският стандарт - така изпипан.

Днес тези места за временен живот си остават възможност да си починеш от обичайната делнична рутина. Но в същото време могат и да ти скъсат нервите - съвсем по изпипания си стандарт и пропорционално на броя на звездите в категорията си. Всъщност не знам кой и как решава какво нововъведение да се направи в хотелската практика, но голяма част от тях не са били съгласувани с гостите на хотелите. В противен случай, нямаше да бъдат толкова несъобразени с нормалния начин на човешко функциониране, елементарните принципи на физиката и чистата естетика.

Споделям с вас няколко свои перманентни хотелски кошмара. Най-забележителното е, че се смятат за специална грижа, ексклузивна услуга или оригинално решение на конкретния бранд. А не трябва...

Настоятелният пиколо

Това е онзи облечен като разпоредител в цирк младеж, който отнякъде е чул, че пиколото прави луди пари от бакшиши и е решил за един сезон рязко да си оправи финансовото положение.

Още щом види някой да се запътва към рецепцията, се втурва към него и измъква от ръцете му каквото и да носи - сак, найлонова торбичка, едра дамска чанта, дете, кученце. Веднъж ми се случи да вляза почти в ръкопашна схватка с особено амбициозен тип, за когото явно беше въпрос на живот и смърт да метне през рамо малката ми пътна чанта. В нея грижливо бях подредила шест стари кристални чаши, които щях да подаря на близка приятелка.

Казвам "щях", защото докато обясня на въпросния служител, че нося нещо чупливо, той със замах се опита да я метне през рамо, а тя се отплесна встрани и се удари с все сила в бюрото на рецепцията. Чу се леко изхрущяване - чашите бяха станали пет.

Картите за достъп

Модерна работа си е магнитна карта вместо класически ключ с огромен дървен ключодържател, на който с пирограф е изписан криво номерът на стаята. Има обаче и друга страна. Като тази, че въпросните карти често се размагнетизират, когато са в близост до мобилен телефон, което на практика си е винаги.

Така никога не знаеш дали ще можеш да си отвориш вратата, когато стигнеш до нея. Може и да не ви се струва толкова драматично, че ще трябва да се върнете до рецепцията, но я си представете, че ужасно ви стягат обувките или пък ви се ходи до тоалетна - ще видите от какво значение за личния ви комфорт може да се окаже този уж не кой знае колко неудобен факт.

Кодът за порно-каналите

Нали не само аз знам, че в деветдесет и девет процента от хотелите той е 1234? Тока че не съм сигурна дали ако оставите едно съвременно дете с технологична култура на хакер само в хотелска стая за 2 минути, няма да потъне в някой класически ХХХ-сюжет, в който разносвач на пица среща медицинска сестра и...

Завтъкнатата завивка

Леглото е широко и удобно, възглавницата е голяма и мека... В един момент вие решавате да си легнете. За целта обаче трябва да можете да се мушнете под завивката. Прихващате я откъм горната част и леко дърпате.

Тя не мърда.

Дърпате по-силно - тя направо се съпротивлява! Толкова плътно е вкопана под матрака, че имате чувството, че просто е циментирана там. Вие обаче сте си платили да се наспите и тази толкова глупава пречка само ви амбицира. След минута, вече напълно разсънени, вбесени и потънали в пот, с всичка сила теглите чаршафосаната завивка. А тя едва-едва излазва изпод дебрите на кревата, готова във всеки момент измамно да се отпусне и да ви остави да се размажете върху стената зад вас.

Според мен в някои хотели работят камериерки със специално садистично отношение към посетителите. Леглата, оправени от техните ръце, могат да бъдат разтурени само по таен, специален план, който те еднолично владеят. Случите ли на такава, бъдете доволни и ако успеете да отворите кревата си като плик за писмо и се мушнете под завивката от горната страна, в процепа към възглавницата. Сигурна съм, че цяла нощ ще имате чувството, че сте се завили с надгробна плоча, но поне няма да ви е студено.

Скулптури с хавлиени кърпи

Не разбирам какво й е на пухкавата, чиста и приятно ухаеща нормално сгъната хавлиена кърпа, че в някои хотели я използват като материал за създаване на малки скулптури. Не знам за вас, но аз истински се потрисам, когато в средата на леглото ме посреща двойка бели лебеди с наклонени една към друга главици и хавлиени вратлета, извити във формата на сърце.

Освен, че това псевдоптиче присъствие ме дразни, за мен то означава и допълнително отделено време за разтурянето му. Нали, за да си ползваш кърпата като кърпа, не можеш да я оставиш да е лебед?! Пък след като я приведеш в нормалния за функциите й вид, тя - разкривена и смачкана - остава да ти напомня за творческия ентусиазъм на незнайната камериерка, чията малка пластика току-що си съсипал. А може да е далеч по-просто, достойно и удобно, ако кърпата си е оставена да си е само кърпа, нали?

Сложните системи в банята

Как пък никой в класните хотели не се сети, че не е необходимо да завършиш курс по интегрални схеми, за да можеш да си пуснеш водата в банята?! Всички сте изпадали в онзи комедиен момент, в който с глупавата найлонова шапка на главата стоите голи пред панела в душ кабината и безпомощно се дзверите на копчетата, кранчетата, бутончетата и врътките, от които зависи личната ви хигиена.

И знаете колко е неприятно, когато плахо вземеш, че натиснеш най-безобидното копче, а то се окаже стартов бутон за цяла ледена лавина, която изневиделица се излива върху зъзнещото тяло. Благодарение на такива сложни системи с вид на самолетни пултове съм се обгаряла до зачервяване, наводнявала съм си стаята, пълнила съм си ушите и носа с вода, мокрила съм си току-що фризираната коса.

Един път заради внезапно нахлулата изпод панела силна водна струя, подвижният душ така се разхвърча из банята, че се наложи да го гоня като току-що заклана кокошка - той бяга и се кълчи на всички страни, а аз търча по него гола и боса, с все онази найлонова шапка с впит в челото ми ластик, разперени неловко ръце и неконтролируеми писъци.

В края на този текст нека си припомним все пак две неща - че хотелът, какъвто и да е той, не е "вкъщи", така че е добре да приемаме всички малки негови недостатъци с чувство за хумор и самоирония. Както и че въпреки тях той си остава малкото възможно бягство от домашната скука и като такова ни предлага приключения, които създават спомени.