Ако научихме нещо за последната една година живот в режим на "коалиционен баланс", "исторически компромиси" и "плаващи мнозинства", то е, че всяко решение е предпоследно. Съответно - нищо не се решава, а за по-лесно се отлага за светлото бъдеще.
Извинения - колкото искаш: Първо беше "народът така ни подреди", после стана "дайте да не се клатим преди изборите". Утре ще е "дойде време да се гласува бюджетът", а накрая просто мандатът ще свърши.
Да вземем пресен пример - Реформаторите пишат закон за превенция на корупцията и конфликта на интереси по високите етажи на властта.
Добри намерения, плам в очите, брюкселски гръб, румънски маркетинг.
Много бързо се оказва, обаче, че антикорупционната реформа е обезвредена по дефолт: на мястото на три институции с КПД 0% се създава четвърта, което ще установява необяснимо богатство и конфликт на интереси, т.е. ще открива топлата вода (без дрон).
Впрочем, това наистина минава за легитимна реформа в България - страната, в която половината депутати са собственици на фотоволтаици и ВЕЦ-ове, транспортни фирми и частни болници.
Страната, в която И.Ф. се хвали в националната преса с кулинарното си хоби, вместо да чака присъда на трета инстанция.
Търсенето на отговорност си остава в ръцете на прокуратурата - същата прокуратура, която превърна Мирослав Найденов от обвиняем в корупция, принуда и злоупотреба със служебно положение - в защитен свидетел.
Прокуратурата, която си остави ръцете по САПАРД, Вальо Топлото, Батко и Братко, да не отваряме дума за Филип Златанов и неговите тефтерчета.
Дори в този си вид антикорупционната реформа не мина дори на първо четене. По технически причини. Всъщност - по аритметични. Едва събра 78 гласа "за" - по-малко от простия сбор на мандатите на ГЕРБ и РБ. По-малко от мандатите на ГЕРБ.
От три месеца е ясно, че законът няма да мине.
Министърът на финансите Владислав Горанов го разпарчетоса на Министерски съвет през юни, а Бойко Борисов даде да се разбере, че един от най-важните елементи - анонимните сигнали за корупция - няма да го бъде (ирония - дава пример с ген. Шивиков). Накрая дори Патриотичният фронт не си направи труда да гласува "за" реформата, макар че "принципно я подкрепяше" месец по-рано.
Всички са доволни. Дори Меглена Кунева, която вътрешно е убедена, че е нанесла звучна имиджова плесница на задкулисието преди изборите.
Ако бяхме песимисти, щяхме да кажем, че всичко е пълен хаос, само престъпността е организирана.
Но да гледаме положителното. Все пак най-решителният фактор за публичното осветяване на бизнеса на Делян Пеевски се оказа самият Делян Пеевски.
