Предложената от БНБ поправка в Наказателния кодекс, която ще въведе до 5 години затвор за разпространяване на злонамерени слухове срещу банките, е опасна и недостатъчно обмислена, коментира пред БНР адвокат Александър Кашъмов от програма „Достъп до информация".
Според него, за да бъде ясно дали такъв текст е необходим трябва да бъде направен анализ, какъвто няма. Срещу поправката е и Иван Радев от Асоциацията на европейските журналисти: "Ако се стигне до приемането му в този вид, текстът ще предизвика сериозно недоволство в медиите и с пълно право, защото той наистина налага цензура върху медиите, тъй като забранява всякаква информация за банките".
Текстът, предложен заради слуховете за „банкова криза", бе приет радушно от депутатите и мина експресно през одобрението на Комисията по правни въпроси в Народното събрание. В него фигурира не само преследването за разпространителите на злонамерени твърдения за банките, но и на „други сведения", без да е ясно какво точно значи това.
"Всички български граждани искат техните пари да бъдат защитени, в това число и парите, които се намират в банките. Ние всички искаме банковата и финансовата система да бъде защитена.
Това обаче не може да се случи с един такъв изключително непрецизен текст, който съдържа множество подводни камъни и множество възможни посегателства към свободата на словото и към свободата да се говори за банките", коментира Кашъмов.
Икономистът проф. Румен Гечев припомни, че и в настоящите закони има мерки срещу слухове, панически атаки и неверни факти за банките. „Втората част на изречението навява на мисълта, че на практика ще се забранят всякакви анализи за банките, което за мен като професор по икономика и преподавател в икономически университет е абсолютно недопустимо", допълни той.
Адвокат Кашъмов също припомни, че в българското право, както и във всяко право на демократична държава, по начало не е забранено да се говори истината.
„Истината някак си хората имат право да я узнаят. Има някой изключения от това правило и те се наричат защитена със закон тайна. В случая тази правна техника е абсолютно пренебрегната и това е направено против свободата на словото, против свободата на всеки да търси, получава и разпространява информация и всъщност може да се изроди във форма на цензура", допълни той.
