Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Тя прегърна Федерер и прекара ръка по гърдите му, след което я обвиниха в сексуален тормоз

"Бях много щастлива за Роджър и в резултат на това реагирах на този изключителен момент като човек, а не като журналист", заяви Денис Лангенгер.
"Бях много щастлива за Роджър и в резултат на това реагирах на този изключителен момент като човек, а не като журналист", заяви Денис Лангенгер.

Желязно правило в спортната журналистика е, че представителите на медиите не трябва да показват пристрастията си.

Ясно е, че всички, които коментират или пишат за спорт, имат своите симпатии, но професионализмът се изразява в това да не ги правят обществено достояние. В противен случай репортерите проявяват фенщина. И много често тя се връща като бумеранг, който нанася щети на кариерите им.

Какво чувстваш в душата си е едно, а какво виждаш с очите си и оценяваш с разума си - съвсем друго. Безпристрастността е най-добрият съветник на журналиста.

Оказва се обаче, че това невинаги е така. Понякога нещата опират до самите личности. Преди години изтъкнатото перо на Sports Illustrated Джон Вертхайм обясни как страданията на Моника Селеш са повлияли на него и колегите му.

За тези, които не се сещат, само щрихираме: през пролетта на 1993-та американската тенисистка от сръбски произход е наръгана с нож в гърба, под раменете, по време на мач с българката Магдалена Малеева. Инцидентът се случва на турнира в Хамбург. Извършителят е 38-годишният Гюнтер Пархе, който е фен на Щефи Граф и по този начин иска да помогне на германката да се изкачи отново на върха в женския тенис, където по това време е именно 20-годишната Селеш. Нападателят използва 23 сантиметров нож за обезкостяване. След трагичния случай Моника не се завръща на корта повече от две години. Тя никога повече не постига предишния си успех, въпреки някои епизодични победи.

На 30 април 1993 г. се случва един от най-ужасните инциденти в света на тениса.
На 30 април 1993 г. се случва един от най-ужасните инциденти в света на тениса.

А ето какво казва Вертхайм в книгата си Venus Envy: "В спортната журналистика има клише, че в прес ложите не се вика за любимия отбор. Но ако тенис репортерите поне отчасти не подкрепят Селеш, то те или прилежно се сдържат, или имат каменни сърца. Ако кармичната справедливост изисква да се случат добри неща на тези, които го заслужават, тогава Моника няма да загуби нито един мач до края на кариерата си. Невъзможно е да не пожелаем историята ѝ най-накрая да се превърне в стереотипен филм, в който главният герой в крайна сметка получава награда за своята вяра и трудолюбие. И така мислят не само феновете и журналистите, а даже и нейните колеги. "Част от мен иска Моника да спечели даже когато сме една срещу друга на корта", са думи на Линдзи Дейвънпорт."

В тениса обективността като цяло е трудна, тъй като всички големи турнири са международни. Така че националността все още е основен фактор. Сърбите са за Джокович, швейцарците за Федерер, испанците за Надал. Има ли по-нормално нещо от това?

Миналата година Стефанос Циципас спечели финалния Мастърс, а веднага след последната точка семейството и екипът му започнаха да се прегръщат с гръцките журналисти, които го интервюираха на корта. Бившата тенисистка Мариса Георгици, която покрива кариерата на Циципас от 12-годишна възраст, не се сдържа и му се обясни в любов. Емоциите бяха твърде силни.

Никой не се разсърди на това. Напротив. Беше мило и забавно.

Така че съпричастността към играчите и дори пристъпите на емоции в някои определени моменти са лесно разбираеми и смилаеми.

Но понякога журналистите отиват твърде далеч.

На Откритото първенство на Австралия през 2018 г. Роджър Федерер спечели 20-ия си Голям шлем, а веднага след церемонията по награждаването, със сака си и купата в ръце, Маестрото бе пресрещнат от микрофона на Денис Лангенгер и камерата на швейцарския канал SRF. Преди началото на интервюто Лангенгер го поздрави, прегърна го и прекара ръка по гърдите му, казвайки: "Невероятно".

SRF не показа преамбюла на интервюто, но той се появи в социалните мрежи. И неприятностите за Лангенгер започнаха. Журналистката беше обвинена не само в нарушаване на журналистическата етика, но и в сексуален тормоз. Мнозина зададоха въпроса какво щеше да се случи, ако репортер от мъжки пол стори същото с тенисистка.

Като се замислим - той никак не беше лишен от логика.

Швейцарският вестник Tages-Anzeiger потърси Лангенгер за коментар и тя отговори: "За секунда загубих журналистическата дистанция. Беше недопустимо от моя страна".

В същото интервю тя се извини и обясни защо се е случило така: "Зрителите по трибуните, организатори, техническият персонал, телевизионните продуценти в помещението, в което го интервюирах - всички бяха много щастливи, всички бяха много емоционални. Аз също бях щастлива за Роджър Федерер и в резултат на това реагирах на този изключителен момент като човек, а не като журналист."

В Швейцария доста се шумя около тази история, но самият Роджър отказа да участва в дискусията.

Най-коментирани

Най-четените