Като всяка нова година, така и 2016-а беше посрещната с надежда. Особено от всички онези, за които 2015-а просто не беше добра година.
Позитивизмът обаче нямаше как да трае дълго след поредицата тъжни и тревожни събития, случили се само за двайсетина дни от първи януари насам.
Не е преувеличено този януари да бъде наречен кошмарен. И не е нужно човек да е черноглед, за да забележи ужасното наслагване на събития.
Най-малкото, потокът от статуси в социалните мрежи е пълен с възпоменания заради неспиращата поредица от смъртни случаи. Разделихме се с велики личности, най-вече обичани музиканти, които имаха какво още да дадат на музиката, но които продължават да ни напускат като че ли на всеки ден-два.
Вълната започна още в края на декември със смъртта на Леми Килмистър от Motorhead и тази на певицата Натали Кол малко преди новата година. На 10 януари ги последва големият Дейвид Боуи, цяла една вселена в музиката.
Седмица по-късно си отиде барабанистът и съосновател на Mott the Hoople Дейл Грифин - голям удар за почитателите на седемдесетарската глем рок банда, чийто най-голям хит All the Young Dudes е написан от... Боуи.
Само ден по-късно, на 18 януари, почина китаристът Глен Фрей от Eagles, още една от вечните банди на 70-те.
С това далеч не приключват смъртните случаи, свързани с музиката.
На 13 януари се самоуби съпругата на Уейн Статик от Static-X Тера Рей, след като самият Статик почина през 2014 г.
А на 14 януари умря мъжът и дългогодишен мениджър на Селин Дион Рене Анджелил, като причината беше раково заболяване, също както при Боуи и при Алън Рикман.
С Рикман, един от най-изтъкнатите британски актьори, съвпадението е още по-голямо, защото и той почина именно на 14 януари. Той беше любимец на няколко поколения и богатата му кариера далеч не се изчерпва само с ролята на Снейп в „Хари Потър" поредицата или с тази на Ханс Грубер в първата част на „Умирай трудно".
На 13 януари, също от рак, почина и друг британски актьор - Брайън Бедфорд, известен с участията си в множество класически театрални постановки. А на 20-и ни напусна големият италиански режисьор Еторе Скола, наричан "един от последните велики" на италианското кино - тежка загуба за ценителите на онези филми, които се правят все по-рядко в наши дни.
Януари обаче не се изчерпва със смъртта на известни артисти.
Месецът ще остане в историята не просто с лоши новини, а със същински бедствия. През последните двайсетина дни изплуваха събитията в Кьолн от Нова година и тези в други европейски градове. Сексуалните атаки в Европа от страна на бежанци очевидно ще имат тежки последици и хвърлят още по-голяма сянка върху върлуващата бежанска криза.
Междувременно терористичните удари продължават и взимат жертви в различни точки от света - в Истанбул миналия вторник, в Диарбекир, в Джакарта, също и при заложническата драма в Буркина Фасо преди седмица и в Багдад на 11 януари.
Продължават и заплахите от нова, по-тежка рецесия в глобален мащаб. А световните пазари се сринаха още в началото на месеца.
Конкретно в България януари донесе няколко разстрела, напомнили за началото на 90-те години, както и нашумелия случай във Враца.
В София бяха убити ликвидаторът на ВИС Веселин Стоименов и основателят на модна къща "Агресия" Александър Антов. Във Враца 18-годишният Тодор Йорданов почина след сбиване с Иван и Десислав Дамянови, а обстоятелствата все още се изясняват. Логично, случаят предизвика бурна обществена реакция.
Вълната на насилие продължи с побоя над журналиста Стоян Тончев в Поморие, а към тези случаи всеки може да добави още няколко по негова преценка - просто примерите за жестокост продължават да изплуват ежедневно.
Не по-малко съществени изглеждат скандалите в съдебната система. На 14 януари един SMS от премиера Борисов към председателя на ВКС Лозан Панов за пореден път осветли натиск и зависимости, съсипващи малкото останали илюзии за безпристрастността на съда. Случаят доведе до сътресения във ВСС, и то отново с доста нечист характер.
Не съвсем несвързани с последното са и няколкото "добри" новини за щедрото пазаруване от страна на Делян Пеевски. Поне за него годината се очертава да бъде доста силна...
И всичко това при положение, че месецът все още изобщо не е свършил.
Със сигурност едни биха обърнали внимание, че се случват и достатъчно позитивни неща, които не бива да се пренебрегват, а други ще кажат, че скандалите и насилието и преди не са преставали, както и смъртните случаи.
Но специално в този януари има нещо различно и то се усеща. Прилича на дълъг кошмар, от който нямаме търпение да се събудим.
Е, до края му остава още седмица, в която изглежда е най-добре просто да не се случва нищо.
