Добри приятели, хубави книги и заспала съвест - такава била формулата за идеалния живот, според Марк Твен.
Едва ли има по-добро доказателство за правотата му от тези 5 произведения на изкуството - епични проекции на екзистенца, излезли изпод острото перо на почетни председатели, телевизионна интелигенция и белетристи-рецидивисти.
Тази китка от изповеди, саморефлексии, вселенски прозрения и исторически извори представлява онази пресечна точка, в която хроносът и топосът правят среща с логоса на демоса...
Пет научно-популярни опита върху живия живот, по които, няма да се учудим, ще се пишат утрешните учебници по история.
1) "Беновска пита: Ахмед Доган", Илиана Беновска, 2016
Диалозите на Платон бледнеят пред митологичния символизъм, който струи от юбилейното второ издание на "Ахмед Доган" - общ полюс на наличните полюси в друго духовно измерение, както би се изразил самият хидрофилософ.
Книгата представлява сборник размисли на младия Сокол, изтръгнати с памук през древната 1992 г., когато Беновска още не питаше в ефира на Канал 3.
Събитие в съ-битието обаче е послесловът под надслов "Кой сте Вие, Ахмед Доган?" с проникновения като: "Преди четвърт столетие Ахмед и Доган бяха в хармонично единство - с явен превес на Ахмед, но в съгласие със света на Доган... впоследствие Доган надделя, и дори се опита да обсеби Ахмед".
Лирическият герой е с единия крак в миналото, с другия приветства бъдещето, а между краката му е страшната действителност.
Макар че луксозният тираж се изчерпи още на националната конференция на ДПС, колекционерската първа книжка на изд. "Език и култура" може да бъде намерено по антикварните онлайн книжарници. Или в архивата на УниБИТ.
2) "Моята истина. Ч.1", Евелин Банев, 2016
Втората лирична изповед на Евелин Банев-Брендо идва само година след дебютното му дръзновение "Съзирам душата на България".
Авторът възвестява своето себенадмогване, което "споделя дори с риска да има тръпчивия вкус на творческото му новаторство".
"Нека суетата на вашето съзнание не критикува името на автора при визиране на неговата истина, а съзнанието ви, изпълнено с малко повече духовност, да ви отведе към вашата истина, в която невинаги целта оправдава средствата", приканва някогашният Кокаинов крал, съблазнен от Калиопа, музата на епическата поезия.
Не е препоръчително да се попива без научния апарат на Наказателния кодекс.
3) "Триумфът на кучките", Венета Райкова, 2016
"Първата книга таблоид", за всички, които я пожелаха.
"Венета Райкова описва известните хора от позицията си на вътрешен човек и предлага на читателите да надникнат зад затворените врати на спалните на звездите", анонсира издателят.
Красив роман е любовта, написан без начало и без край, както е казал поетът.
Едва ли е нужно твърде богато въображение, за да се произведе фабула, в която протагонистите са водеща на "вечерно предаване с висок рейтинг", бивша мис, омъжена за футболист и "фолк-любимката на народа".
И ние пушим цигари Кент и ядем бонбонки тик-так, възкликва без думи лирическата героиня.
Все пак, не смеем да дадем воля на фантазията си от коя страна на затворената врата е попаднала хроникьорката на "лъскавата илюзия, наречена български шоубизнес".
4) "Истината боли". Сашо Диков, 2016
"Безмилостно за медиите, политиката, спорта и жените", заплашва с гняв божи Стажанта в тъй наречената си първа автобиографична книга - ако допуснем, че в жанра "биографична литература" попада явлението "стенограма от телевизионно интервю с бившата съпруга на мемоариста".
Хем се "търка" с Кеворкян и Хачо Бояджиев, хем се "сблъсква" с личности в категорията "от Симеон II до САМИЯ Георги Илиев", хем критикува чистия ум на българските миски, за които "само красотата не стига".
Колко пъстър, как богат е спектърът на авторовите търсения, как е бързал да обезсмърти творчеството си Черноризецът храбър.
Така е бързал, че едва е смогнал да публикува своя опус магнум - пълния текст на интервюто си с Цветан Василев от бежанския му лагер в Белград.
5) "Вселенски ред. Теория на познанието". Христо Ковачки, 2013
Изхвърлете "Кратката история на времето" от оня дилетант Стивън Хокинг. Скъсайте на парченца "Космосът" на Карл Сейгън. Заплюйте Ричард Докинс и неговият "Себичен ген".
Говори аспирантът в Ленинградският институт по технологии, механика и оптика, почетният член на Съюза на физиците в България, д.т.н. Христо Ковачки.
Да обхванеш Вселената в 336 страници с меки корици е нещо повече от себеотрицателен подвиг. Теорията на Ковачки е термоядрена синтез от физика, философия, история и богословие.
Стъпил на раменете на гиганти като личното си пресаташе, млада асистентка по физика от Великотърновски университет и др., историк - специалист по съвременния руски консерватизъм, и прочее, теоретикът на познанието Ковачки не просто отговаря на вечните въпроси на човечеството, но и ги свежда до 7 принципа на съвременния менажер.
Както е казано в Библията: Който трупа знание, трупа печал(ба).
