Абсолютен фаворит и, за съжаление, недостижим пример за това как се създава прекрасен филм, базиран върху комикс. В случая маестро Кристофър Нолан влага цялото си умение в изграждането на поглъщащата те история с живи, реалистични персонажи и достатъчен на брой обрати, които да ангажират вниманието ти.
Батман/Брус Уейн (Крисчън Бейл) продължава борбата си с подземния свят на Готъм, когато в играта влиза непредвидим участник – Жокера (посмъртно награденият с „Оскар“ за ролята Хийт Леджър). Действията му не се подчиняват на никаква логика и за дни той създава невиждан хаос в града. В същото време Уейн търси начин да свали маската си, да сложи някакъв ред в личния си живот и да остави правосъдието в ръцете на новия главен прокурор Харви Дент (Аарън Екхарт). С действията си обаче омазаният с грим Клоун на престъпността не му оставя такава възможност...
Почти десетилетие след излизането си на екран, The Dark Knigt (Черният рицар) е еталон в жанра на супергеройските филми. Нолан не ни дава шарени персонажи и абсурдност. Той разчита на криминален сюжет, възможно най-реалистична атмосфера и редица морални дилеми, които са залегнали в отношенията между персонажите му. Невероятната актьорска игра на (почти) всички замесени превръща The Dark Knight в модерна класика.
Отличен избор за всяка вечер!
Възможно е обаче да не харесвате твърде сериозния подход на Нолан. Тук на помощ идва чудесният Batman Returns на Тим Бъртън. Вторият опит на ексцентричния режисьор да представи Човека прилеп в правилната светлина има редица качества, които го правят наш любимец сред старите филми за Батман.
Тук животът на Брус Уейн (Майкъл Кийтън) е с една идея по-спокоен. Драмите сполетяват другите персонажи. Селина Кайл (Мишел Пфайфър) преживява „служебен инцидент“, след който се събужда като съблазнителната и опасна Жена котка. Готъм пък е завладян не само от предколедна атмосфера, но и от предколеден ужас, след като банда престъпници, облечени като циркови артисти, започва да тормози града. В този момент се появява загадъчният и гротескно изглеждащ Пингвин (Дани ДеВито). Някои се опитват да си го представят като изгубения златен син на Готъм, а други – може би с право – не могат да видят в него нещо повече от чудовище.
Готическата визия на Бъртън, по-мрачната и едновременно с това по-комиксова атмосфера, прекрасната Мишел Пфайфър в прилепнал латексов костюм – няма да изброяваме повече. Batman Returns е доказателство, че добри филми по комикси се правеха далеч преди бума на жанра.
Ето го крайъгълния камък, около чийто успех Marvel изградиха своята филмова вселена. Този филм не само превърна Железният човек в един от най-популярните герои по света (преди това той беше доста по-слабо познат), но и възроди кариерата на Робърт Дауни-младши, който сякаш е роден за ролята на Тони Старк.
Историята се завърта около милиардера, шеф на гигантска компания за производство на оръжие. Той става жертва на собствените си изобретения - оказва се пленник на терористи (темата тъкмо си пробиваше път в Холивуд), като същевременно е тежко ранен. Отчаянието и неочаквана помощ му помагат да създаде най-великото си творение – боен костюм, чрез който Старк може да „приватизира световния мир“. Но дали ще може да се справи и с враговете у дома?
Хумор, екшън, стабилен актьорски състав и никакви рискове – това е формулата, която режисьорът Джон Фавро приложи с първия Iron Man и която Marvel/Disney продължават да експлоатират и до днес. Доста преди филмите им да станат еднообразни, Iron Man ни показа колко забавно преживяване може да е филмовата адаптация на корените на непознат комиксов герой.
Джос Уидън направи невъзможното с филма Avengers (който в Netflix ще откриете като Avengers Assemble). Режисьорът доказа, че е възможно да направиш филм с няколко главни герои, който да не обърка зрителите, а да ги превърне в „част от екипа“ и цялото приключение.
Богът Локи (Том Хидълстън) се сдобива с могъщ артефакт и смята да го използва, за да призове извъземна армия на Земята. Лидерът на тайната организация Щ.И.Т. Ник Фюри (Самюел Джаксън) осъзнава, че единственият ни шанс за оцеляване е обединението на всички свръхчовеци. Тор, Капитан Америка, Железният човек и Хълк се сблъскват за пръв път един с друг, и с помощта на агентите на Щ.И.Т. Черната вдовица и Hawkeye трябва да провалят плановете на Локи. Но преди това трябва да се научат да се понасят и да работят заедно.
Avengers (Отмъстителите) и до днес е едно страхотно забавление. Всеки от героите получава достатъчно внимание на екран; за зрителите е лесно да се ангажират с отношенията помежду им, защото вече ги познават от самостоятелните филми, предхождащи този; драматичните моменти отстъпват място на екшъна и на комедията. Avengers остава доказателство за това, че е възможно да се направи страхотен филм с отбор от супергерои.
Завършваме селекцията от готини филми по комикси с едно провокативно заглавие, което предизвика разнородни реакции при премиерата си. Като погледнем назад обаче, Man of Steel (Мъж от стомана) е най-приличният опит на режисьора Зак Снайдър в правенето на филми по комикси на DC. Филмът е много по-стегнат и логичен от кашата Batman vs. Superman: Dawn of Justice, както и от правения „на парче“ Justice League, който Снайдър дори не успя да довърши сам.
Man of Steel ни разказва отново за произхода на Супермен и неговото пристигане на Земята. След зрелищния край на родната му планета Криптон, бебето Кал-Ел се озовава в Канзас. Фермерско семейство отглежда извънземното дете, вече наречено Кларк, като с течение на времето разбира за неговите свръхчовешки способности. Кларк (Хенри Кавил) е разкъсван от двойнствената си същност, но трябва да намери начин да балансира своите две половини – земна и извънземна, за да успее да спаси Земята от плановете на друг криптонец – генерал Зод (Майкъл Шанън от Boardwalk Empire).
Man of Steel успява да засегне някои от по-интересните елементи от образа на иначе скучноватия бойскаут Супермен. Тази филмова версия е и по-сурова, в тон с това, което Кристофър Нолан (изпълнителен продуцент на филма) направи с Батман. Макар да има своите критици, смятаме, че тази версия на Супермен е доста готина. Жалко, че Снайдър не успя да остане в изградения от себе си коловоз и в следващите филми.
