Годината в мемета: Харамбе, Пепе и влакът на Тръмп

Ричард Докинс разработва концепцията за меметата (memes - "миймс") като културни единици, които се разпространяват между хората на еволюционен принцип, в своя литературен шедьовър „Себичният ген", излязъл от печат преди 40 години.

Днес терминът има по-тясно значение в своята най-широка и масова употреба - обикновено се използва за серии от образи и надписи, които се споделят във виртуалното пространство и могат да бъдат модифицирани и обогатени от всеки човек. Отплуващата 2016-а ни предложи колекция от интересни мемета с огромен поп-културен и политически заряд.

Фигури на дигиталния фолклор, които до известна степен обясняват и рамкират лудостта, странността и непредвидимостта на тази толкова турбулентна, мрачна, комична и епична година.

Ето пет от най-расовите представители на тазгодишната meme магия.

Харамбе

Горилата Харамбе бе колективно мемефицирана след насилствената си смърт в американски зоопарк в края на май. Малко след 17-ия рожден ден на мъжкаря в неговото ограждение пада 3-годишно момче и охраната на зоологическата градина взима решение да убие примата, преди да е навредил сериозно на малкото човешко дете.

Дни след разпространяването на новината милиони хора в социалните медии се посветиха на производството на хаштагове и слогани като #Justicе4Harambe.

Харамбе бе видян като жертва на „бялата привилегия", активисти от #BlackLivesMatter го сравниха с чернокожите мъже, убити от полицаи в Америка, пришиха антикапиталистически, антизападен сантимент към смъртта на горилата. После образът на Харамбе претърпя мутация и стана символ на възмущението от всякакви лицемерни либерални активисти, протестъри и „специални снежинки за социална справедливост".

"Бялата привилегия: "Доживях до 40-годишна възраст и починах от рак на кожата" vs. "Застреляха ме у дома един ден след 17-тия ми рожден ден"

Към края на лятото Харамбе вече се бе превърнал в най-потентното меме на годината. Образът му заживя като контракултурна икона на консерватизма, борец срещу двойните стандарти на много от защитниците на правата на животните, символ на американския патриотизъм, герой, паднал жертва на „отворените граници" и недостатъчно високите стени в зоопарка в Синсинати.

Култът към масивната мъртва горила помири противоположни идеи и „адженди". В храма на Харамбе се намери място за интернет гавраджии, за политически тролове, за реално ангажирани активисти... Горилата събра иронията, тъгата, странния хумор, порива към креативност, към цинизъм и към свобода. И се превърна в легенда.

Пепе

Зеленият жабок Пепе, познат на дигиталните потребители и поп-културните наблюдатели още от края на миналото десетилетие, претърпя драматична трансформация през 2016-а.

Той е първият анимационен образ, който бе официално обявен за „символ на омразата" от Демократическата партия в САЩ.

"Най-тъмно е преди The Don..."

Причината е, че потребители решиха да мемефицират Пепе като рисуван талисман на противоречивото движение, познато като "алтернативно дясно" и да го ползват за прослава на техния фаворит Тръмп. Пепе започна да краси повечето провокативни мемета, които онлайн фронтоваците на alt-right движението произвеждаха с индустриален ритъм.

Зеленият Пепе се превърна в лицето на новия бял национализъм. Появи се на образи, в които доволно гледа към нас, а зад него и зад граничната стена стоят нелегални емигранти и борци за „сошъл джъстис". Най-екстремните версии на Пепе го поставиха в нацистка униформа или го изобразиха като Пиночет. В крайна сметка е несериозно да се говори за Пепе като за символ на омразата, а дори най-радикалните му превъплъщения в крайна сметка произвеждат само и единствено разкривени в усмивки лица.

Меметата с класическо изкуство

През 2016-а особено популярни бяха модерните концепции, градски идиоми и поп-културни препратки, пришити към класически произведения на изобразителното изкуство. Комбинацията между антични, готически, ренесансови и барокови лица с пост-модерни коментари се оказа особено плодоносна.

"Когато просто искаш да гледаш Netflix, а тя те кара да правите секс"

Представете си шедьовър на Караваджо, изваден от историческия си и художествен контекст, обяснен и обогатен с реплика от „Живите мъртви" или шега на Луи Си Кей и получавате приблизителната клинична картина на меме явлението.

Платната получиха нови и странни интерпретации и мета-коментари. Живопис и ърбан ирония.

Общи наблюдения за модерното живеене в Западния свят бяха колажирани заедно с фрески от миналото, а абсурдисткият и чисто комичен ефект от сливането е радикално развлекателен.

"Когато попипаш джобовете си и не усетиш телефона"

Рембранд и наблюдения върху мастурбацията, Веласкес и мисли за природата на социалните медии, Йеронимус Бош и отношенията на днешните тийнейджъри с техните родители... Вариантите за комбинации са безкрайни, а трендът най-вероятно ще се прехвърли и в следващата година.

Trump Train

Шокиращият политически триумф на вулгарния и зверски забавен милиардер Доналд Тръмп бе предвиден още по време на кампанията за президентските избори от банда млади „миймстъри", които наситиха Интернет с картинки в прослава на техния „Бог Император" The Donald.

Едно от най-потентните мемета бе за Trump Train - могъща и мачкаща, политически некоректна влакова композиция с логото на Търмп и иконичната червена шапка Make America Great Again на локомотива.

Визуалните вариации са много, но посланието е едно: през 2016-а по релсите на американския живот на скорост навлезе явлението Тръмп, което изпомачка по пътя си всяка опозиция, прегази традиционните републиканци, премаза демократите, изхвърли Хилари Клинтън от пътя и през 2017-а ще се паркира в Белия дом.

Хейтът по 2016-а

Страшно много хора намериха страшно много неща за мразене през 2016-а и заедно конструираха културния климат, в който изплува една доминираща фраза: Fuck 2016. Терористични атаки, катастрофи, масови убийства, войната в Сирия, смъртта на рекордно много знаменитости, Брекзит, Тръмп, анти-Тръмп, Хилари, анти-Хилари, нео-нацита, политическа коректност, атаки срещу политическата коректност...

Годината предложи достатъчно храна за хейт на всякакви групи от обществото. Още след смъртта на Дейвид Боуи и Алън Рикман стана ясно, че 2016-а ще бъде нарочена, намразена и нахейтена.

"Аз в началото на 2016 и в края й"

Това беше шибаната година на трагедиите, несполуките, гадната музика и грозната политика. Интернет превърна 2016-а в нещо като злодей от филм, носител на лош късмет, античен антагонист, който е тук, за да ви прецака, а единственото спасение е течението на времето и смяната на календара.

Защото идва 2017-а. Която бързо може да докаже на Интернет, че 2016-а е била само слаба любовна игра преди истинското масово изнасилване...