В скалата на обществения интерес „Оскар"-ите вероятно заемат място някъде около тупето на Кобзон и журирането на Дарина Павлова. При думата „кино" първите асоциации тези дни се лашкат между екзистенциалния въпрос „псувал ли е Левски" и колко нюансирани в сиво могат да са лошият вкус и амбициозната посредственост.
При споменаването на „филм" нещата стават дори още по-нелепи, защото тогава директно отваряме дума за Украйна, Путин, новият заем и старите управленски трикове. Това са филмите, с които живеем, останалото са торенти и пуканки.
В този ред на мисли, сигурно сте изгледали вече кандидатите за статуетката, те са предизвикали необходимата доза сепаратизъм от действителността, преди тя отново да завземе територията си и да ви обстрелва с тежката артилерия на ежедневието.
Сега ще направим абсолютно точна и аргументирана прогноза за бъдещите победители.
Точното предсказване на това при кого отиват Оскарите не се дължи на провиденческите ни способности, нито на дългогодишен опит в киното, а на един съвсем прост факт - Академията има ясно изразен характер, който формира общия ѝ вкус. Това е вкусът на застаряващите бели либерално-ориентирани-но-не-чак-толкова мъже, които заемат различни нива над средните в киноиндустрията и в по-голямата си част никога не са били номинирани и не са печелили. В момента, в който си дадем сметка как би гласувал такъв човек, знаем и крайният изход от церемонията.
Нека започнем с най-добрия филм, възможно най-трудната за познаване категория. Само на пръв поглед, разбира се. Битката е единствено между „Бърдмен" (Гонзалес Иняриту) и „Юношество" ( на Ричард Линклейтър) - и двете са истории за остаряването, но първата е не просто интимен поглед в самото кино, което Академията няма как да не отличи, но и много по-близка до усещането за прераждане след кризата на средната възраст, което е по-актуална тема за гласуващите в сравнение с проблемите на пубертета.
Като прибавим и уникалното операторско майсторство на Емануел Любецки (един от най-сигурните носители на Оскар тази година) и ето ви го големият победител.
От друга страна „Юношество" е невиждан по рода си режисьорски подвиг; само по себе си история за постоянство и визия. Ето как при режисьорите Линклейтър е поне две дължини пред Иняриту и заслужено ще надделее, защото останалите конкуренти просто не са извадили късмет с годината.
При водещите актьори нещата стоят по малко по-различен начин. Майкъл Кийтън ("Бърдмен") прави страхотна роля, но играе най-вече себе си. Което ще бъде отличено като цяло, но не и в частност. Така че Еди Редмейн („Теорията на всичко") ще триумфира въпреки усилията на Бенедикт Къмбърбач („Игра на кодове") - най-сериозната трансформация на екран през изминалата година предложи именно той в ролята на Стивън Хокинг. Нивата на сантименталност тук са една идея по-големи, а и щом „Бърдмен" е най-добър филм, Академията рискува твърде много да я обвинят в геронтофилия, ако пренебрегне младежа за сметка на ветерана. Нещо, за което лично ние не бихме се сърдили изобщо.
При жените е дори още по-лесно. Джулиан Муур във „Все още Алис" е сигурна победителка, хем играта й е първокласна, хем темата е далеч по-важна от психопатията на Розамунд Пайк ("Не казвай сбогом"/Gone Girl).
При поддържащите съвсем няма интрига - Патриша Аркет и Джей Кей Симънс респективно за „Юношество" и „Whiplash" са вън от съмнение.
Така или иначе останалите категории не ни интересуват толкова. Въпреки това ще споменем, че при адаптирания сценарий наградата ще за „Whiplash", а при оригиналния - за „Гранд Хотел Будапеща", макар че трябва да е за „Бърдмен". Оригиналността на Уес Андерсън ще бъде отбелязана, макар че е твърде оригинален за вкуса на журито и се налага малко задължително лицемерие.
Това са точните ни прогнози, ако искате можем да се обзаложим. Не отстъпваме нито йота назад и ако ние бяхме част от журито, точно така щяхме да гласуваме. Сега остава само да изчакаме събитието, за да ни опровергае в ролята ни на разбирачи. Или да я затвърди, кой знае. И двете са еднакво забавни. А дотогава може още да поспорим кой псува повече - Левски или бедният роден зрител, който е принуден да гледа все незначителни филми за уж грандиозни неща, вместо да е обратното. Тук предположението ни е твърдо за втората номинация, но едва ли ще се навиете на облог.
