Във филма младият Фреди се запознава с Брайън Мей и Роджър Тайлър след едно участие на групата им Smile, веднага след като басисът и вокалист на бандата ги е напуснал. Така Фреди им дава свои песни и предлага себе си за вокалист, тримата пеят заедно и магията се случва.
Реалността е малко по-различна. Според оторизираната биография на групата "Queen: As It Began and 40 Years of Queen" от Хари Дохърти при разпадането на Smile Фреди вече се е познавал с Мей и Тайлър. Връзката в случая прави вокалистът и басист на Smile Тим Стафъл. Двамата с Мерюкри посещават колежа за изкуства "Елинг" в Лондон. Така Фреди става фен на Smile и периодично се опитва да стане техен член, но чак след като Стафъл се маха, той бива приет.
За самия Фреди това не е първа група. Първото му участие на сцена е още през 1969 г. с групата Ibex. Така в един момент на концерт на Ibex в Ливърпул присъстват Брайън Мей и Роджър Тайлър, дошли да гледат Меркюри. Те дори се качват на сцената и правят съвместно няколко парчета. Скоро след това обаче Ibex се разпадат заради задълженията на членовете на групата като университет, работа и т.н.
Създателите на филма вероятно са сбили тази част от филма, за да не изхабяват твърде много от екранното време в създаването на Queen, а да се фокусират върху годините, в които четиримата с Джон Дийкън вече са група.
В действителност Мери Остин първо за кратко излиза с китариста Брайън Мей. Тя дейтвително работи в магазин за дрехи и двамата с Фреди се запознават там. На него му отнема обаче 6 месеца, за да я покани на среща, а самата тя си мисли, че той харесва нейната най-добра приятелка, според биографията на Queen "Is This the Real Life?" от Марк Блейк.
В крайна сметка обаче двамата стават наистина близки и за нея Фреди говори като за най-близкия си човек, който го разбира най-добре. Именно на Мери Остин той оставя дома си след смъртта си през 1991 г.
Филмът показва една идилична картина, в която още след първия си албум, записан с парите от продажбата на буса на Роджър Тайлър, бандата е забелязана, предлага им се договор и те натрупват слава, която ги изстрелва напред.
В действителност първият им албум - Queen просто ги поставя на картата като интересна група, но не ги прави известни или поне не толкова, колкото те самите са се надявали. Всъщност това, което помага много на кариерата им е концерт в "Хамърсмит Одеон" като подгряваща група, който Queen използват, за да изградят своя публичен имидж - с бляскавите костюми на Фреди и нестандартните си песни. След него вече става ясно, че те не са група, която да подгрява концерти, а материал за хедлайнъри. Това дава знак на EMI Records и с втория си албум Queen II те вече жънат значителен успех както у дома, така и в САЩ. Едва в третия им албум - Sheer Heart Attack - се появява и парчето Killer Queen, което става сингъл.
Вероятно авторите на филма са сбили този момент с достигането на славата, за да могат да се съсредоточат след това на промените у самия Фреди Меркюри.
Ключов момент във филма е създаването на самата песен Bohemian Rhapsody и превръщането й в хит. Като основен неин противник там е представен продуцентът от EMI Records Рей Фостър (изигран от Майк Майърс). По време на разгорещена среща с групата Фостър твърдо отказва да пусне Bohemian Rhapsody като сингъл, отбелязвайки, че радиостанциите няма да свирят шест-минутна песен. Queen и особено Фреди не се отказват обаче, ами се махат от офиса на Фостър, въпреки обвързващия ги с него договор.
На практика обаче личността Рей Фостър не съществува. Той е измислен образ, съставен от различни продуценти и хора от музикалния бизнес. Съвсем повърхностно най-вероятно той е базиран на Рей Федърстоун, който е сред водещите личности в EMI Records по това време и е голям фен на групата и дори е изключително нахъсан да подпише с групата.
В "Is This the Real Life?" един от шефовете в EMI Records Пол Уотс разказва: "Очаквах нещо наистина специално. Така че, когато ми пуснаха Bohemian Rhapsody, реакцията ми беше: "Какво по дяволите е това? Луди ли сте?""
В крайна сметка Queen оправдават претенциите си, когато Bohemian Rhapsody става изключително популярна, след като радио водещият Кени Еверет пуска песента по радиото.
Във филма причината за разпадането на Queen, освен насъбраното напрежение в групата заради изцепките на Фреди, идва, след като той съобщава, че иска да се отдаде на соло кариера и е приел договор за два солови албума. Това се случва някъде след излизането на албума Hot Space, който не се нрави особено на останалите членове на групата с по-диско звученето си.
Според едно интервю на Брайън Мей, и четиримата членове на групата в един или друг момент са искали да се махнат и то не само по веднъж. А през 1984 г. групата, въпреки че не прави концерти, се събира, за да запише албума си The Works.
Една от сцените във филма, които отзнаменуват завръщането на Фреди към "правия път", семейството и приятелите е събирането на групата след няколко години на скарване, в които той работи по соловите си проекти, направляван от личния си асистент Пол Прентър. В този момент Прентър вече е уволнен, а Фреди смирено моли останалите членове да се съберат за концерта, определян като събитието на века. Останалите от Queen се дърпат, понеже, по техни думи, не са свирили заедно от години.
Което обаче не е особено вярно. С цел подкрепа за албума си The Works групата прави турне от август 1984 г. до май 1985 г. Самият концерт Live Aid е през юли 1985 г. Вероятно авторите на филма са направили тази промяна, за да придадат повече драматичност на сюжета и да вдигнат залозите за важността на самия концерт, който действа като рамка на филма.
Заради расисткия режим в страната повечето групи отказват всякакви участия в Южна Африка, но Queen се съгласяват, с което предизвикват множество тежки критики срещу себе си
Един от най-силните моменти във филма е, когато Фреди Меркюри казва на останалите членове на групата, че е ХИВ-позитивен по време на репетиция дни преди концерта Live Aid. Малко преди това го виждаме как отива в полупразна клиника, за да си направи тест.
Според биографите на групата и официални и неофициални истории, Меркюри получава диагнозата си някъде след турнето на групата от 1986 г., а самите членове на бандата разбират за това някъде около 1987 г. През 1986 г. се появяват слухове, че той си е правил тест за СПИН, a певецът е конфронтиран по темата от репортер на в. Sun, когато групата се връща от концерт в Япония. Самият Фреди отрича категорично тогава. Някъде по това време обаче той вече наистина е уволнил личния си асистент Пол Прентър, който, на свой ред, е продал историята за хомосексуалността на певеца на таблоидите, което засилва слуховете за евентуалното му заразяване със СПИН.
Според неговия партньор Джим Хътън реално Меркюри е диагностициран със СПИН в края на април 1987 г. Фреди отрича да e ХИВ-позитивен до 23 ноември 1991 г. - ден, преди да умре.
