Докато седмиците на модата преминават като вихър през Ню Йорк, Лондон, Париж и Милано, хиляди модели пътуват към столиците на модата в търсене на работа.
Но много от тях ще се приберат вкъщи с по-влошено финансово състояние, отколкото когато са потеглили.
Ана например е модел от 17-годишна.
Била е на подиума за марки като Prada, Mulberry, Comme des Garcons и други. Но след три години в бранша все още не може да изплати всичките 10 хил. паунда, които дължи на агенцията за модели. Кредитът й е даден още в момента, в който започва работата си като модел.
Първата агенция, с която Ана подписва, е в родината й в Западна Европа. Те я таксуват с 350 паунда само за пробна фотосесия като дългът е записан към сметка на нейно име.
След това е изпратена в Лондон на кастинг, а разноските също са добавени към нейната сметка. В това число влизат и престоят и ежедневните й разходи. Дългът на Ана нараства непрекъснато.
От агенцията например я питат дали иска личен шофьор, без да уточняват, че подобно удоволствие излиза доста скъпо и е изцяло за нейна сметка.
Проблемът е, че когато модните агенции плащат полетите, настаняването и джобните на моделите си, те след това си искат парите обратно, такава е практиката в индустрията.
Затова ако един модел отиде на Седмицата на модата в Лондон и не получи ангажименти, той/ тя ще дължи пари на агенцията си, която е платила пътуването напразно.
Ана се сблъсква с този проблем, когато на 18 години лети до САЩ за кастинг на Седмицата на модата в Ню Йорк.
В последния момент тя не може да се яви, защото се разболява. За две години младата жена не получава почти никакви пари, след като агенциите й в Лондон, Париж и Ню Йорк удържат голяма част от хонорарите й, за да покрият задълженията й.
Екатерина Ожиганова казва, че е време да се заговори за скрития проблем с дълговете, които моделите трупат, докато се опитват да изградят кариерата си в една от най-несигурните професии в света. Тя е руски модел, който работи в Париж и е съосновател на асоциация, която се грижи за защитата на правата на моделите.
Преди време сексуалното насилие в бранша беше тема табу.
Сега свидетелствата за сексуална експлоатация са на всяка крачка и са по-шумни от всякога, но никой не говори за парите. Всички в бизнеса пазят мълчание по въпроса. Тъй като успехът в бранша често се измерва в парите, които печелиш, моделите предпочитат да не говорят много-много за това.
Но зад кулисите хора като Ожиганова помагат на прохождащите в кариерата да се оправят с финансите си. Според Екатерина основният проблем е липсата на информация. Моделите просто не знаят колко точно би трябвало да получат.
И докато модели от всякакъв произход могат да изпаднат във финансови затруднения, тези от по-бедните държави са по-застрашени от това.
Ожиганова допълва, че е така за всеки работник, който търси по-добре заплатена работа на запад и моделите не правят изключение от правилото. Освен това много от новодошлите не знаят езика и не могат да прочетат документите и договора си, така че просто действат на сляпо.
Ситуацията се усложнява от факта, че начинаещите модели с амбиции са огромен брой, а работата е сравнително малко и заплащането може да бъде доста ниско.
Някои ангажименти за списания например не се заплащат. В други случаи хонорарът може да бъде нищожен - 50-100 паунда. Той може да достигне до около 1000 паунда за участие в шоу по време на модна седмица или до десетки и стотици хиляди, ако става въпрос за реклама на известна марка.
Въпреки това заемът на моделите не е като всеки друг кредит. Ако млад модел напусне индустрията, без да си е изплатил дълга, няма да бъде преследван за парите, които дължи. Агенцията просто отписва инвестицията, която е вложила. Не е като да са взели пари назаем от финансова институция.
Някои агенции имат десетки хиляди в дългове, които очакват моделите им да изплатят, а ако кариерите им не потръгнат, това никога няма да се случи. Фирмите са длъжни да предоставят на своите клиенти месечни отчети, но не са сигурни, че те ги преглеждат и четат.
Най-успешните в бизнеса бързо изплащат дълговете си и започват да печелят за себе си.
Проблемът е, че за повечето агенции момичетата са бързо заменими. Публична тайна е, че по време на седмиците на модата много компании просто пращат една дузина момичета, за да видят кои от тях ще оцелеят. Често тези от Източна Европа са най-уязвимата група.
Родителите им са щастливи да ги пратят в чужбина с надеждите за голям пробив и не задават достатъчно въпроси. Момичетата от своя страна нямат никакъв опит нито в контрола на финансите си, нито в кариерата.
Затова моделите трябва да са крайно внимателни още от ден едно в бранша - независимо дали са от Лондон или от София.
