Виж в галерията 10-те признака, че си пристрастен към някоя от най-разпространените социални мрежи...
Сред първите и притеснителни признаци на пристрастеност е, когато започнеш да мислиш какво се случва в социалните медии и да правиш планове кога да "посърфираш“ в нета.
Може да се намираш на служебна среща, на която не е разрешено да си използваш смартфона, но вместо да слушаш скучните тиради на шефа - си мечтаеш да провериш акаунта си в Twitter, Pinterest... или да видиш колко лайка има новата ти снимка във Facebook.
Друг притеснителен синдром е, ако цял ден планираш какъв да бъде новият ти статус или обмисляш добре перфектния тутит, с който да впечатлиш своите "последователи". Представи си колко зле би се чувствал обаче, ако никой не хареса твоя "туит" или не се впечатли от новата ти профилна... И това след като цял ден си чакал, за да "влезеш" в любимата си социална мрежа...
Ще се изненадаш, ако разбереш колко много хора използват "социалните мрежи", за да забравят своите истински проблеми. Наистина, безцелното "сърфиране" не носи фрапиращи вреди на здравето като алкохола, наркотиците или цигарите, но не е напълно безопасно. Много хора успяват успешно да избягат чрез него от своите ежедневни проблеми, но това не помага за решаването им – напротив.
Ако отделяш голяма част от ежедневието си, за да гледаш какво публикуват другите хора – вероятно имаш свои проблеми, които само ще се задълбочат, ако нещата продължават по този начин.
Може би по-добра алтернатива е да споделиш част от грижите си с близки хора, вместо да криеш главата си във "виртуалния" пясък като щраус.
Хората, които се борят с алкохолна или наркотична зависимост често имат желаниетo да се "оттеглят", което ги прави пасивни в множество житейски ситуации.
Всъщност проблемът със зависимостта от социалните мрежи е подобен.
Ако по някаква причина нямаш достъп до телефон или компютър в продължителен период от време и започнеш да се чувстваш нервен или раздразнителен, то явно имаш проблем. Пристрастеността към социалните медии обаче може да не бъде само психическа, тя вероятно има и физически измерения: ако се въртиш в леглото и неистово искаш достъп до мрежата, ако се чувстваш безпомощен и тревожен - значи нещо не е съвсем наред в живота ти.
Ако забелязваш промяна в своето поведение на работа или си намалил оценките в университета или училище, може би имаш проблем със социалните медии.
Ако твоята работа разрешава използването на социални мрежи и това се отразява ползотворно на твоята продуктивност, то тогава няма какво да се тревожиш, но в повечето случаи не е така.
Постоянната комуникация на работа разсейва, насочва вниманието към други проблеми и е много вероятно да те прави неработоспособен.
Съветът към родителите пък е, ако искате вашите деца да си напишат домашните - не оставяйте смартфон в близост.
Тенденцията все повече хора да комуникират основно през социалните мрежи става все по-плашеща. Ако вече практически не използваш телефона си за разговори, ако все по-рядко се виждаш с приятели навън, просто за да побъбриш, ако си престанал да пишеш мейли... е време да се притесниш.
Навярно живееш основно във Facebook или друга социална мрежа и просто не можеш без нея...
Ако преди да си станал от леглото, преди да си си измил зъбите и преди да си закусил, вече си хванал телефона – имаш проблем.
Още по-лоша тенденция е ако ставаш 30 минути по-рано, за да имаш време да провериш всичко, което се случва онлайн и да изкоментираш статусите на своите контакти...
Ако снимаш постоянно и всичко качваш в социалната мрежа, без дори да помислиш малко – имаш проблем.
Социалните медии като Facebook и Тwitter умишлено те окуражават да споделяш снимки, докато в Instagram, и Snapchat това е основната функция за комуникация.
Но дори и да е приятно за някои твои роднини и приятели постоянно да гледат красивите ти снимки, все пак ако слагаш по 20 на ден може да поомъзнеш дори на родната си майка.
Снимките на храна също изразяват притеснителна тенденция за пристрастяване.
Спри се малко! Ако не можещ – значи си много по-зависим, отколкото предполагаш.
Да споделяш постянно чужди статуси, мисли, картинки и какво ли не - е равносилно на постоянното пускане на снимки в акаунта.
Има неща, които е добре да споделяш и те обикновено са важни за повечето хора. Но има и такива, които е добре да запазваш само за себе си. В крайна сметка не е нужно всички да знаят всичко за теб.
Тревожното е, че с развитието на социалните мeдии става все по-трудно да си мълчиш. А и става невъзможно да определиш границата между това, което е приемливо да се "споделя" и онова, което е по-добре да пазиш за лична употреба.
Да ретуитват или споделят твоите постове в социалните мрежи може и да създава хубаво усещане, но ако се оставиш твоята личност, настроение, себестойност, самооценка и себеопределяне да зависят от "лайковете" или "споделянията" - е равносилно на катастрофа.
Да си пристрастен към социалната медия е достатъчно лошо, за да бъдеш пристрастен и към това колко хора проявяват интерес към твоите безценни мисли. Търсенето на одобрение в живота е нещо абсолютно естествено, но то трябва да идва от хората, които наистина те познават, а не от напълно непознати личности, които съдят за теб от статуса ти.
След като си планирал кога да изплзваш социалните медии, след като си ги използвал, за да избягаш от истинския свят, след като те са станали крайно важни за самоопределянето ти и самооценката ти, след като си пуснал множество снимки и си се ангажирал с голям брой лични мнения – следва най-тежката степен на пристрастеност към социалните медии: започваш обсесивно да презареждате страницата, за да видиш кой "харесва" вашите неща или има ли нови туитове под статуса.
Много от социалните мрежи – като Facebook или Тwitter се презареждат автоматично, така че това, че не можеш да почакаш няколко секунди, за да видиш най-новите неща, показва, че май си много-много пристрастен.
