Слух, стартирал преди няколко години твърдеше, че в НАСА редовно прожектират "Армагедон" на новопостъпилите служители. Но не защото епосът на Майкъл Бей за взривяване на астероид по някакъв начин би могъл да ги образова, а точно по обратната причина: "Армагедон" е пълен с толкова много грешки, че е направо като учебник как НЕ СЕ случват нещата в космоса.
Според изчисления филмът съдържа 168 научни абсурди и неточности, които от НАСА дават за домашно на новаците да открият. Грешките включват космически совалки, които излитат като самолети от астероиди, гравитация, която не "работи" както трябва в космическите станции и странното хрумване, че атомен взрив би могъл да отклони астероид с размерите на Тексас. Всъщност според физиците за това би била нужна бомба, която е милиард пъти по-голяма от показаната.
За съжаление историята за прожекциите в НАСА на "Армагедон" се оказа само интернет мит.
Миналата седмица обаче стана известно, че астронавтите в Международната космическа станция са гледали голям холивудски космически епос "Марсианецът" на Ридли Скот, в който Мат Деймън е изоставен на Марс и трябва сам да открие как да оцелее, да намери помощ и да се прибере у дома.
"Ще се наложи научно "да разгоня фамилията" на всичко това", казва Деймън в култова фраза във филма.
Основан на хитовия роман на Анди Уиър "Марсианецът" залага на научната точност. От химическия процес, необходим за получаване на вода от ракетно гориво (естествено - иридиевия катализатор!) чак до функционирането на тоалетните, които се запечатват вакуумно и екскрементите на всеки астронавт се маркират индивидуално - всичко е точно.
Научно е "разгонена фамилията" дори на тоалетните, така да се каже.
Има една фина граница, която грубо съответства на тирето между "наука" и "фантастика".
От фантастичната страна е "Армагедон" с подхода си "майната й на физиката, дай им експлозии", който изглежда се приема много добре от публиката.
Зрителите почти не оспорват това, че примерно "Междузвездни войни" организират космическите си битки така, сякаш са самолетни престрелки от Втората световна война, въпреки че всички знаем, че няма огнени топки, звукови ефекти или подобни на самолети маневри в открития космос.
Съдейки по трейлърите, въздушният екшън в предстоящия "Междузвездни войни: силата се пробужда" се случва основно в подобна на Земята атмосфера, вместо в открития космос, което формално би трябвало да направи заглавието на филма "Въздушни войни".
Но има и обратна страна.
Случва се и Холивуд да се гордее с правдоподобността във фантастични истории и да спекулира, че те биха могли наистина да се случат.
Стенли Кубрик е привлекъл дизайнери на НАСА за оформяне на външния вид на "2001", точно както и космологът Карл Сейгън е бил консултант на "Контакт", а "Интерстелар" наеха астрофизика Кип Торн да помогне при моделирането на черната дупка - по-точно, отколкото дори НАСА са го правили.
Отразяването в Scientific American и Wired и убедителността генерират награди, боксофис и вирусни видеа от астронавти, съдейки по филми като "Гравитация".
"Марсианецът" отива по-далеч от който и да е от тях.
Книгата на Уиър и без това вече е любима на агенцията, заради изчерпателното проучване и техническите детайли. Така че когато Ридли Скот се обажда на НАСА миналата година, искайки помощ, те с удоволствие отговарят на молбата му.
"Когато четем научнофантастична книга, рисуваме визията за себе си; Ридли трябва да нарисува тази визия за всички", казва Джим Грийн, директор на НАСА по планетология (неговият еквивалент в "Марсианецът" е героят на Чиуетел Еджиофор, казва той с гордост).
НАСА са отговаряли на въпроси за всичко - от йонни двигатели до марсиански климатични модели. Те са осигурили на сценаристите и сценографите туристическа обиколка из техните съоръжения и са им показали прототипи на технологиите, които филмът се очаква да симулира.
НАСА вече работят по подготовката на мисия до Марс, при това в приблизително същия период като показания във филма, което означава на повърхността на червената планета да стъпи човек някъде през 2040-та...
"Вече имаме модели на хабитатите за живеещите на Марс и возилата, и как те ще живеят и работят", обяснява Грийн. "Следващия месец ще проведем важен уъркшоп за избор на мястото за кацане." Това, което виждате във филма, до голяма степен е същото, което НАСА реално използват. Там, където нямаме готови неща, им казахме: "Вие го проектирайте! Ще се радваме да видим какво ще измислите!"
Неизбежно обаче, учените вече започнаха да откриват дупки в научния аспект на "Марсианецът".
Атмосферното налягане на Марс е само 1% от това на Земята - твърде слабо, за да стои флаг изправен и прахът е фин като талк. Подобно на земно торнадо с летящи отломки като това, с което започва филмът, никога не би могло да се случи там.
И при ниската гравитация на Марс астронавтите биха подскачали, вместо да вървят.
Тъй че очевидно "не са разгонили научно" фамилията на съвсем всичко.
Но за да сме честни, екипът на "Марсианецът" знае за повечето от тези недостатъци. За невъзможната прашна буря, Уиър контрира: "Имах нужда от нещо, което да накара астронавтите да напуснат планетата, така че си позволих известна волност. А и считах, че бурята би била нещо доста готино".
Компромиси винаги се правят - независимо дали от бюджетни, технически или кинематографски съображения.
Дори когато изглежда, че авторите са направили всичко както трябва, винаги има дебнещи педанти, готови да посочат грешките.
Би било невъзможно да се "отлети" до МКС например, както Сандра Бълок го прави в "Гравитация".
Декодирането на сигналите през измеренията, предадени до часовника в "Интерстелар", би отнело повече от 60 години. И така нататък.
Уеб сайтът io9 публикува таблица на "неточна физика в киното" преди няколко години. Единствените, които получиха признание за абсолютна точност, бяха "Аполо 13" и "Истински неща".
Джим Грийн от своя страна не се вманиачава на тази тема:
"Когато отивам на кино, оставям научното в себе си на гардероба. Живея и дишам с планетология по цял ден и искам малко развлечение".
Има обаче и други въпроси, които е редно да бъдат зададени, когато се говори за тесните връзки между НАСА и киното.
Ако погледнете на сайта на космическата агенция, ще видите цял раздел за "Истинските марсианци". НАСА провежда дискусии по теми, свързани с "Марсианецът", а астронавтите спомогнаха за вирусната маркетингова кампания на филма в Twitter.
Надали някой смята, че е просто съвпадение, че НАСА правят бомбастично съобщение - откриване на течаща вода на Марс - дни преди премиерата на филма?
Ридли Скот казва, че е знаел още преди месеци, но е било твърде късно, за да го включи във филма.
НАСА усилено отричат каквато и да е договорка: "Решението кога да бъде оповестена новината беше взето според графика за публикуване на статии в списание Nature и общите правила. Няма други мотиви".
НАСА не дискриминират никой филм и помагат на всички, коментира Бърт Улрих, мултимедиен сътрудник на агенцията.
По негови думи, Улрих работи по около 100 документални филма годишно, плюс някой и друг художествен филм.
Понякога това са сериозни космически филми като "Аполо 13" (агенцията не е имала нищо общо с "Гравитация" или "Интерстелар"), но също така сътрудничи и на "Мъже в черно III", "Трансформърс III" - и да - "Армагедон".
НАСА са предоставили скафандри на филма на Майкъл Бей и дори са му позволили да снима реално изстрелване на космическа совалка (но са получили добра финансова компенсация за съдействието си, подчертава Улрих).
Защо тогава не са изтъкнали престъпленията срещу науката, които "Армагедон" извършва?
"Не се месим по никакъв начин в творческите и артистични проекти", отговаря дипломатично той.
За разлика от американските военни, НАСА не цензурира сценарии, нито отказва съдействие на кинорежисьори, ако я представят в неблагоприятна светлина, коментира Улрих, въпреки че все пак се опитват да им попречат да подвеждат обществеността.
Според американския Национален закон за аеронавтиката и космоса от 1958 година НАСА са задължени да информират максимално обществеността за дейността си, така че "филмовите, телевизионни и документални проекти са отличен начин да разкажем нашата история".
Колкото НАСА популяризира филмите, толкова и те популяризират НАСА.
Първото място, където обикновените хора са видели космическа совалка например не е бил Кейп Канаверал, а филмът за Джеймс Бонд "Муунрейкър", който показва новия космически кораб за многократна употреба през 1979, цели две години преди тя да започне наистина да се използва - перфектно филмово партньорство.
НАСА обаче отлагат началото на употребата й, а продуцентите на Бонд започват снимките на "Муунрейкър" предварително, за да капитализират космическата мания, провокирана от "Междузвездни войни".
Като се замислите, всъщност космическите изследвания и киното имат много общо.
И двете са изключително скъпи начинания, включващи ултрамодерна технология, хиляди хора и огромни съоръжения.
И двете се стремят към краен продукт, който в крайна сметка може да полети, но би могъл и със същия резултат да се забие в земята - зрелищно и публично.
"Марсианецът" вероятно ще се присъедини към пантеона на достойните космически филми, но когато става дума за вдъхновяване на следващото поколение, "фантастиката" върши не по-лоша работа от "науката".
Ако хвърлите телбод в лабораторията за ракетни двигатели, почти гарантирано ще уцелите някой заклет фен на "Стар Трек".
Джим Грийн споделя, че харесва "Армагедон" и признава, че е гледал "Пришълецът" "поне 50 пъти".
"Научната фантастика е много важна част от нашата култура", казва той.
"Тя ни позволява да мечтаем за бъдещето. Ако не мислите за бъдещето, нямате бъдеще".
