Ако ви се струва, че Мария Габриел е изтеглила късата клечка в комисията "Фон дер Лайен", боим се, че вероятно имате право.
На фона на нечувани досега ресори като "По-силна Европа на световната сцена" (Испания), "Ценности и прозрачност" (Чехия), "Зелен нов пакт" (Холандия) или, внимание!, "Съхраняване на европейския ни начин на живот" (Гърция), българските "Иновации и младеж" звучат банално като надпис върху папка "Дело", скрита зад фикуса до секцията на Янка Такева.
В кръга на шегата - не може да не направи впечатление, че ключовите управленски постове в новата ЕК са преименувани по феноменален начин. Донякъде напомнят на наръчник по поведенческа психология, донякъде - на статия с 5 трика за инфлуенсъри, които търсят по-голяма ангажираност сред последователите си в Instagram.
Сложни политически проблеми като "Миграция", "Интеграция", "Върховенство на закона" и "Обща външна политика" отдавна не вдъхват гордост в европейския проект, а провокират раздразнение сред бегачите по втората писта.
И ето че някой е сметнал за по-добре да ги замени с позитивни мотивационни цитати по леко спорната логика, че колкото по-често човек си повтаря "Аз съм щастлив, уважаван и силен", толкова по-щастлив, уважаван и силен ще стане.
Жалко, че са пропуснати обещаващи ресори като "Красотата в малките неща", "Цъфтеж и растеж" или "Сутрешна медитация". Пак щяха да паснат на България, пак щяха да минат за "модерно и достойно" портфолио (по Бойко Борисов), пак щяха да разсеят смущенията около пропуснатия шанс на правителството да излъчи новия външен министър на ЕС.
Обещаният баланс Изток - Запад и Север - Юг също е спазен: ако приемем, че Изтокът се изчерпва с Вишеградската четворка, а Югът - с Италия, Испания и Гърция.
В замяна на подкрепата за Фон дер Лайен в критичните маратонни преговори през юли, Полша оглави прословутия ресор "Земеделие", Унгария ще учи Западните Балкани на "Разширение и съседство" по Орбанов модел, Словакия запази вицепрезидентското си място, а Чехия дори получи йерархичен реверанс (вероятно благодарение на личните заслуги на Вера Йоурова, не на популисткия тон на Андрей Бабиш).
Колкото до новия ресор на България: очевидно ЕК работи с материали на клиента.
Цялата биография на Мария Габриел е пример за това, което се случва с по-амбициозните момчета и момичета от посткомунистическия блок, веднъж щом паднат визите и трудовите ограничения пред фалиралите им държави.
Родена е в Хаджидимово - град с по-малко от 3000 души население, едно училище и една детска градина, който се намира в областта с най-сериозния отлив на население през последната година - Благоевград (минус 1379 души "механичен прираст", т.е. разлика между новите заселници и напускащите по посока чужбина или друг град в страната).
Огромната част от хората в графата "Заминаващи" са тийнейджъри и младежи (в групите 10-19 и 20-29 г.), а причината "Образование" е водещият мотиватор за миграцията далеч от дома.
Подобно на голяма част от възпитаниците от български езикови гимназии, някога Мария Габриел е избрала пътя към университетите на Западна Европа, за да продължи да живее, да работи, да плаща данъци, да направи семейство там, а не тук.
Бъдещата й задача за "създаване на нови перспективи за младото поколение" в ЕС донякъде звучи парадоксално. През следващата петилетка Габриел ще трябва да убеди съвременните български, румънски, полски или испански младежи да не вървят по нейните стъпки в търсене на по-добро развитие, а да си останат у дома в името на т.нар. "съхраняване на европейския ни начин на живот" (както някой се пошегува в Twitter - "не знам какво включва този ресор, но вероятно има нещо общо със сиренето").
В комисия от 27 души, в която 1/3 от членовете имат и вицепрезидентски ранг, да останеш във втората категория е повече от скромно постижение.
Това не значи, че ресорът на Мария Габриел е лош. Но не значи и че България ще има каквото и да е предимство пред останалите членове на ЕС в Иновациите и младежта, доколкото еврокомисарите нямат право да изпълняват поръчения или задачи на националните си власти.
Дали разпределението е успех за българската дипломация? Едва ли. Разбира се, всички студенти на континента са чували за програма "Еразъм", но вдигнете ръка, ако си спомняте името на досегашния еврокомисар по образованието. Именно.
