Кой държи прасе в спалнята си? Отчаян човек, наплашен от пропаганда, до когото посланията на властите не са стигнали навреме. Или изобщо.
За да "спаси" своето животно (животни), същият човек ще направи опит да го откара посред нощ до по-отдалечено населено място, без да се замисли, че така вероятно само помага за разпространението на болестта още по-надалеч. И по този начин се превръща не в част от решението, а в част от проблема.
Докато изтичането на лични данни у нас се приема по-скоро с безразличие, примиреност или дори развеселена усмивка, истинското "клатене" на държавата идва от трупащия се гняв около заразата с африканска чума по свинете.
Tова е тема, която директно удря по джоба на засегнатите - както големите свинеферми и работещите в тях, така и всички онези стопани (и избиратели), гледащи едно, две или дори повече прасета в своя „заден двор”.
За достигането на кризата до такива мащаби вина носят и двете страни - както Министерството на земеделието и подчинените му органи, така и всички онези стопани, които и сега се опитват да излъжат системата и допълнително влошават положението.
Да започнем от това, че африканската чума е икономически проблем и той не се изразява само в неизбежното поскъпване на свинското в магазините, което ще засегне всички потребители.
Мерките за справяне с болестта - т.е. превантивното умъртвяване на животни - могат да доведат до фалити в сектора и/или най-малкото масови съкращения на служители.
Дори в един момент да се стигне до компенсация на засегнатите стопанства, това по никакъв начин не решава проблема с това как те ще оцелеят, без да извършват дейност в продължение на шест месеца след обявяване края на заразата. А кога ще бъде обявен такъв край все още никой прогнозира.
Същевременно властите са на път да се сблъскат с още по-голям проблем – опозицията на "задния двор". Докато големите свиневъди осъзнават сериозността на ситуацията, човекът на село е този, който се готви да се вдигне на бунт срещу мерките на Министерството на земеделието.
Причините за това обаче са по-комплексни. Прасето има своето основно място в българския селски бит, а отглеждането на такива животни по селата (и дори в някои градове) е свързано с предавани с поколения традиции. Прасето в задния двор е инвестиция в бъдещето - гаранция за чисто месо през зимата (и следващата година) от животно, което сам си отгледал и хранил. Месо, за което не се чудиш колко пъти е замразявано и размразявано, докато стигне до магазина. Важен фактор е и направената финансова инвестиция в закупуването на животното и осигуряването на храна за него – немалък разход за хора, чиито доходи не могат да се сравняват с тези в по-големите градове.
Да не говорим за личната привързаност към животните, изявяваща се дори в това да им се дават имена (макар и тази привързаност да изчезва при неизбежния ритуал на коленето).
Всички тези фактори обясняват защо не е толкова лесно да очакваш от възрастна двойка на село безропотно и моментално да заколи единственото си прасе в началото на август.*
Не трябва да пропускаме и пропагандата по темата, която залива социалните мрежи, възползва се от масовото невежество и липса на критично мислене и се разпространява по-бързо от самата африканска чума.
Снимка на загробване на живи прасета в Малайзия отпреди 20 години се появява из профили и групи с намека, че това се прави в България, след което вирусно се пресподеля от огорчени и загрижени потребители, които са усвоили употребата на Facebook, но години наред не са се научили как да подлагат на съмнение нещата, които виждат в интернет. Фалшиви профили и съмнителни "медии" използват случващото се за политически цели и се опитват да канализират недоволството на засегнатите (и не само), превръщайки го в политически актив срещу управляващите.
Търсенето на политическа изгода на предстоящите местни избори е и единственото обяснение на ходове като тези на кметове в Пазарджишко, които с подписка заявяват, че няма да се съобразят с разпоредбите на БАБХ за умъртвяване на животните и обещават протести.
В краткосрочен план ролята на защитници на избирателите им може да е полезна за техния имидж, но в дългосрочен план същите тези избиратели ще пострадат още по-сериозно от подобни прояви, когато африканската чума все пак достигне до животните им и те вече няма да могат дори да използват месото.
"От Видин дошло до Пазарджишко за една седмицa - какво измислиха...", коментира един стопанин пред камера на bTV**, очевидно объркан как може това заболяване да се разпространи толкова бързо и търсещ конспирацията.
А стопаните са неразбиращи и незапознати, защото реакцията на държавата закъсня. Първият случай на африканска чума в България е от миналото лято. Цяла една година беше предостатъчно време за мерки - например ударни действия за недопускане на свинско от пострадалата вече Румъния. Факт е обаче, че разпространението на африканска чума се овладявава трудно и пример за това е Китай - най-големият консуматор и производител на свинско.
И там първият случай е от лятото на 2018 г. и по-конкретно август. Още през септември властите блокират движението на свински продукти в голяма част от страната, за да не допуснат разпространението на болестта. Въпреки това до края на април т.г. тя вече е из цял Китай и няколко съседни държави, а икономическите последствия от това тепърва ще се усетят на световния пазар.
Но през 2019 г. разпространението на заразата може да се бори и с думи. Институциите, конкретно Министерство на земеделието и БАБХ, можеха най-вече да подемат кампания, която да гарантира, че стопаните в страната ще сътрудничат, а няма да се бунтуват, когато кризата дойде.
Но за съжаление властите нямат адекватен механизъм, с който да разпространяват убедителни съобщения (както за пропагандаторите Facebook работи идеално).
За тази една година ветеринарните лекари и служителите на БАБХ из страната можеха буквално да обиколят всяка къща из подопечните им райони и да обяснят на стопаните колко опасна е тази болест, какво не трябва да правят и какви могат да са последствията.
Самият земеделски министър Десислава Танева призна, че в "определени области е можело да бъдат положени повече усилия". Можело е, но не е. И пак навлизаме в темата за отговорността - не само на ниво министерство, но и по места. Все някой трябва да поеме такава при удара, който българското свиневъдство (и не само) поема.
До момента знаем само, че отговорност ще се търси на стопаните, които не се съобразят с разпорежданията да умъртвят животните си, които ще бъдат глобявани с между 150 и 1000 лева. Мярка, която трябва да компенсира липсата на други такива, когато е било време.
И още една причина африканската чума да поваля не само прасетата, но и доверието във власт и институции.
* По хигиенни причини самото колене традиционно се извършва през студените месеци. "Посред лято кой коли прасе?" (отново цитат на стопанин пред bTV) е напълно нормалната реакция на човек, който не може да разбере характера на проблема и то не само по собствена вина.
** "Тази сутрин", 1 август 2019 г.
