Разбити витрини, опожарени коли, окървавени глави, водни оръдия и погром в Триумфалната арка. Подозрителни маскирани фигури къртят паветата от "Шанз Елизе" и ги мятат по жандармерията. 12-те лъча при площад "Шарл дьо Гол", по които движението на мотоциклети и автомобили никога не спира, сега са опразнени, потънали в кал, мъгла, димки и смрад на сълзотворен газ.
Незнаен воин от армията на "жълтите жилетки" кърти музеен инвентар в сърцето на Париж. Мариан, богинята на свободата и френската непримиримост, е осквернена, а на лицето й зее дупка.
Онова, на което дори терористите не успяха да посегнаха преди 3 години, е вандализирано от ръцете на самите французи. На следващия ден Еманюел Макрон се появи на бойното поле за рекапитулация, с физиономия, която не отива на човек с амбициите да ръководи бъдещето на цяла Европа.
Как Франция реагира на погрома? Моля, не се изненадвайте. Със стабилна масивна подкрепа за протестното движение.
72% от французите (по данни на Harris Interactive от 2 декември, деня след най-мащабните демонстрации) казват, че продължават да симпатизират на "жълтите жилетки" въпреки насилието в столицата. Най-активна подкрепа идва и от крайната левица на Жан-Люк Меланшон, и от съпартийците на Марин льо Пен.
Дори 26% от привържениците на президентската "Република, напред!" си признават, че поддържат протестиращите.
72% des Français soutiennent le mouvement des #GiletsJaune même si 85% critiquent le recours à la violence. Le soutien reste inchangé en 15 jours (avec une baisse de l'indifférence) pic.twitter.com/cUN01P04cV
— Jean-Daniel Lévy (@jdlevy) December 3, 2018
Само 15 на сто приемат за допустими баталните сцени от улиците на Париж. А Франция е виждала далеч по-страховити разрушения. Огромното мнозинство от хората (90%) се възмущават по-скоро от това, че "властите не реагираха на висота по време на събитията".
Предупреждаваха Макрон от самото начало: ако има хора, от които трябва да се притеснява сериозно, това не са опозиционните лидери.
Това са онези мъже и жени на средна възраст, с поотраснали деца, лоялни данъкоплатци, работещи хора, с ангажимент към общността си, които в почивните си дни са решили да излязат по пътищата, вместо да си седят вкъщи.
Мнозина от тях гласуваха за Макрон през май 2017 г., за да накажат идейната и лидерска немощ на Републиканците и Социалистите. Сега, година и половина след неговия триумф, гневът им се изсипа върху главата на човека, разпилял партийната система с обещание да постави Франция на нов път.
Днес 72% от анкетираните го смятат за "арогантен", 71% - "човек без връзка с реалния живот на французите", 68% - "твърде авторитарен". Най-големият комплимент, който гласоподавателите са склонни да направят на своя президент, е признание за "динамичността" му (57%). Брандът Макрон за вътрешно ползване се обезцени по-бързо, отколкото някой можеше да предположи.
"Жълтите жилетки" нямат организация, нямат систематизирани искания, не разчитат на партийна или синдикална подкрепа - поредното поражение за традиционните колективни посредници на интересите в демокрацията.
Мобилизацията се случва през социалните мрежи, в отровната паяжина на анонимността.
От гледна точка на медийната разпознаваемост, внушението за масовост и публичния ефект, френските "Жълти жилетки" се справят по-добре от много други опити. Видима отвсякъде и сигнализираща за извънредна ситуация, бойната им униформа може да бъде намерена в багажника на всяка кола. Единственото ясно послание е: Това засяга и теб, всеки може да се присъедини.
Поскъпването на горивата, утежнено заради еко-данъка, беше само спусъкът. Същият социален експеримент се случва и в България в момента - и тук, и там формалният повод за надиганията се изчерпа от само себе си (в момента цените на бензина и дизела са почти 15% по-ниски от временния пик през октомври), но разломът си остана, а претекстите за окупиране на пътните възли в страната се възпроизвеждат всеки ден.
Никой не очаква бързо примирие между двете страни - не на последно място, защото самото правителството няма представа с кого да преговаря и какво точно се очаква от него, освен, разбира се, тотална смяна на политическия елит. За пореден път.
Шест месеца преди Европейските избори с решаващо значение за бъдещето на съюза (както почти никога досега), би било наивно да не се отчита и скритият интерес от размириците на онези външни фактори, доказали способността си да се месят ефективно във вътрешните процеси на уж суверенни страни.
Наивно би било да се мисли и че движение, което не излъчи свои лидери и манифест, ще може да се спаси от инфилтрация на външни "говорители" със собствен дневен ред.
Както преди 2 години с Brexit и Тръмп, така и сега с бунтовете във Франция, Германия и Източна Европа, системните играчи могат да се сърдят само на себе си. Чуждата пропагандна намеса не би дала резултат, ако не се възползваше от вече съществуващи пукнатини в социалната материя.
Колкото по-бързо се осмислят причините за тези възпаления и колкото повече поуки се вземат от чуждите грешки, толкова по-малки ще са потенциалните щети след май 2019.
Впрочем, ненаучените уроци от миналото се отнасят и за поколението на новите революционери: онзи, който иска свобода не заради собствената й ценност, а заради материалния си интерес, рано или късно ще отвори вратите пред деспотичен режим, в който нечие лично състояние ще струва по-скъпо от собствените му граждански права.
Paris protesters smashed this statue of the Marianne, a symbol of the French Republic, inside the Arc de Triomphe. Protesters also damaged other statues in the monument and destroyed the gift shop. https://t.co/yEXH5OdROT pic.twitter.com/9rHQt23d7Q
— Jim Roberts (@nycjim) December 2, 2018
