Днес, 22 ноември, канцлерът на Германия Ангела Меркел празнува 10-тата си година на власт - откакто пое управлението на страната, тя се превърна в „Мути" или „Мама Меркел" за своите сънародници, преодолявайки изпитания като гръцкия фалит, икономически сътресения и социални кризи. Заслужава да празнува.
Нейното първо десетилетие ще се запомни със завръщането на Берлин на световната сцена, с отказа от ядрената енергетика, с визията й за засилване на европейската интеграция и т.нар. „политика на затягане на коланите". Германия остана един от най-големите донори на мисията на НАТО в Афганистан, но се въздържа от увеличаване на военната си тежест или присъствие в други държави.
В последните месеци Меркел е изправена пред сериозна опозиция както в коалицията, така и в своята партия - ХДС, заради приема на сирийски бежанци - около 800 000 по план. Въпреки спада в обществената подкрепа, въпреки противоречията и разрастващите се ислямофобски и ксенофобски движения в Германия, Меркел е еталон за лидер, не само на своята държава, а и в цял свят.
61-годишната Меркел, с нейната неизменна прическа и спокойно изражение, с цветните сака и равния тон, продължа да бъде енигма. Тя е принципна, но също така непредвидима. Твърдолинейна, но отстъпчива, когато е необходимо.
Според списание Forbes тя е най-влиятелната жена в света.
Една жена с много мъжка професия. През 2007 година, по време на гостуването й в Москва, Меркел е посрещната от руския лидер Владимир Путин заедно с неговите кучета, при положение че има страх от четириноги. Предстои официална пресконференция, а Меркел е смразена.
Тя обаче успява да се овладее, а след това коментира случилото се така: „Разбирам защо му трябваше да го прави - да покаже, че е мъж. Той се страхува от собствената си слабост. Русия няма нито успешна политика, нито успешна икономика. Имат само него".
През миналата година именно Меркел бе сред основните застъпници на Москва да бъдат наложени икономически санкции заради войната в Украйна.
За себе си казва, че е по-скоро човекът, който решава проблемите, отколкото световен лидер. Външната й политика до голяма степен е съобразена с вътрешните настроения, може би единственото изключение е гръцката криза, когато Меркел и Алексис Ципрас постигнаха труден, но ключов компромис за бъдещето на Европейския съюз.
Еврото
Германия в момента е нещо като котва за Еврозоната - валутният съюз попадна в бурни води с опасността от фалит на Гърция и желанието на СИРИЗА да замени единната валута с драхмата. Това щеше да нанесе силен удар върху еврото - тогава Меркел се намеси, макар цяла Гърция да я мразеше и да я наричаше „Дъщерята на Хитлер", а Ципрас да отказа да преговаря с нея.
Когато Меркел дойде на власт през 2005-та година, Германия беше по-скоро слабо звено в Еврозоната. Безработицата по онова време стигаше нива 11 на сто или от около 5 милиона души, а растежът на БВП започваше да буксува. 10 години по-късно без препитание са два пъти по-малко хора, а германската икономика прилича на мощна и добре смазана машина.
Личното убеждение на Меркел е, че трябва германската икономика да се ориентира към износ за Китай - и днес заема четвърта позиция.
През изминалата година германската икономика за първи път изпадна в стагнация, но Меркел категорично отказа да използва излишъка за стимулиране на икономиката - вместо това я правителството се съсредоточи върху изплащането на държавния дълг.
Бежанците
Другото смело решение на канцлера беше да отвори ръце за бежанците от Сирия, когато останалите затваряха врати и строяха огради по границите. Те стъпваха на германска земя, скандирайки „Мама Меркел", но след това вълната стана неудържимо голяма, тогава „Мама Меркел" върна без колебание граничния контрол.
Въпреки че рейтингът й падна до рекордно ниски нива, Меркел няма намерение да спира. Тя не е съобщила официално дали ще претендира за четвърти мандат на изборите през 2017-та година. Анализаторите обаче са почти единодушни, че, да, Меркел отново ще поиска да управлява. Ако това се случи, Мути ще влезе в историята като най-дълго управлявалият канцлер на Германия.
