Протестите все още не раждат достатъчно значими политически алтернативи, различни от статуквото. Това е заключението от национално представително проучване на обществено-политическите нагласи на НЦИОМ, проведено в периода 3 - 10 юли.
Протестът разделя обществото
Към 10 юли 2013 година 58% от пълнолетните българи подкрепят протестите срещу кабинета Орешарски, а 42% не ги подкрепят. Сред тези, които симпатизират на каузата #ДАНСwithme, преобладават хората на възраст до 49 години, висшистите и тези с жизнен стандарт около и над средния.
Онези, които не подкрепят протестите, се срещат най-често възрастни хора над 60 години, респонденти с основно и със средно образование, жители на селата и представители на етническите малцинства.
Общо 60% от запитаните искат оставката на кабинета „Орешарски". 37% (сред които преобладават по-младите и тези с по-добър стандарт на живот) искат правителството да подаде оставка веднага. 23% (най-вече тези между 40 и 49 години) искат оставка на кабинета Орешарски, като не настояват това да се случи незабавно. Вероятно тази позиция се аргументира с идеята „нека първо да се свърши най-неотложното".
30% са на мнение, че правителството не трябва да подава оставка. Това е мнението на най-възрастните респонденти над 60 години (48% от тях), на интервюираните с основно и по-ниско образование, на живеещите с големи лишения и на жителите на селата (38% от тях).
На една боя разстояние
В първото си изследване от парламентарните избори насам, държавните социолози измерват между 2 и 3 процента преднина на ГЕРБ пред БСП. НЦИОМ даже измерва известно свиване на електоралната тежест на бившите управляващи, докато настоящите са разширили малко подкрепата си.
По-рано публикувано изследване на "Галъп" даже постави БСП пред ГЕРБ, като при бившите управляващи беше измерен близо 6-процентов срив от май до юни т.г. От спряганите за нова тройна коалиция партии, единствено "Атака" беше загубила електорална подкрепа до под 2%.
Три четвърти от хората, които са гласували за ГЕРБ на 12 май, твърдят пред НЦИОМ, че биха повторили вота си и днес. Сред гласувалите за Коалиция за България, този дял е 85%, а сред избирателите на ДПС - 82%.
Любимци
Държавният глава Росен Плевнелиев е най-одобряваният български политик към 10 юли 2013 г. По данни на НЦИОМ, 54% от българите одобряват работата му, а 35% не я одобряват. За последните месеци няма съществени промени в рейтинга на президента.
Според НЦИОМ, премиерът Пламен Орешарски е по-харесван от правителството си - той получава 37% одобрение и 51% неодобрение. Кабинетът се ползва с едва 32% одобрение и 59% неодобрение.
Това е резултат, сравним със старта на Сергей Станишев като министър-председател през 2005 г. (29% одобрение и 50% неодобрение). За сравнение, кабинетът на Бойко Борисов получава 51% одобрение и 20% неодобрение през първия месец на своята работа.
Кабинетът на Симеон Сакскобургготски в началото на работата си се ползва с одобрението на 54% от българите, като неодобрението е само 11%. Правителството на Иван Костов получава 60% одобрение и 24% неодобрение през юли 1997 г.
Председателят на ГЕРБ Бойко Борисов е най-харесваният лидер на парламентарна група, сочат данните на НЦИОМ. Макар да е загубил малка част от подкрепата си в сравнение с април, работата на експремиера е одобрявана от 34% от българите при 58% неодобрение. Неговият колега в БСП Сергей Станишев има съответно 27% и 65%.
Кой влиза в парламента?
Според проучването, освен БСП и ГЕРБ, в следващия парламент със сигурност ще присъства ДПС с електорална подкрепа от между 6% и 7%. Борбата за прескачане на 4-процентовата бариера според НЦИОМ ще е ожесточена: шансове имат „Атака", Движение „България на гражданите" и НФСБ.
Социолозите посочват, че още е рано да се измерва подкрепата за проекти като Реформаторския блок вдясно.