Една от основните новогодишни традиции в американския Юг е Хопин Джон - ястие от грах или птичи боб, ориз, бекон и лук. Птичият боб символизира монетите, а на Нова година се поднася със зелена салата, която символизира банкнотите. Смята се, че яденето на Хопин Джон носи късмет и пари през следващата година.
Самото ястие най-вероятно идва от африканските роби, които били докарвани в САЩ. Първата рецепта за Хопин Джон се появява през 1847 г. в готварската книга на Сара Рътлидж "Домакинята от Каролина", а през годините търпи множество модификации от различни готвачи и домашни вкусове.
Една от интересните традиции в Испания за посрещането на новата година включва 12 гроздови зърна. В последните секунди на старата година, точно когато часовникът на централния площад в Мадрид отбележи полунощ с 12 камбанни удара, испанците изяждат по едно гроздово зърно за всеки звън.
Смята се, че гроздовите зърна отговарят на месеците от новата година и нито едно от тях не бива да бъде пропуснато, тъй като това вещае лош късмет през месеца, на който отговаря.
Традицията идва от последната четвърт на XIX век и испанската висша класа, а масово започнала да се практикува едва в началото на XX век. Твърди се, че идеята идва от производителите на грозде в южната част на страната, които имали толкова добра година откъм плодородие, че голяма част от продукцията останала непродадена. Така, вместо да изхвърлят всичкото останало десертно грозде, те решили да накарат обикновените хора да подражават на благородниците и по този начин успели да пласират останалата си стока. Впоследствие традицията се пренася и в много други испаноговорящи страни.
Традиционното мексиканско ястие тамалес представлява царевично тесто, пълно с месо, сирене или друга плънка и след това обвито в бананови или царевични листа и приготвено на пара. Тъй като това ястие идва още от маите, съществуват буквално хиляди разновидности за това каква точно да бъде плънката му.
В много семейства в страната жените се събират и правят множество от тези малки "пакети". Всяка жена отговаря за определен процес по приготвянето. След това тамалес се раздават на фамилията, приятели, близки и съседи. А ястието традиционно присъства на трапезата за Нова година.
Нудълите от елда са едно от задължителните ястия на празничната трапеза за японците. Традицията да се сервират на Нова година идва от XVII век като дългите нудъли символизират дълголетие и просперитет.
Друго задължително ястие са оризовите кнедли мочи, за които се вярва, че носят щастие и обещание за дълъг живот. Те се приготвят в деня преди Нова година. Сладкият, леплив ориз се измива, накисва, омесва се и се разбива в гладка маса, от която се оформят оризовите топчици.
Традиционните холандски понички могат са неизменна част от трапезата за Нова година в Ниската земя, както на всякакви специални тържествени панаири. Това са топки от тесто, приготвено с мая, често примесено със сушени плодове, парчета ябълка и стафиди, които се сервират обикновено с пудра захар и се приготвят специално за новогодишната нощ.
В Австрия и Германия Нова година традиционно преминава с греяно вино, прасе сукалче и малки прасенца от марципан. Марципанените изделия и въобще сладките, оформени като прасета, са и често срещан подарък за децата.
На новогодишната трапеза в Италия се слагат ястия, които символизират изобилие. Котечино с леща - ястие от свинска наденица с леща - е едно от най-често срещаните. И лещата, и самата наденица, нарязана "на монети" символизират пари, богатство и просперитет. Друго често срещано ястие е зампоне - пълнени свински крачета.
За десерт се поднасят струфоли - неаполитански медени топки, които представляват сладките обещания за новата година. Освен това за късмет на масата се слагат купичка със стафиди или хляб със стафиди, а шампанското се заменя от просеко.
Традицията в северните държави и най-вече Полша, Дания, Швеция, Норвегия и Финландия, повелява в полунощ всеки да хапне поне по едно парче маринована херинга. Сребристият цвят на рибата символизира среброто, което ще потече в кесиите на хората.
Самата херинга се приготвя като цели осолени риби се накисват във вода за 24 часа, след което се поставят в бурканче с лук, бахар, захар и бял оцет. Скандинавците често комбинират херингата с натрошени орехи, пастет и кюфтета.
