Класическото Блъди Мери има седем съставки, а в много барове се изкушават да добавят и маслини, кисели краставички, чери домати и какво ли още не. Затова за барманите коктейлът започва да напомня приготвянето на салата и им става досадно. Още по-неприятно е клиент да си поръча Върджин Мери – същото усилие, но за безалкохолен коктейл.
Мохитото е още по-връткаво от Блъди Мери – изисква мачкане на ментата с кафява захар, както и трошене на лед за основата на коктейла. А барманите няма как да държат под ръка натрошен лед, а трябва да го правят за всяко отделно Мохито. Ако пък има промоция тип Happy Hour, настава направо ад от трошене на лед и мачкане на мента.
Причината е същата като при Мохитото – за ягодовото дайкири трябва тепърва да се смелят ягоди, които служат за основа на напитката. А всичко зад бара, което изисква не само смесване в шейкър, но и блендиране и мачкане, е изпитание за барманите, защото те имат да правят и други коктейли за други клиенти.
Пет вида алкохол, полети с кола и лед – това не е коктейл, а питие, което се поръчва обикновено с една-едничка цел – клиентът да се напие. По тази причина барманите не харесват коктейла – хем е прекомерно алкохолен, хем в него няма никакво предизвикателство при приготвянето му.
Те не само отнемат време, а и изискват прецизност, защото понякога едно грешно движение води до смесването на пластовете. А това означава, че барманът трябва да започне отново с коктейла, докато го направи със съвършен вид.
