Хората с фетиш към балони често са наричани "looners". Te намират балоните са особено еротични. Фетишът към балони може да се прояви по много начини, включително в гледането на това как някои надува или пука балон. Колкото и странно да звучи, сексуалната възбуда от балони има повече психологически смисъл, отколкото си мислите.
Всъщност се оказва, че пукането на балони за много от фетишистите се свързва психологически с отпускане, след като адреналина им е бил вдигнат необичайно много от усещането, че балона всеки момент ще се спука. Тези усещания, свързанис със страх и очакване са широко разпространени при повечето сексуални фетиши. Тези чувства при някои хора предизвикват сексуална реакция
Може и да ви изглежда като сценарии от евтин филм на ужасите, но форнифилията – както е известен този сексуален фетиш, е нещо, което наистина съществува. Това представлява екстремна форма на бондаж (овързване) на човека, до докарването му в поза, която наподобява мебел. Някои от позите са по-лесни за изпълнение – като това да превърнеш някого в отоманка или масичка за кафе, докато други са трудни. Именно за трудните пози се изисква завързване до друга мебел – например лампа, гардероб...
Колкото и да е странно, фетишът към детски мечета е дотолкова разпространен, че си има име: урсусагалматофилия (ursusagalmatophilia). Въпреки дългото име, корените на този фетиш са лесни за разкодиране – майките просто твърде дълго и твърде често са слагали мечето в леглото на децата си, когато те са били малки. Този фетиш е подразделение на фетиша към плюшени играчки, известен като плюшофилия (plushophilia).
Всъщност този фетиш е много разппространен в последно време сред младите мъже. През 2010-та мъж на име Чарлс Маршал беше хванат да прави секс на публично място с плюшено мече. Според Huffington Post, които разказаха историята през 2012-та обаче, това е прецедент, заслужаващ отразяването си в медиите. Но имайте предвид, че публичността е много рядка при този вид фетиш и едва ли ще чуете някой да си признае.
Латинското наименование е формикофилия (formicophilia) и е форма на зоофилия, при която се получава сексуална възбуда от мисълта за (или от) ухапване на насекоми. Формиколфилите могат да предпочитат един или друг вид насекоми и им доставя удоволствие, когато ги пълзят мравки, паяци или други... Те могат също така да имат фетиш и към точно определно място по тялото, където предпочитат да бъдат лазени или хапани.
Всъщност този фетиш също е изучен от психолозите, специално от двойката професори Ретнин Деваря и Джон Мъни през 1980-та. Двойката теоритизира, че този фетиш е по-разпространен в развиващите се страни, тъй като там има повече предпоставки за зараждането му.
Сексуално привличане към религиозни и сакрални предмети (хиерофилия)? Бррр. Звучи зловещо да имаш желание да спиш с икона, например. Етимологично думата хиерофилия идва от старогръцката дума "хиерос“ (hieros), която означава свещен или сакрален. Хората с хиерофилия се възбуждат от различни видове религиозни предмети или от един единствен подобен предмет - например кръст. Най-разпространен този фетиш е в християнството. Според изследвания този вид фетишизъм дори е част от традициите на христианската религия, който се изразява в преклонението пред мощи, кокали, кости, мумифицирани части на телата и икони.
Този фетиш носи тежкото название агалматофилия. А също и пигмалионизъм. Хората, които са привлечени (сексуално) към статуи, манекени, кукли - и дори роботи - се наричат агалматофилици. Основното влечение за тях се корени в неподвижното, онова, което не може да избяга и е вечно. Начинът, по който този фетиш се манифестира варира спрямо човека. Пример за проявлението на този фетиш е например признанието на 40-годишна жена от Лондон пред Daily Mail през март 2012-та, че си е загубила ума по статуя на Адонис, която е едва 90 сантиметра висока. Така че, разбирате, ръстът няма значение. Или това поне е единственото разбираемо нещо в този фетиш.
Това е влечение, което, за разлика от повечето изброени дотук, все още си няма име, макар и да е документирано от столетия. В съвременността почитателите на чупливи предмети могат да бъдат разпознати по това, че обичат да гледат видеа, на които се вижда как някои чупи, стъпква или смачава малки премети, насекоми или други неща с тялото си.
Подобни фетишисти обожават също така да гледат как някои прави това за тях в истинския живот. Най-екстремните примери за подобен фетиш включват смачкването на истински животни, което вече граничи с патологията. Много от този вид видеа, познати като "crush videos", които показват насилие или чупене, са забранени за разпространение в много страни по света. Едно от най-известните подобни видеа беше разпространено в интернет през 2000-та година. На него се виждаше жена, която гази малки котенца с обувки на високи токове.
Да, има и такива хора. Те фантазират за кражби и обири и получават сексуална възбуда от това. Има си и име: кремастистофилия (Chremastistophilia). Всъщност този фетиш има общо с фетиша към балоните – страхът и нарастването на адреналина в следствие на подобни ситуации възбуждат съответния фетишист – точно както и чувството на безпомощност и подчинение. Този фетиш си има и обратната страна – клептоманията е възбудата от кражба или влизане с взлом.
Друг свързан фетиш е хубристофилията – възбуда от човек, за когото се знае, че извършва или е извършил престъпление.
Това определено е най-обикновеният и често срещан фетиш в списъка. Фетишистите от този тип обикновено са пристрастени към усещането, миризмата или просто към представата за тази зона. Те често носят в предствите си "идеалната подмишница“ или абсолютно боготворят космататата такава. Хората с подобен фетиш се концентрират върху подмишницата много повече отколкото към всякакви други части от тялото.
Това определено е един от най-неприятните за обществото фетиши – нарича се симфорофилия (symphorophilia) и се характеризира със сексуална възбуда от гледане или участие в инцидент, катастрофа или някаква друга трагедия – катастрофи с автомобили, пожари, земетресения. Според професор Джон Мъни (John Money), който описва подробно подобни фобии: "за такива фетишисти катастрофите са като руска рулетка, защото подобни инциденти може да приключат със смърт. Във всички случаи, флиртът с трагедията, много повече отколкото самоубийството или убийството, при тях задейства автоеротиката и възбудата"
