Защо родители стават почитатели на съвременния тренд да отглеждат "безполови" деца? Техните доводи на пръв поглед звучат рационално - искат следващото поколение да расте необременено от наложените стереотипи, според които, най-грубо казано, момчетата си играят с колички, а момичетата - с кукли.
Вече не е нечувана рядкост родителите умишлено да избягват сините или розовите дрешки, а все повече детски стаи са боядисани в полово неутрални цветове като жълто, зелено и бежово.
Преди дни Канада издаде първата здравна карта на 8-месечно бебе, в която полът на бебето е маркиран с буквата U - unspecified/ неопределен пол. Родителят на детето е Кори Доти - транссексуален преподавател в местното училище, който не се определя от нито един от двата пола.
Бебето е родено миналия ноември и е кръстено с неутралното име Сирил Атли. Тепърва ще му бъде предоставен шанс да определи към кой пол иска да бъде причислявано "без да му бъдат налагани нормите и разбиранията на обществото".
Кори Доти ще води борба полът на детето му да бъде заличен от всички възможни официални документи.
Канадските власти към момента отказват да премахнат пола от акта му за раждане, а освен това специалисти - медици и психолози - изказват дълбоки съмнения доколко е здравословно отглеждането на изцяло полово неутрални деца.
Двата пола са различни психически и физически от най-ранна възраст и тези разминавания са непреодолими, независимо от възпитанието и семейната среда. Според специалистите да измамиш природата е не само невъзможно, а дори и вредно.
Още през 2002-а година американското списание "Psychology today" провежда интересен експеримент, в който участват 88 маймуни - 44 женски и 44 мъжки екземпляра. На животните са оставени типично момичешки и типично момчешки играчки, както и полово неутрални като плюшено мече и книжка за оцветяване.
Резултатите не са съвсем изненадващи за специалистите, които наблюдават опита - мъжките маймуни са предпочели топката и камиончето, а женските - умалена кухня за деца и кукла. Мнозина биха оспорили изводите на учените с довода, че приматите не са хора и по тази причина не можем да направим валидни заключения.
Тези животни никога не са били дресирани от хора обаче и не са виждали играчките. Съответно те няма как да са били под влиянието на обществените стереотипи. Въпреки това проявяват същите предпочитания по пол, както и хората.
Тази тенденция можем да съотнесем към децата на възраст от 1 до 5 години. Тогава се обуславят разликите между половете, които се пренасят и в първите години в училище.
За това и виждаме как влечението към определени играчки не е определено от обществото, а е вродено.
Психолозите намират с лекота обяснение на детските предпочитания. Момиченцата несъзнателно избират играчки, които да им помогнат да развиват уменията си за комуникация и социализация. От там идват игрите с кукли и различните ролеви игри, които подражават на общуването в живота на големите.
Момчетата от своя страна се насочват към играчки, които изискват умения по механика и техника като модели на коли, камиони, самолети и т.н. Така те развиват пространственото си мислене и фината моторика на тялото си.
Тези предпочитания се формират далеч по-рано от възрастта на активните игри и занимания, според учените някъде около 9-тия месец след раждането. Това е далеч преди децата да започнат да осъзнават разликите между половете, което се случа най-рано около 18-тия им месец.
За това и много родители, които се опитват да отгледат полово неутрално поколение, с изненада установяват, че въпреки всичко децата им биват привлечени от играчки според утвърдените стереотипи.
В друг опит, проведен от "Psychology today", на момчетата са дадени детски тенджери и тигани, но те не проявяват никакъв интерес към тях, докато техните връстнички веднага започват да си играят "на къща". Те правят това въпреки неутралното си възпитание у дома.
Развиването на по-силни социални умения у момичетата води до това, че по много показатели те задминават момчетата в първите години в училище. В игрите си момичетата от малки свикват да разговарят повече помежду си, докато момчетата се заети с по-активни занимания.
Но разликите между двата пола далеч не са само психологически. Изключително важно за родителите е да обърнат внимание и на физическия аспект при отглеждането и растежа на техния малчуган и тогава да преценят доколко е полезно да го отглеждат като "безполов".
Женският и мъжкият организъм функционират съвършено различно от най-ранна възраст, далеч преди половото съзряване.
Под влиянието на тестостерона момчетата имат високи нива на активност и влечение към по-буйните и шумни игри. Техният избухлив нрав обикновено е в контраст с по-кроткия характер на връстничките им, които предпочитат тихите занимания и спортове.
Насилственото налагане на полова неутралност внася сериозно объркване и психологически щети на малките, които тепърва се развиват и се ориентират в света на възрастните.
Още по-сериозен проблем за "безполовите" подрастващи може да се окаже настъпването на пубертета. В момента той започва между 8 и 13-годишна възраст при момичетата и между 9 и 15 - при момчетата.
В стремежа си да отгледат полово неутрално поколение много родители избягват да говорят на тема сексуалност и сексуално съзряване с децата си. Следователно им липсва изчерпателна информация и подготовка какви промени да очакват от тялото си в този важен период.
Учудването от настъпващите изменения в комбинация с хормоналната буря, която идва с пубертета, са сериозна предпоставка за стрес и депресия у юношите, които заради семейните разбирания до този момент не са имали ясно определен пол.
В този случай родителите са принудени да обяснят на подрастващия чисто физиологичните разлики между мъжкото и женското тяло и техните отделни функции, неща, които много техни връстници знаят далеч по-рано.
Колкото и да са модерни, съвременни и нашумели опитите да отгледаме полово неутрални деца, не можем да пренебрегнем биологията и нейната роля в живота ни.
Да запознаеш хлапето си с особеностите на двата пола не те прави сексист или поддръжник на консервативните обществени стереотипи. Купуването на безинтересни за детето играчки и принудителното му лишаване от особеностите на пола му е просто вървене срещу неговата природа.
Резултатът би могъл да бъде объркано, несигурно в себе си и дори депресирано дете. Вместо това психолозите насърчават съвременните родители да насочват малките към традиционни игри като гоненица или игри с/ във вода.
Не на последно място е най-добре детето да бъде оставено само да се насочи към заниманията, които са му интересни и да бъде насърчавано да обръща вниманието на тях. За самочувствието му ще бъде най-благоприятно да вижда, че има право на избор и на глас.
В крайна сметка най-важно е детето да се чувства обичано и закриляно, каквито и да са социалните норми.
