Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Не ги подценявайте, погромът не ги плаши

Само 15 на сто приемат за допустими баталните сцени от улиците на Париж. Огромното мнозинство от хората (90%) обаче се възмущават по-скоро от това, че "властите не реагираха на висота по време на събитията".

Снимка: Getty Images
Само 15 на сто приемат за допустими баталните сцени от улиците на Париж. Огромното мнозинство от хората (90%) обаче се възмущават по-скоро от това, че "властите не реагираха на висота по време на събитията".

Разбити витрини, опожарени коли, окървавени глави, водни оръдия и погром в Триумфалната арка. Подозрителни маскирани фигури къртят паветата от "Шанз Елизе" и ги мятат по жандармерията. 12-те лъча при площад "Шарл дьо Гол", по които движението на мотоциклети и автомобили никога не спира, сега са опразнени, потънали в кал, мъгла, димки и смрад на сълзотворен газ.

Незнаен воин от армията на "жълтите жилетки" кърти музеен инвентар в сърцето на Париж. Мариан, богинята на свободата и френската непримиримост, е осквернена, а на лицето й зее дупка.

Онова, на което дори терористите не успяха да посегнаха преди 3 години, е вандализирано от ръцете на самите французи. На следващия ден Еманюел Макрон се появи на бойното поле за рекапитулация, с физиономия, която не отива на човек с амбициите да ръководи бъдещето на цяла Европа.

Как Франция реагира на погрома? Моля, не се изненадвайте. Със стабилна масивна подкрепа за протестното движение.

72% от французите (по данни на Harris Interactive от 2 декември, деня след най-мащабните демонстрации) казват, че продължават да симпатизират на "жълтите жилетки" въпреки насилието в столицата. Най-активна подкрепа идва и от крайната левица на Жан-Люк Меланшон, и от съпартийците на Марин льо Пен.

Дори 26% от привържениците на президентската "Република, напред!" си признават, че поддържат протестиращите.

Само 15 на сто приемат за допустими баталните сцени от улиците на Париж. А Франция е виждала далеч по-страховити разрушения. Огромното мнозинство от хората (90%) се възмущават по-скоро от това, че "властите не реагираха на висота по време на събитията".

Предупреждаваха Макрон от самото начало: ако има хора, от които трябва да се притеснява сериозно, това не са опозиционните лидери.

Това са онези мъже и жени на средна възраст, с поотраснали деца, лоялни данъкоплатци, работещи хора, с ангажимент към общността си, които в почивните си дни са решили да излязат по пътищата, вместо да си седят вкъщи.

Мнозина от тях гласуваха за Макрон през май 2017 г., за да накажат идейната и лидерска немощ на Републиканците и Социалистите. Сега, година и половина след неговия триумф, гневът им се изсипа върху главата на човека, разпилял партийната система с обещание да постави Франция на нов път.

Днес 72% от анкетираните го смятат за "арогантен", 71% - "човек без връзка с реалния живот на французите", 68% - "твърде авторитарен". Най-големият комплимент, който гласоподавателите са склонни да направят на своя президент, е признание за "динамичността" му (57%). Брандът Макрон за вътрешно ползване се обезцени по-бързо, отколкото някой можеше да предположи.

"Жълтите жилетки" нямат организация, нямат систематизирани искания, не разчитат на партийна или синдикална подкрепа - поредното поражение за традиционните колективни посредници на интересите в демокрацията.

Мобилизацията се случва през социалните мрежи, в отровната паяжина на анонимността.

От гледна точка на медийната разпознаваемост, внушението за масовост и публичния ефект, френските "Жълти жилетки" се справят по-добре от много други опити. Видима отвсякъде и сигнализираща за извънредна ситуация, бойната им униформа може да бъде намерена в багажника на всяка кола. Единственото ясно послание е: Това засяга и теб, всеки може да се присъедини.

Поскъпването на горивата, утежнено заради еко-данъка, беше само спусъкът. Същият социален експеримент се случва и в България в момента - и тук, и там формалният повод за надиганията се изчерпа от само себе си (в момента цените на бензина и дизела са почти 15% по-ниски от временния пик през октомври), но разломът си остана, а претекстите за окупиране на пътните възли в страната се възпроизвеждат всеки ден.

Никой не очаква бързо примирие между двете страни - не на последно място, защото самото правителството няма представа с кого да преговаря и какво точно се очаква от него, освен, разбира се, тотална смяна на политическия елит. За пореден път.

Шест месеца преди Европейските избори с решаващо значение за бъдещето на съюза (както почти никога досега), би било наивно да не се отчита и скритият интерес от размириците на онези външни фактори, доказали способността си да се месят ефективно във вътрешните процеси на уж суверенни страни.

Наивно би било да се мисли и че движение, което не излъчи свои лидери и манифест, ще може да се спаси от инфилтрация на външни "говорители" със собствен дневен ред.

Както преди 2 години с Brexit и Тръмп, така и сега с бунтовете във Франция, Германия и Източна Европа, системните играчи могат да се сърдят само на себе си. Чуждата пропагандна намеса не би дала резултат, ако не се възползваше от вече съществуващи пукнатини в социалната материя.

Колкото по-бързо се осмислят причините за тези възпаления и колкото повече поуки се вземат от чуждите грешки, толкова по-малки ще са потенциалните щети след май 2019.

Впрочем, ненаучените уроци от миналото се отнасят и за поколението на новите революционери: онзи, който иска свобода не заради собствената й ценност, а заради материалния си интерес, рано или късно ще отвори вратите пред деспотичен режим, в който нечие лично състояние ще струва по-скъпо от собствените му граждански права.

 

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените