"Нямаше начин да е той - все пак Антъни не приличаше на шибан призрак", спомня си с горчивина фронтменът на Red Hot Chili Peppers случка от времето, когато кара по крайбрежния булевард на Ел Ей през нощта и редовно се отбива, за да се друса. На един светофар до него спира кола, пълна с келеши, които почват да викат: "Хей, Антъни!". Когато интоксикираният идол на тийновете се обръща, единият се вглежда в него и казва: "О, това не е той..."
Почти по същия начин можех да реагирам, когато в подобно състояние видях и любимия си български изпълнител. Проблемът понякога започва да боцка съзнанието ти, просто защото рискуваш да загубиш някого, на когото се възхищаваш. Да не говорим ако четката ти за зъби стои интимно близо до тази на зависим.
Ако има болест на духа, трябва и лекарство за духа...
Разбира се, човек без проблем с дрогата дори не може да си представи какво е да си пристрастен до последната капка кръв и обикновено разсъждава така: "Сигурно има някое ново хапче, което гълташ, за да спреш да искаш да си биеш хероин..." Или пробва безсилна пропаганда тип "Изчисти се или умри". Тук дедраматизирането на наркоманията все още не се е случило, за да почнем да я приемаме като поне тройно заболяване. На организма, психиката - и трайна болест на духа.
"И все пак, ако имаме болест на духа, трябва да има и лекарство за духа", казва Антъни, който при последния си опит за лечение прави списък с имената на хората, на които е навредил - емоционално, физически или финансово - за да им се реваншира. Като част от пълното изчистване...
Преди подобни просветления, страдащите от зависимост са пациенти с хронично-рецидивиращо заболяване с увреждания на много органи, а главната цел на лечението е реинтеграцията им в живота. Тук обаче третираме наркоманите повече като престъпници или ненужни социопати, а не като болни. Затова и сме склонни да гледаме на европейското изследване от края на 2010 г., според което България е с най-високата степен на смъртност след употреба на наркотици в ЕС, като на "техен си проблем".
Но докато понякога ни дреме за наркомана на сцената, а за този до кофите за боклук - никога, хероиновата зависимост тежи също толкова силно върху семейството му и обществото. Просто тази тежест у нас не е измерена.
По данни от 2005 г. около 70% от зависимите към хероин са хепатит С положителни. Ако употребяваш хероин венозно 5 години, вероятността да се заразиш с хепатит С е над 90 %. При условие, че в България (официално) от над 300 000 наркомани венозните са около 30 000, има сериозен брой носители на вируса. От икономическа и социална гледна точка е добре да се лекуват, но новите условия за интерфероново лечение ги маргинализира и те не подлежат на терапия (включително тези на метадон).
И още - какъв процент от престъпленията са извършвани от опиатнозависими; колко и какво струват те на семействата си...
Как едно печели седем
"Министерството на финансите в САЩ, преди да започне да финансира каквото и да било, прави едно много сериозно проучване - излиза, че един долар, инвестиран в качествена превенция, консултиране и рехабилитация, печели седем на държавата", казва Рада Наследникова от проект "Пеперуда" - неправителствена организация за рехабилитация, реинтеграция и лечение на хора със зависимости.
Рада е сред петимата психотерапевти от центъра, които работят на почти доброволни начала със зависими, тъй като месечната такса, която заплаща един клиент не надвишава минималната работна заплата (240 лв.). Трудно е да се издържат рехабилитационни проекти без устойчиво подпомагане от държавата (или общината).
Тук държавата участва в проблема с осигуряване на 3104 места в метадонови програми, от които само 1600 са безплатни, казват от пловдивското сдружение "Майки срещу дрогата". По света - освен социални програми за намаляване на щетите (свързани с метадоновото лечение), има и финансиране на психосоциални рехабилитационни програми. Вероятността от рецидив, когато се направи само детоксикация, е над 70%. А нямаме грижа за реинтеграцията на зависимите.
Страната на крайностите
Зависимите будят у другите гняв и отричане - както насилниците. И заради емоционалния контекст, в който стои проблемът, понякога тук се стига до крайности в начините за справяне с него. Или им даваме само метадон и ги оставяме да се оправят, или отричаме всякакви лекарства, защото това били лигавщини, налагайки на зависимите строга дисциплина с елемнети на санкция. Така и в двете крайности се изпускат важни елементи, казва Рада и допълва, че въпросът не е дали да се дава метадон, а как.
"Той също буди съпротиви и тревожност в обществото - все едно да лекуваш алкохолик с бира. Не е все едно. Това е медикамент, който дава рамка и в нея човек може да върви към промяната." Според изследвания при метадонова терапия на шестия месец криминалните действия намаляват до 18%. В Италия пък проучванията показват спиране на употребата на хероин при 48% от подложените на лечение с метадон.
"Тази терапия обаче има смисъл само когато не се изпуска работата с ресурса на човека и му се предоставят опции, които да му помогнат да започне удовлетворителен живот".
Малки стъпки
С промяна в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите депутатът от Синята коалиция д-р Ваньо Шарков предлага всички средства от санкциите и глобите за притежание и разпространение на наркотици да влизат във Фонд за лечение на лица с наркотична зависимост. В момента те постъпват в държавния бюджет.
Идеята е да бъде създаден от началото на 2012 г. и да се управлява като фонда за асистирана репродукция - участието на гражданските организации в управлението на фонда и в контрола по разходването на парите ще даде възможност да се гарантира, че те няма да бъдат използвани за нищо друго.
Голям проблем е това, че Агенция "Социално подпомагане" не разпознава центровете за рехабилитация на зависими като отделна социална услуга. "В един център за рехабилитация и реинтеграция мога да раздавам шалове и топла супа на зависимите и може би им правя временна услуга, но в никакъв случай не ги лекувам", казва Рада Наследникова. "С колеги от професионалната общност пробвахме да направим така, че нашите центрове да се опишат в отделна методика, но ни отказват, и се въртим в порочен кръг. Кандидатствайки за финансиране, ние сме наред с всички 50 центъра за рехабилитация за най-различни целеви групи".
Затова фондът е начин за устойчиво финансинсиране, но може и да се предвиди бюджетно. То обаче трябва да се обвърже с дългосрочна стратегия и стандарти на добра практика, съобразени с българската действителност, добавя Рада, която участва в дебатите по проблема. Нужен е научен подход при изработване на един модел система от грижи, оценка на неговата медицинска, социална и икономическа ефективност, както и независими експерти, които правят мониторинг дали се прилагат качествени грижи.
"Така ще се избегне налагане на специфични интереси - добре е да се финансират тези, които си вършат работата", казва създателката на първата програма в България за психосоциална рехабилитация, която дава възможност човек да работи или учи и да е в интензивна терапия.
Ефектът на пеперудата
"Програмата ни се казва "Пеперуда" точно заради символиката, че малката промяна води в дългосрочен план до големи промени", казва Рада. "Защото човек, който се справи със зависимостта, намалява риска от заразяване с HIV и хепатит С, от извършване на престъпление, освен това стресът в семейството намалява, работи, плаща си данъците, създава деца".
Outpatient drug free моделът, по който петимата дипломитрани психотерапевти в "Пеперуда" работят от 2005 г., е силно разпространен по света, но тук липсва - въобще на фона на малко действащите програми за лечение на наркозависими. Това е първата нерезистентна рехабилитация у нас, при която зависимите не се изолират от средата им. Идеята е да могат да работят, да учат и да бъдат със семействата си, участвайки активно в програма, която се изготвя индивидуално за всеки участник.
Чрез безплатна консултация се прави прецизен подбор на клиентите. Понякога препращат зависимите и към друг тип програми: "Има една тенденция при лечението на зависимости в професионалната общност, психотерапевтът да се чувства всемогъщ - не на всеки човек можем да помогнем", обяснява Рада.
Понякога не е подходящо човек да бъде изолиран, защото има риск да загуби семейството или работата си, което да създаде допълнителен стрес в бъдеще, но ако човек не може да функционира в средата си и няма капацитет да се удържи, е добре да му се препоръча полу- или резистента програма (дневни центрове или терапевтични общности). "Има хора, които сами искат да се отделят, защото не си вярват..."
Важен елемент е семейната терапия
"Семейството не е разрушително по съзнателен начин, но във всяка семейна система има модели, които подкрепят зависимостта. Например, противно на идеята, че зависимите се отделят много рано от родителите си и са безпризорни, всъщност много често се среща дълго не-отделяне от майката - до над 30-годишна възраст. Ако бащата отсъства физически или емоционално, поемайки голяма част от инициативата свръхобгрижващата майка създава система, в която зависимият продължава да се държи инертно".
В Център "Пеперуда" освен това акцентират и на индивидуалната работа с близките на зависимите, за да им върнат пространството, в което да говорят за нещата, които ги вълнуват. "Често техният личен живот се подчинява на зависимостта на близкия и от срам да говорят за проблема, който непрекъснато ги тревожи, също се изолират от средата си.
Съществува риск и за братята и сестрите на наркоманите - те могат да развият някакво заболяване като реакция на това, че вниманието на семейството е насочено изцяло към зависимия и като начин да намерят и те място в семейството. Много е важно да се работи и с партньорите - защото в процеса на грижите отношенията стават йерархични и това убива интимността."
Говори с тях
Психотерапевтите не си позволяват да говорят с клиентите на "Ти". "Когато се говори на родителя или близкия на "Вие", а на зависимия на "Ти" се подкрепя модела, в който зависимият е малко дете, а той може да е човек на 35 г. Важно е да се общува със зрялата му част, за да се извади ресурса, с който да се справи с проблема."
В терапиите понякога участват HR специалисти, тъй като на неработещите клиенти им се помага да се научат да си намират работа или да остават на работа - често импулсивността им пречи да имат работни навици. Освен оценка на рисковите фактори в средата им - как се чувстват на работа, сред хора, които пият, и т.н., в програмата се правят оценки в различни области на заболяването и при нужда клиентите се пращат при гастроентеролог или специалист по инфекциозни болести, а при проблеми със закона им се предлага и правна консултация.
Нагоре-надолу...
"Работим много и по превенцията на кръвнопреносими заболявания. Част от рехабилитацията трябва да е насочена към намаляване на рисковете дори да има рецидив след това - изследвания в други страни с повече опит показват, че ако човек е бил в рехабилитация и след това е рецидивирал, сериозно намалява криминалното поведение, рисковото сексуално поведение и рисковото инжектиране."
За проблема, че на хората в метадоновите програми им се отказва лечение с интерферон, Рада казва, че лекарите имат своето основание, защото е много рисковано да се взима при вероятност от рецидив към дрогата. "Но, от друга страна, хроничната болест е емоционално много тежко състояние и това създава допълнителен риск за употреба на наркотици. Лечението и на Хепатит C и на зависимостта паралелно би дало много по-добър резултат и за двете състояния. Необходимо е да се координират действията на специалистите."
Програмата в "Пеперуда" трае от 1 до 3 години, като последната година и половина терапията се провежда по един-два пъти седмично по 1 час. Тя става част от живота им, но вече не с цел да оцелеят, а е свързана с любопитството как да живеят по-качествено - което дава устойчивост."
Да се скриеш от себе си
Над 60% от завършилите "Пеперуда" са се изчистили, но ако се мерят изобщо участниците в програмата, успеваемостта на лечението е около 30-35 %, заради хора, които отпадат: "Рецидивите са част от картината на заболяването. Самите пациенти понякога ги преживяват много тежко и тогава е по-трудно да признаят, да потърсят помощ, да имат надежда и мотивация - важно е да се работи и върху това.
Професионалистите трябва да имат зряло отношение към възможността човек да започне отново. Много е важно да се справиш с нарцистичното разочарование, че не си излекувал някого, защото другият риск е да се ядосаш и прехвърлиш вина на близките. Нека си даваме сметка за ограниченията си, но и да направим най-доброто на фона на това, че не сме всесилни."
