Преди известно време се запознах с един пластичен хирург, доктор Дейвид накойси (фамилята не помня), който беше на ексурзия в Копенхаген заедно със съпругата си. Въпреки леката зашеметеност от бутилката вино, която вече беше изпил, в разговора ни си пролича, че човекът е професионалист в областта си.
Не се подлъга по русата ми коса и зелени очи и веднага разпозна червейчето на източноевропейския ген у мен. Човекът каза, че се интересува от лицевата структура, по която представителите на една нация се различават от всички останали.
За датчаните каза, че зад привлекателната им, почти иконична външност, стои фактът, че датските бебета ги "къпят" в сравнително мъничък генетичен басейн и затова, когато пораснат, стават стройни, с дълги крайници, идеално разпределена телесна маса и удивителна кожа.
За съжаление на много датчанки обаче в ДНК-басейна не раздават така щедро цици, както раздават стегнати дупета, яки прасци и руси къдрици. В резултат на това през последното десетилетие търсенето на по-големи размери гърди в страната се е увеличило десетократно.
През 2014-та година в частните клиники в Дания са извършени 2092 операции за уголемяване на бюста, а това е десет пъти повече в сравнение с 2009 г.
Понастоящем пластичните хирурзи в страната едва насмогват на нетърпеливите да се сдобият с по-голяма гръдна обиколка. При това става въпрос за жени във възрастовата категория 18-35 години! И как няма да ги пожелаят, когато рекламите за силиконови цици ти минават пред очите буквално на всеки пет минути… просто защото с тях са "украсени” автобусите по всички главни градски маршрути.
Дори според деветокласничките големите цици са се превърнали в норма и никоя от тях не желае да бъде момичето с най-малък номер сутиен в съблекалнята на училищния физкултурен салон. Затова повечето едва чакат да навършат пълнолетие, за да се легнат под ножа.
Добрата новина за датските кокетки е, че здравната каса в страната в голям процент от случаите е склонна да покрие разходите по пластичните операции от всякакъв характер. И не става въпрос само за случаи на хора, останали обезобразени след пожар или автомобилна катастрофа.
Датската система на здравеопазване се базира на принципа "еднакъв достъп за всички граждани". В графата на услугите, които са безплатни за населението, влизат и такива, все още извънземни от наша гледна точка, екстри като консултации с психиатър и широк аспект от зъболекарски процедури.
Пластичната хирургия по принцип попада в другата графа, тази на платените медицински услуги, но въпреки това се ползва със специален статут. И веднага обяснявам в какво се състои той.
Ако, например, някоя дама отиде на психиатър и успее да го убеди, че малките й гърди влияят негативно върху социалния и сексуалния й живот, а оттук и върху общото й психическо състояние, то тогава, въз основа на неговата компетентна преценка, здравната каса поема разходите по операцията.
С други думи - ако си достатъчно добра актриса и докажеш, че чашка АА те депресират също толкова, колкото лошото време и смъртта на любимата ти булонка, циците ти излизат безплатно!
Разбира се, фактът, че човек може да се сдобие с бюста на Лара Крофт за сметка на данъкоплатците, е особено мотивиращ и затова не е учудващо, че тази процедура продъжава да бъде хит сред датчанките.
Обаче все по-често напоследък психолозите алармират за негативните последици, които такава медицинска интервенция може да има, ако решението не бъде добре обмислено предварително и не бъдат претеглени разумно всички "за" и "против".
Дания си има Център за самооценка (Center for Selvværd). Tam психолози консултират ежедневно млади жени, които обмислят да се подложат на процедура за уголемяване на бюста.
Една от специалистките, работещи в Центъра, д-р Камила Бюн, казва: "Говорила съм с много момичета, които си въобразяват, че като започнат да си купуват сутиени с по-голям размер, всичките им проблеми ще изчезнат като с магическа пръчица. Само че това не е филм за Хари Потър и това почти никога не се случва. Уголемяването на бюста е просто quick fix и не след дълго чувството за лоша самооценка и неудовлтевореност отново се загнездва в съзнанието на човек".
Според д-р Бюн резултатът от операцията произвежда само моментно чувство на контрол върху конкретния физически обект на неудовлетвореност, моментната ситуация и живота като цяло. Обаче след първоначалният момент на еуфория от новия "продукт" неминуемо идва моментът на разочарование. Понеже, в крайна сметка, по-големите цици не са направили никоя жена по-харизматична, лъчезарна, и още по-малко остроумна и забавна.
Младите хора постоянно биват бомбардирани с визуални примери за това как ТРЯБВА да изглеждат, ако искат да имат 1000, 5000 и дори 10 000 последователи в Instagram.
Съвсем логично е промитите им от социалните мрежи мозъци в един момент да родят следната дебилна мисъл: "Aко приличам на Джиджи Хадид или Кайли Дженър, животът ми със сигурност ще е само рози и шампанско (без сълзи!)". Хайде пак да преговорим, сестро!
"Абе я се разкарайте оттука с ваште нравоучения!", писна наскоро 21-годишната датска реалити звезда Фий Лауресен. "От години вече си инжектирам хиалурон в устните и изглеждам стра-хот-но! Първата ми операция за уголемяване на гърдите е запланувана за май тази година. И не, не си слагам цици, за да си оправя самочувствието, понеже то си ми е наред. Нито пък се събудих тази сутрин с мисълта: "О, толкова ми е скучно! Я да ида да си сложа едни нови цици!" Искам по-голям бюст, защото мисля, че той е символ на женствеността. Точка по въпроса."
Да бе, точка по въпроса. И за какво толкова е цялата тая шумотевица все пак, щом дори на олигарсите не им се налага да плащат за пластичната операция!
А иначе ако отидете на посещение при Малката Русалка, ще установите, че гърдите й пасват перфектно в скромната чашка Б. Но пък тя и така си е добре и май няма амбиции за по-големи.
