Време е гласуването да стане платено. Официално платено, а не по кюшета, цигански махали, партийни централи, директорски кабинети и прочие български „иновации".
Нищо не е безплатно в тоя живот, а още по-малко политиката. Милиони субсидии се раздават годишно. Харчат се за глупости - за партийни телевизии, вестници, приемни, в които никой не влиза, тролове, глупави Фейсбук страници ... значки, знамена, химикалки.
Гласуването си е усилие. Първо идва денят за размисъл - демек, искат от нас да мислим, че и да не пием. После ни взимат от почивния ден, разхождаме се до избирателната секция, редим се по опашки, губим си от личното време. А накрая ни вменяват и отговорност за резултата. След това говорят от наше име „електоратът това, електоратът онова", „избирателите решиха" и други празни приказки. Не може всичко това да няма цена. Дори мога и да я сметна. Ако за един депутат държавата плаща на партията му 12-13 лева, това за 4 години прави около 50 лева. Толкова трябва да струва и упражняването на избирателното право. Европейските избори трябва да са по-скъпи, защото там отговорността е с главно „О" - с вас ще се оправдава цяла Европа.
Местните избори е добре да се плащат по 2 пера - едно за кмет и второ за общински съветници, а президентските могат да са символично платени - също като президентската власт, но не чак толкова символично, защото най-голямото достойнство на президентската институция е именно, че държавният глава и неговото вице са пряко избрани от суверена.
Може да ви изглежда смешно и несериозно, но това ще реши някои проблеми: ще вдигне избирателната активност, избирателните списъци ще трябва да се прочистят от избирателите фантоми, а и ще е доста по-справедливо - сега едни са платени, други - не. Очевидно, че властта (която и да е тя), няма никакво намерение да прави честни избори, поне да бъдат така добри да си платят за избирателното усилие и да не ни пробутват оня припев с упражняването на правата, от които, доколкото разбирам, следва единствено правото да критикуваме законно избраните. И то винаги, и не навсякъде. Хайде, бе!
