Беринговият проток е известен най-вече като районът, през което е станало преселението на хората между Азия и Америка, а също и като мястото, където на един остров е 12 часа на обед, а на отсрещния - на под 4 км на запад - е 9 сутринта на другия ден.
Това е мястото, където минава Международната линия на датата, а двата острова са съответно в САЩ и Русия и ги делят 21 часа.
В най-тясната си част протокът между Русия и Аляска е широк едва 85 км, и там се срешат Тихият океан на юг и Северният ледовит океан на север.
И точка, която има потенциала да повлияе на климата на огромни части от планетата.
Беринговият проток е важен за т.нар. Атлантическа меридионална преобръщаща циркулация (AMOC) - система от течения, която влияе на климата в Европа, Америките и Африка. Описвана е като конвейер, при който топла и солена вода от тропиците се движи на север по повърхността на Атлантическия океан.
На север тя се охлажда, става по-плътна и потъва, след което се връща на юг.
Движението на по-топлата вода край Европа например е причината някои северни части на континента да имат доста мек климат предвид близостта си до Арктика.
На тази система влияе косвено и Беринговият проток, през който по-топли води от Тихия океан навлизат към Северния ледовит океан и оттам - към Атлантическия.
Докато стигне района на протока, водата обаче вече е по-сладка и охладена. Това влияе върху солеността на водите, които навлизат в Арктика, а оттам в Атлантика стига по-малко плътна вода. Това затруднява потъването ѝ, оттам движението на конвейера и съответно - процеса на разпределение на топлина между океаните и континентите.
Което е проблем, тъй като редица проучвания сочат, че AMOC и без това отслабва, а това може да доведе до катастрофални последици за климата.
Температурите на Европа биха се понижили, биха настъпили суши, производството на храни ще се наруши, а морското равнище по част от крайбрежието на Северна Америка би се повишило с десетки сантиметри.
Засега не е сигурно, че AMOC ще стигне до колапс, макар че проучвания сочат, че до 2100 г. циркулационната система може да се забави с до 59 на сто. Влиянието на Беринговия проток също не е толкова голямо за евентуалния колапс на цялата циркулация, но "запушването" му би могло да допринесе за стабилността на AMOC.
Нещо повече - колкото се покачва нивото на световния океан, толкова по-дълбок и широк става протокът и толкова повече влияние оказва той на AMOC. И обратното - преди 10-15 000 години "проток" не е имало - това е била суша, която е спирала обмена на води между Тихия и Северния ледовит океан.
Тоест - ако се затворят тези 85 км между Азия и Америка, това би могло да повлияе на AMOC и евентуално да забави отслабването на системата течения.
За целта последното проучване по въпроса предлага да се построи огромна преграда и сочи и какво би станало с циркулационната система, ако се появи подобна структура между Америка и Русия. То е на специалисти от Института по морски и атмосферни проучвания в университета в Утрехт в Нидерландия и представлява модел на евентуално "затваряне" на Беринговия проток.
За да стане това, са необходими три бариери - заради наличието на двата Диомидови острова в средата на протока.
Най-дългата ще трябва да е 38 километра, а общо трите ще са с дължина от 80 км, на средна дълбочина от 50 м и максимална от 59.
Инженерното изграждане на подобна преграда или язовир би трябвало да е технически възможно, казват авторите на проучването. Те смятат, че предизвикателствата при изграждането са съпоставими с тези на вече реализирани мегапроекти. И дават за пример морската дига Саемангъм в Южна Корея, която е дълга 33 км и с дълбочина до 54 м.
Изчисляват, че ако язовирът се издига на 20 м над морско равнище и е широк 100 м в горната си част, за изграждането му ще са необходими около 1,3 милиарда кубични метра материал.
Макар че това е над 3 пъти повече от количеството, с което е изградено разширението на пристанището в Ротердам, учените смятат, че става дума за порядък на вече реализирани проекти.
При изчислението за ефекта от преградата са приложени два сценария за нивата на въглеродните емисии и глобалното затопляне. Смята се, че то подпомага отслабването на AMOC, тъй като по-топли води в Северния атлантически океан могат да попречат топлата, солена вода от юг да се охлади и потъне.
Освен това топенето на ледниците в северните части на планетата може да добави сладка вода към Атлантика, да разреди солеността на течението от юг и да спре потъването и съответно - конвейера.
Изследването, публикувано в Science Advances, установява, че при по-ниски нива на въглеродни емисии и по-малко отслабване на AMOC, затварянето на Беринговия проток може да засили системата от течения и да ѝ позволи да функционира.
При по-отслабена система течения обаче затварянето на протока между Азия и Америка може да има обратния ефект и да ускори колапса, сочи проучването.
Естествено, фактът, че подобна преграда би представлявала сухоземна връзка между САЩ и Русия не е обект на проучването на нидерландските учени, но е ясно, че това е вероятно най-сериозната пречка за проекта.
Но и извън това идеята за затваряне на протока може би не е категорично решение, тъй като не са ясни и по-дългосрочните ефекти при подобно радикално действие.
Например отрязването на връзката между два океана ще има сериозни последствия за живота в моретата, за риболова и корабоплаването и за местните общности, които зависят от протока.
"Блокирането на протока може да измени обмяната на води, топлина, хранителни вещества и морски живот между Тихия и Северния ледовит океан, с потенциално влияние върху екосистемите и регионалната океанска циркулация", казва през Live Science Джонатан Бейкър, океанолог от Британската метеорологична служба.
Освен това блокадата може да доведе до промени в климата, които все още не са напълно проучени.
"Всяка намеса от подобен мащаб трябва да отчита внимателно възможните непредвидени последици наред с очакваните ползи", добавя той и припомня, че по-надеждният начин за влияние върху AMOC е намалението на парниковите емисии.
И Бейкър, и авторите са съгласни, че са нужни повече проучвания по въпроса.
