Мой близък приятел, бохем по рождение и призвание, дотолкова няма притеснения от жените, че докато учеше във Виена му се наложи да се върне в България за няколко месеца. Причината бе, че попадна на неправилната хубава жена, която се оказа свързана със Земунския клан. Така в биографията му освен всички други подобни истории, се включи и игра на криеница със сръбската мафия. Този човек не е имал и няма притеснения от жените.
Но да не се лъжем. Голяма част от мъжете в даден момент сме имали комплекс от красиви и умни жени, а малка част от нашето съсловие ги преодолява с времето.
Страхът от отхвърляне
Има една истина и тя е, че с красивата и умна жена е по-лесно, защото тя знае каква е и какво иска. Поради това се появява страхът от отхвърляне. За да не бъдем отблъснати, ние мъжете прибягваме до две действия - или избягваме всякакъв опит, или ако сме натрупали достатъчно увереност (в зависимост от житейския си опит), прибягваме до действие и... отхвърляме първи. И внимание!
Основна причина за този страх се поражда от това, че се позоваваме на опита на другите, а не на нашия личен. Така неволно попадаме в омагьосан кръг, от който няма излизане. И в даден момент сме от другата страна, обяснявайки на приятел "бе няма смисъл да се мъчиш".
Изгубената идентичност
Със страха от отхвърляне идва ред и на изгубената идентичност. Така стигаме до момента, в който мъжете се поддаваме на моди като лъмбърсексуалността. Или куриози като прочутата бургарска батка с татуировка "Курви, яжте, пийте, Огито плаща".
„Прекалено просто и хубаво би било, ако хората имаха топки и бяха искрени", ми каза наскоро една приятелка. От личния си опит потвърждавам, че това е най-точният съвет, за да бъдете щастливи с жена, която е въплъщение на европейското разбиране за красива и умна. Бъдете себе си. Една истинска жена не е с вас заради вашите комплекси, а заради липсата на такива.
Или поне видимата борба с тях. След сериозна връзка, в някакъв момент харесах едно момиче. Нещата вървяха към „приятелската зона" до момента, в който осъзнах, че нямам комплекси и не се притеснявам от нейната перфектност. Дори напротив - след всички жертви през последната година да спася една връзка съм заслужил такова слънце около мен. И нещата станаха.
Фалшив герой
Мъжките комплекси са толкова силни, че често се достига до фазата "фалшив герой". Практически от няколко месеца до година един мъж може да преглътне своите слабости. Оттам нататък става страшно. Преди години близка приятелка беше на вечеря у нас, когато бившият ѝ приятел, също част от нашата компания, се обади и... заплаши, че ще самоубие, ако тя не си тръгне.
Човекът, въпреки доброто си образование, доходи и това, че произхожда от добро семейство, по някаква незнайна за нас причина, таеше огромно количество комплекси, които беше успял да прикрие дълго време. В такъв момент, когато всичко това избие, четем за поредното пребито момиче от пиян или озверял селски бек.
Къде сте механизаторки?
През 60-те години в българско списание излиза статия с тревожния въпрос "Къде сте механизаторки?" , който трябва да покаже нуждата от изкореняване на старите буржоазни традиции и замяната им с новите социалистически такива. Сериозно се налага идеята за труженичката в завода, която е орлица на семейството - основна клетка на социалистическия строй.
Образцовата соцсъпруга е виновна за две неща - създава дъщери, които си създават илюзията за супер майка, която гледа деца, чисти, готви, ходи на работа като механизаторка и все пак намира време да излезе на 8 март с колектива.
По-опасното са създадените от нея и дъщерите й синове, които приемат този утопичен соцматриархат не само за нормален, но и за логичен. Затова и си търсят такава жена, която да ги гледа като мама. Този едипов комплекс е толкова дълбоко набит в разбиранията на голяма част от мъжкото част от обществото, че всеки от нас е срещал през живота си поне няколко такива търтеи, които живеят на гърба на своите образцови соц и постсоц съпруги.
Баща ми е кондуктор, кондуктор съм и аз
"Всичко у жената е една загадка - и всичко у нея има едно-единствено разгадаване; то се казва „бременност". Понякога си мисля, че част от мъжкото съсловие е възпитавана с този изваден от контекста цитат на Ницше, като си мисли, че е на Хорхе Бухай. Освен едиповия комплекс, немалка част от българските мъже получават и солидни уроци по ориенталски мачизъм. Така върху момчета се прехвърлят комплексите на техните бащи, които не са били достатъчно мъже, за да свалят някое момиче, да се реализират или просто да бъдат средностатистически граждани на клета майка България.
За тази част от нашето мъжко съсловие напиването неделя вечер и задяването на сервитьорката в местната кръчма пред погледа на приятелката ти е нещо естествено. Точно тези типове влизат в този чалга манталитет, за който неведнъж съм писал.
Комплексът от бившата
Италианците казват, че една манджа не трябва да се претопля. Мъжете имаме този ужасен комплекс на отхвърления, че правим всевъзможни глупости, за да бъдем с бившата. Винаги опитваме „да си я върнем", за да спим с нея за последно, защото така трябва. Защото, ние мъжете, не можем да приемем идеята някой друг да каже "Basta". И това често ни коства връзката с някое по-хубаво и по-добро момиче.
Преди няколко години се появи едно момиче, което ме гледаше с такава любов, че щях да хвана диабет от сладост. Трябваха ми няколко месеца да се отърся от идеята, че се занимавам с глупости, вместо да продължа напред. Края на историята не е важен, но поуката е, че от два стола се пада. Затова аз предпочитам идеята за третия стол - срещате нещо ново, продължавате напред и си вземате поука от прецакването на нова връзка, заради имагинерната идея да изчукате бившата за последно.
Играчът плейбой
Основно градски тип, който като дете е бил дебел, грозен, глупав, незабележим или всичко накуп. Винаги ядат боя в училище, сърцето им е разбивано няколко пъти и в някакъв момент просто в тях нещо прищраква. Тогава има два варианта - четете за поредния луд, който е нападнал някого или той просто от грозното патенце прави всичко възможно да стане красив лебед.
Докарва го на външен вид, обноски, отношение към свалка. Въпреки това си остава вътрешно същия комплексар. Това се проявява в момента, когато трябва да се държи сериозно и да приеме, че е с красива и хубава жена. Той предпочита да прекрати всичко, преди да е станало сериозно. Така се предпазва от това да бъде наранен. И все някога срещат жената, която ги кара да искат да се отърсят от този си лайфстайл, но често това е прекалено късно. Евентуално на 40 си хващат някое 20-годишно момиче с провинциални разбирания и също толкова комплекси.
Бета мъжкарят
Ремората е риба, която плува около големите акули и дояжда остатъците от нейната храна. В света на хората бета мъжкарите са ремората. Те са услужливия приятел, познат или съсед, който е винаги готов да бъде там и да те утеши. Готови са на всичко, за да преспят с някое изоставено момиче, като за тях най-добрата плячка са прясно зарязаните момичета, които още не са превъзмогнали бившия си.
В един или друг момент във всяка мъжка компания има един такъв идиот, който, докато се усетите, е пробвал да преспи с бившите на тримата ви най-добри приятели. В нашата компания за щастие безуспешно.
Конан завоевателят
Не, оставете плейбоите като Дан Бизерио. Те са друга категория, която няма да видите тук. Завоевателят е онзи модицифицаран балкански субект, каращ старата астра на баща си, който е всяка вечер в Студентски да търси своята поредна първокурсничка за плячка. В неговото съзнание свалка с израза "Коя песен да ти викна на DJ-я" е равна на това да поканиш момиче на уикенд в Париж. В този тип завоеватели на женска плът комплексите са толкова много, че си заслужават десет тома с дебелината на съветското издание "Детска енциклопедия на света".
При тях принципът е, че една на 100 винаги ще върже. Или една на 200. Няма значение, важното е да се опита. Тези чалга-плейбой са въплъщение на комплексите на всички други, които описах дотук. Най-лошото при тях е, че са като хлебарките - не само, че се разможноват, а и няма как да ги спреш. После се чудите защо на мъжете ни излиза лоша слава.
Лошото момче
В психологията е писано достатъчно за него. Той е антипод на ремората, която яде останките. Лошото момче е разбрало, че единственият начин да прикрива комплексите си е да бъде простак. Така, излагайки ги на показ, той успява да прикрие страховете си от това, че може да бъде наранен или да му изневерят. Ако това да избереш лесния път не е комплекс, не знам кое е. Много по-трудно е да бъдеш истински, а често мъжете, след изтощителна връзка, нямаме сили за това. И така приемаме ролята на лошото момче и кредото "йебеш и бегаш", което идва с нея. Идеята, че нямаш какво да губиш и затова и не се опитваш да го задържиш е основополагаща в психологията на лошото момче. Всеки мъж в своя живот е бил поне един път в ролята на лошо момче за някое момиче. Като цяло е лесно да си такъв, но трябва да знаеш кога да спреш. В противен случай се превръщаш в гадняра, който с времето хората спират да канят на купони и да ти дигат телефона, като искате да се видите.
Истината е, че трябва да си много силен като мъж, за да си признаеш, че дори най-тежките връзки, които не искаш да си спомниш, са те направили по-добър и истински. На българските мъже още ни е трудно да възприемем цивилизованата визия за отношения в една двойка, които изискват джентълменство, коректност и разбиране.
Добрият секс дори не подлежи на въпрос - той е задължителната част от емоцията, която наричаме връзка. Но преди всичко най-силното оръжие на един мъж е неговата сигурност в самия себе си, умението му да пребори комплексите си и предразсъдъците си и преди всичко да бъде мъж. С други думи, перифразирайки А. П. Чехов, бих казал, че за да е наистина успешен и щастлив един мъж в отношението си към живота и връзките, трябва дда е оригинален и по възможност - умен и свободомислещ, като никога не се бои да направи някоя глупост.
