- Какво мислиш за момчетата, с които се срещаме?
- Че са загубеняци.
Едва ли това е отговорът, който една дъщеря очаква от баща си, но две от децата на Силвестър Сталоун - Систин и София - са го получавали от известния си родител и то в ефира на собствения си подкаст. Именно там става ясно, че Слай е от бащите, които подлагат на изпитания мъжете, борещи се за сърцата на дъщерите му.
Нещо напълно обяснимо за човек, който е имал трудно детство и признава, че не е бил отгледан добре. Още повече - за човек, който с упоритост и твърда ръка е постигнал успехите си и очаква това и от онези, които търсят успех с дъщерите му.
В подкаста Unwaxed 24-годишната Систин разказва, че актьорът е много по-ангажиран с личния ѝ живот в сравнение с повечето бащи. От думите ѝ и тези на сестра ѝ София, става ясно, че Сталоун понякога дори им дава насоки как да скъсат с гаджетата си.
"Те не разбират, че всеки път, когато късам с тях, Слай къса с тях, не аз. Нищо от [това, което им казвам] не са мои думи", обяснява Систин, докато Сталоун се смее на хвалбите на двете си наследнички за това, че е експерт в срещите с милениали, без да ги практикува.
Изоставените от Систин и София мъже винаги реагирали добре на думите, които Слай казвал на дъщерите си да използват при раздяла, което показвало, че той знае как да се отърве от човек. Същевременно Систин и 25-годишната София хвалят баща си и за това, че благодарение на него знаят как да "излъжат" някой да се влюби в тях, като тук Слай се намесва и им казва, че не бива да правят така.
Очевидно всеки кандидат за партньор на някоя от сестрите Сталоун рано или късно минават през теста на баща ѝ. Систин разказва за първия път, в който довела момче у дома. Случило се, докато била в гимназията, а приятелят ѝ тогава бил 17-годишен.
Слай стиснал ръката на младежа по-силно от необходимото и му казал "Следващият път ми стисни ръката като мъж". Очевидно ръкостискането е първото нещо, което прави впечатление на Сталоун.
"Всеки път, когато водя мъж вкъщи, му казвам пред вратата "Моля те, стисни здраво ръката на баща ми, защото поради някаква причина той ще те тества още там", допълва Систин.
Споделя и друга история - за нейно гадже, което паркирало пред къщата, погледнало към дома и попитало "Това баща ти ли е?". Всички лампи били загасени, с изключение на една, която слабо осветявала силуета на Сталоун, гледащ към двамата млади от прозорец на втория етаж. Заплашителната сцена довела до това момчето да се качи в колата си, а Систин никога повече да не го види.
Въпреки тези истории Систин и София очевидно са доволни от вниманието и закрилата на баща си. Може би защото знаят, че самият Сталоун не се е радвал на такива.
Когато бил дете, сложните отношения в семейството му го карали често да бяга, включително и в други градове. Споделя история, в която търсил начин да бъде арестуван, защото нямал пари и полицията била единствената му надежда някой да го върне вкъщи.
Сталоун също така е бил гонен от 13 училища, което също отдава на това как е бил отгледан.
"Щяха да станат 14, но им свършиха училищата", шегува се екшън легендата. Накрая се озовава във военно училище, където физическите наказания не са изключение, а нещо обичайно.
"Никога не съм гледал на себе си по друг начин, освен като на неразбран - както всеки друг се е чувствал; на търсещ своето място. Никога не съм бил ужасно човешко същество, което е искало да краде или да наранява, търсех само пакости - всичко, което може да те разкара от училище", спомня си Слай в Unwaxed.
През годините сменя редица професии - чистил е клетката на лъв, бил е охрана в клуб, работил е дори в книжарница, откъдето е гонил хората, които се опитват да крадат книги, рязал е риба...
"Мислех си, че ако мина през всички тези ужасни неща през нощта, това ще освободи деня ми, за да преследвам кариерата си", казва Сталоун. Целта все пак е била киното.
Успявал е да се сдобие само с работа като статист, а заради проблема с устните му и говорния му дефект в един момент започнал да мисли, че трябва да се откаже от актьорството. Мнозина други по онова време му казват същото. Така започва да се занимава и с писане - нещо, което сам признава, че не е за всеки.
"Може да си много надарен актьор и [едновременно с това] ужасен сценарист, ужасен режисьор", казва Сталоун, който по онова време пише десетки сценарии, които обаче не са добри.
От полза е това, че когато е нямал пари, е прекарвал е часове в нюйоркската библиотека. Там открива творбите на Едгар Алън По, като По се превръща в нов център на сценариите на младия Слай.
"Вече не пишех какво съм правил миналото лято, [за] моите приключения, какви са отношенията ми с майка ми, a пишех за друг субект. Намираш нещо, което не е посветено на самия теб", обяснява как това му е помогнало. Дава пример с Уди Алън и как 80 процента от материала на актьора, сценарист и режисьор е посветено на самия Уди.
За да успее да се концентрира, да не се разсейва от нищо ("Време е за закуска? Ще закусвам, когато мога") и да няма извинения, Сталоун в онези дни боядисва прозорците в черно и маха телефона в тогавашното си жилище.
Днес казва, че уважава писането на сценарии, но описва процеса като нещо ужасно, което е и причината мнозина хора от бранша да стават алкохолици.
"Вижте сценаристите! Изглеждат, сякаш са готови да се самоубият! Уморени са, живеят в собствените си глави, психологически са разкъсани на парчета, защото никога не могат да живеят в настоящия момент", обяснява Слай на дъщерите си.
Пробивът за самия него като сценарист идва с историята за Роки Балбоа - роля, която също така изиграва. Всичко това превръща мечтата му в реалност. Но и до днес Сталоун има специално отношение към това как някой хора определят първия "Роки".
"Ако някой каже, че "Роки" е спортен филм, ще го...", казва и размахва юмрук. За него това любовен филм с човек, който е съсипан боец, а не е за някой, който се хвали че е шампион или иска да бъде такъв.
Подобно на Роки, Сталоун също се докосва до големия успех след мизерията. И предупреждава, че в тази ситуация човек лесно става отмъстителен и започва да повтаря "Казах ли ви!" на онези, които са го подценявали, критикували са го или не са му давали шанс.
Днес, в средата на 70-те си години, Слай осъзнава, че това е бил най-големият му проблем и е довел до изгарянето на няколко моста с хора в живота му. Отнело му е години да преодолее тази отмъстителност и да осъзнае, че трябва да остави миналото назад.
Това става след като около '95-та или '96-та стига до нова дупка, която продължава 8 години. Тогава решава да напише още един филм "Роки", макар че никой не бил въодушевен от идеята. Сталоун разбрал, че е на правилен път, едва когато жена му Дженифър - майка на София и Систин - прочита сценария на филма и се разплаква.
Така се стига до "Роки Балбоа" от 2006 г., който съживи кариерата на Сталоун и му даде възможност да създаде филми като "Непобедимите", "План за бягство" и "Крийд". Именно в последния, спиноф на "Роки" от 2015 г., той така добре изигра легендарния Роки Балбоа в различен етап от живота му, че си заслужи награда "Златен глобус" за поддържаща роля.
Това се случва 39 години след първата номинация на Слай за отличието - за първия "Роки". За разлика от '77-а обаче, тук той печели, а след това се снима с трофея и с дъщерите си. Също като Роки вече е в друг етап от живота си, постигнал отново успех, но вече гледащ на него по по-различен начин.
Но все така готов да брани най-важните жени в живота си от кандидат-гаджета със слабо ръкостискане.
