Нека бъдем обективни: феминизмът е на мода в момента. В смисъл, наистина на мода. Би трябвало да припишем това на бума в онлайн журналистиката, която няма страх да критикува изтърканите медийни клишета или да държи политиците нащрек с хаплива ирония.
Забелязва се обаче успоредно и тенденция, която не изглежда да е останала на мода: "Киберфеминизъм".
Помните ли, че в зората на нета, киберфеминизмът си представяше мрежата като територия отвъд потисническите телесни граници на расата и пола, където можеше да се роди ново разбиране за идентичност.
Киберпространството се очакваше да бъде сцена на културна трансформация, а всички ние щяхме да бъдем суперготини кибернетични аватари, съществуващи в многобройни изберения с безграничен потенциал.
За съжаление това, което в крайна сметка получихме, беше куп порно и женомразки кибер тълпи, въоръжени с омраза и консервативен "хейт". Но в каквато и посока да се движи човечеството, не може да се отрече, че
Интернет определено доведе до културна трансформация.
Комуникационните технологии се вплетоха в самата същност на личността. С компаниите, все по-често каращи служителите да подписват "договори за социални медии", държащи ги професионално отговорни за онлайн присъствието им, цифровата самоличност започна да постига представителност и в реалния свят.
Нашите профилни снимки във Facebook имат символична тежест, засилена чрез редовните усилия за асоцииране с тях.
Някога да сте сменяли профилната си снимка и да не сте я харесвали особено - но пък след време да сте решавали, че е страхотна? Както когато гледаме лицето си в огледалото след като имаме нова прическа, така и имаме нужда от време, за да коригираме представата за себе си чрез редовно асоцииране - с профилната си снимка.
Може и да не е толкова готино, колкото си представяхме в лъскавата научна фантастика през 90-те години, но наистина днес уж сме по-близо до идеала за създания, съществуващи в многобройни измерения, прекосяващи космоса и времето с кибернетичния си досег.
Но има определено едно нещо, което контролира къде свършва тялото и започва тази безбожно сливане на човек и машина.
И то е именно технологията.
Да, тази, чрез които комуникирате и която предлага "форма за цифровото ви "аз", а именно - Facebook профилът.
Затова и не е странно, че все по-често хората усещат, че ограничаването на техните личности до деспотичните решения на Facebook може да бъде неудобно и обидно.
Facebook успя да промени стандарта си каква информация трябва веднага да бъде известна за нас като личности. Процесът беше бавен, свързан с постепенно увеличаване на полетата "About", но сега, когато се запознаем с някого, е някак приемливо за нас да проверим точната възраст, историята къде живее и цялото резюме на неговия професионален опит и образование. (Не, Facebook, не желая да се показва в коя гимназия съм учила. Стига си се опитвал да гадаеш!)
Facebook може дори да сведе личната ви история на тази земя до хронологичен списък с "Житейски събития".
Той знае реално какво е важно в този безумен свят и може да отбележи всичко, достойно за отбелязване, което ви се е случило. Facebook е обърнал с хастара навън животите ни до степен всичката тази много конкретна информация да се превърне в наша социална идентичност.
(Facebook поколението е станало толкова неориентирано, че често ми се налага да моля приятели да ме информират, когато записват нашия разговор и да не публикуват пълния ми адрес онлайн, когато се отбелязват на своя снимка в къщата ми!)
Това, което някога бе мъгляво и неизвестно за живота, вече е дефинирано и категоризирано в тази култура на хиперпрозрачност.
Надали в този контекст е странно тогава, че пресата отрази безкритично скорошния скандал, свързан с политиката за "реални имена", която налагаше Facebook на потребителите си.
Ако не сте разбрали, Facebook поиска всички да използват своите "реални имена" в профилите си, дефинирани като дадени по закон официални имена.
Потребителите губеха достъп до акаунтите си, ако бъдеха заподозрени, че използват лъжливо име, и бяха допускани обратно само след като качат копие на официален документ за самоличност.
Журналистическата реакция на това като цяло бе отбранителна и отбелязваща единствено защо определени хора, които не използват официалните си имена във Facebook, не са двулични, а имат сериозни причини за действията си.
Статиите документираха случаи на транссексуални, или жертви на насилие в семейството.
Марк Зукърбърг редовно твърди, че имаме само една идентичност и че идеята да имаш многобройни такива е "проява на непочтеност".
Така Facebook насърчи политика на автентичност, където всеки използва "истинското си име" под девиза всички да са в безопасност. Да ви звучи познато? Ако сте американци, трябва да знаете вече, че нахлуването в личното ви пространство е само за ваше добро!
Така политиката на Facebook се приема за редна и нормална, вместо абсурдна, дори когато включва точки като: "Преструването на нещо или някого не е разрешено".
Правилно, трябва да знаете истината за същността си, преди да публикувате нещо във Facebook, и всички публикации трябва да отразяват тази ви автентична същност.
Технологията на Facebook води до екзистенциална промяна в това, което считаме за наша лична идентичност и начина, по който взаимодействаме със света. Тази промяна се причинява не само от материалната форма на технологията им, като "About" полетата, но и от дискурса около нея.
Има важна идеологическа тежест, когато запиташ "Какво е истинското ти име?". Реално обаче истински важният въпрос е "Какво категорично определя личността?"
В исторически план, технологиите за идентификация са се използвали за превръщане на хората от обекти на познание в отделни политически единици. Регулацията на населението после лесно се рационализира и демонстративно се оправдава.
Отговорът на въпроса какво да се прави с теб е много по-лесен, когато ясно може да се каже какво си.
Същността на проблема се свежда до това: дали приемането за нещо нормално на хиперпрозрачността и ориентирания към информацията режим на самоопределение. въведени от Facebook, привикват младите хора да бъдат склонни на подчинение на институционализирани форми на изграждане на личността? ю
Дали тази норма подтиска вълненията при реакцията на онези структури на властта, занимаващи се да ви казват какво и кой сте?
Дали младите хора в бъдеще ще подлагат на съмнение социални ценности, ако от малки са обучени от технологичните изисквания да изразяват личността си в корпоративно конструиран шаблон?
Бъдещето не изглежда розово, когато сегашната дискусия около идентичността онлайн е сведена до изтъркан дебат за важността на "безопасността" (реални имена + отговорност) и "анонимност" (на теория свобода на словото, на практика - тролове).
Все пак има нещо интересно, случващо се около скандала с "политиката на реални имена" на Facebook
Facebook се извини, че е съчетал официалните имена с "реалните имена" и направи отстъпка, че идентичността може и да не е свързана с името, което получаваш при раждането.
Въпреки че Facebook така и не се извини пряко на членовете на ЛГБТ общността, силно засегнати от този инцидент, отстъпката му е поне в някакъв смисъл прилагане на политика по въпроса с транссексуалността.
Концептуалните последици от промяната в политиката им е: някъде, някога, в рамките на живота, преминаваш през процес на това да "станеш" нещо, и истинската ти идентичност може и да е нещо по-неуловимо, отколкото официални държавни документи могат да потвърдят.
Отваря се пукнатина в дискурса на Facebook за "автентичността" и "безопасността".
И знаете ли... Това започва дори да изглежда като нещо подобно на киберфеминизъм!
Разкритието на тази цепнатина в идеологическата броня на гиганта, всъщност странно напомня за киберфеминистките пророчества като емблематичния "Манифест на киборга" на Дона Харауей.
Харауей твърди, че същностните идеологии ще се разкрият като неадекватни в сложен свят, където природата се слива с изкуственото; и така ще бъдат преминати границите на концептуалните режими, използвани за оправдаване на регулациите.
В момента наблюдаваме да се случва точно това с политиките на Facebook.
Компанията разчиташе на традиционно разбиране за "реалност" и "автентичност", но което се оказва невъзможно за съществуване под сложните условия, съпътстващи технологичния свят.
Facebook изгуби оправданието за властта си да регулира и ще бъде принуден да се промени.
