През 2007-а една от най-коментираните теми в медиите е психологическият срив, през който преминава Бритни Спиърс. Папараците правят своеобразна дисекция на певицата, която за тяхна радост бръсне до първи номер главата си пред обективите им във фризьорски салон в Лос Анджелис.
Спиърс излиза от захаросания балон на поп-старлетките и навлиза в тежката реалност извън създадените от попа митове.
Любимката на Америка доброволно се лишава от нещо толкова иконично за нея, каквато е дългата й руса коса, за да покаже накърнената психика на човек със сериозни проблеми. Фотографи и журналисти от своя страна не се поколебаха да я нападат като хищници. Те я чакат, понякога по над 12 часа, за да хванат поредната пикантна новина около изпълнителката.
Аманда Байнс е с четири години по-млада от Бритни, а публичното й унижение дойде пет години по-късно. Въпреки това двете звезди имат приблизително еднаква история.
Спиърс прави своя голям пробив на 11 години с участието си в "Мики Маус клуба" на Disney, докато Байнс е на 10, когато се присъединява към каста на "Всичко това" по детския Nickelodeon. И двете израстват пред очите на публиката. До 26-годишна възраст осъзнават, че не понасят живота под лупа.
Разликата е, че в срива на Байнс участие има и Twitter.
Спиърс от своя страна уцелва златната ера за папараците и блогърите за звезди, които следят всяка крачка на Линдзи Лоън или Парис Хилтън. Преди всеки да има смартфон с добра камера, професионалните фотоапарати с големи обективи бяха единственият начин публиката да разгледа по-отблизо тези жени.
Но по стечение на обстоятелствата най-упоритият папарак за Байнс се оказа самата тя. Папараците я преследваха, разбира се, като я хващаха с провиснала руса коса на летището, със странни символи по ръцете и преструвайки се, че говори по телефона, дни, преди да попадне в болница.
Те бяха там и когато Аманда попадна в полицейското управление в Ню Йорк и се опитваше да скрие очите си с фалшиви кичури като от лоша перука.
Най-изобличаващите неща обаче идват от самата Байнс през профилите й в социалните мрежи, където има общо над 3 млн. последователи.
За периода 2013-2014-а тя публикува какво ли не. Обяснява за пластичната операция на носа си. Пуска свои снимки по скъсан чорапогащник. Казва на Риана, че си е нейна вината за побоя, нанесен й от Крис Браун. Обяснява, че на грозните папарашки снимки не е тя, а нейна двойничка, която се представя за нея. Обвинява баща си в сексуален тормоз, после оттегля обвиненията си като казва, че "микрочип в главата й е виновен".
Тази седмица пред списание Paper застава една "нова" Аманда, която казва, че е изпълнена със срам и съжаление за по-голямата част от казаното. Допълва, че ако може, би върнала времето назад. Байнс се извинява за обидите и лъжите, които е наговорила.
Само че нещата не са толкова прости. Тя, както и Спиърс, са пример за уязвими млади жени, които са пред камерите от 7-годишни и още оттогава вниманието към тях е екстремно голямо. Байнс поне успява честно да разкритикува държанието си в труден за нея момент. На корицата на Paper тя изглежда почти като "старото си аз" - съсредоточена, спокойна, семпло облечена.
На въпроса какво точно се е случило, Аманда отхвърля всички високопарни диагнози от лекарите.
Вместо това признава, че пуши трева от 16-годишна и злоупотребява с успокоителни като ги е започнала уж с цел да свали килограми. Понякога ги дъвче като бонбони и дори не може да си запомни репликите след това.
В дълбока депресия я вкарва и ролята й в "Тя е пич". Байнс има достатъчно притеснения за тялото си, а да се види облечена като момче й действа изключително разстройващо. Нещата се влошават още повече след "Лесна, а?", където актрисата не може да понася начина, по който изглежда. Тогава Аманда взима решението да не се показва повече на голям екран.
И тогава фасадата за пред публиката започва да се разпада.
Спиърс показа какво могат да причинят години под светлините на прожекторите от ранна детска възраст като си обръсна главата. Байнс го демонстрира чрез Twitter. Собствените й мисли са мрачни, шокиращи и комично абсурдни. Подигравките към нея са също толкова неадекватни, колкото репликите й.
Сега актрисата иска другите да се поучат от грешките й, докато Спиърс категорично отказва да говори по въпроса за мрачните й години.
Още по-позитивното е, че реакциите към интервюто на Байнс за Paper са повече от окуражителни. С времето чувството на емпатия към знаменитостите, които очевидно се намират в кризисен за тях период, се засилва. Става и ясно, че отношението на медиите към жените винаги е било една идея по-жестоко - още от времето на Моника Люински. Байнс прави поредната крачка това да се промени към по-добро.
