"Какво правиш в момента?", пита Facebook тази сутрин. Докато се чудите какво се случва, мрежата ви информира незабавно, че днес е "Денят на приятелите".
По случай празника се показва анимирана танцуваща фигурка, създадена изцяло от плаващи дискове със снимки. От време на време някоя от тях се увеличава, за да видите върху нея изображенията на своите предполагаеми "приятели". Ако и вие реагирате без каквато и да е емоция при вида на тази анимация, не се учудвайте.
Едва ли има по-добра илюстрация, която да показва всичко сбъркано в концепцията на Facebook.
Сред хората, чиито лица подскачат по екрана, едва трима-четирима можете да наречете свои приятели в реалния живот. Останалите със сигурност са симпатични хора, с които сте се свързали през Facebook благодарение на общите си интереси, препоръчани филми или разменени "харесвания'. Но това прави ли ви приятели? Не, оставате си напълно непознати както и преди.
И няма как да е по-различно. Човек не може да има стотици приятели.
А който вярва в обратното, подведен от илюзията на Facebook, не разбира понятието и значението на приятелството, това е вид загуба на връзката с действителността.
Приятелството е емоционална връзка между хора, основана на взаимно доверие и дълбоки социални взаимоотношения. "Приятел" е силна и ценна дума.
Приятелите се познават по-добре от всеки друг, споделят едни и същи чувства помежду си, доверяват си неща, които никой друг не знае. Подобна връзка се създава бавно и трудно, тя е изключително рядко постижение. В нея се крие истинско богатство и това е факт, който Facebook разбира много добре.
Антрополозите и психолозите твърдят, че човек не може да се справи с повече от двайсетина подобни близки отношения за целия си живот. Повечето от нас могат да потвърдят, че приятелите им се броят на пръстите на едната ръка.
Някои хора не могат да се похвалят с нито едно истинско приятелство. Но колкото и жалко да е това, не може да очакваме, че клик-приятелствата са "заместител", който пълноценно покрива дефицита на близост в реалния живот.
Този тип фалшиви взаимоотношения се базират на един условен стимул: всеки "like" е награда, всеки поздрав за рожден ден, за който Facebook ни напомня упорито, е още по-голям подарък. Когато споделим статия, публикувана от "приятел", той получава обратна връзка, че сме му обърнали внимание.
И това е класически пример за условния рефлекс: браво, постъпваш правилно, продължавай в същия дух. Кучето на Павлов ти изпраща много поздрави...
Колкото повече "приятели" във Facebook имате, толкова по-празно от съдържание е това понятие. Обърнете внимание - колко от истинските си близки и роднини ще откриете в танцуващото човече? Едва ли ще са много. В известен смисъл - това е успокояващо, защото показва нееднозначно колко слабо ви познава Facebook на практика.
Но и хората на Зукърбърг не са толкова глупави: знаят къде са слабите ви страни. И за да ви пречупят, използват въпросната уловка с "Деня на приятелите".
В края на клипа системата предлага на потребителите си да "преработят" видеото - всеки може да подбере снимките на по-близките си приятели, така че с тях да се попълни нова танцуваща фигурка, по-близка до същинските ви чувства.
Всеки, който отделя от времето си на тази част от предизвикателството, радва не само познатите си, но и Facebook, защото социалната мрежа вече знае по-точно от преди кои са най-важните за вас хора. В крайна сметка танцуващият "приятел" се оказва доста хитър, макар и коварен инструмент, чиято основна цел всъщност е да събере данни за личния живот на потребителите.
Както казва прорицателят Лаокоон от Троя: "Страхувайте се от данайците, дори когато носят дарове". Защото онова, което прилича на подарък, понякога се оказва капан.
