Величествената горила Харамбе владее интернет близо четири месеца след трагичната си смърт в зоопарка в американския град Синсинати. Приматът беше мемефициран от милиони свои братовчеди от човешкия род, те го превърнаха в могъща културна единица с многопластово влияние върху разнообразни групи и идеологически рамки.
Харамбе беше застрелян малко след 17-ия си рожден ден, когато едно тригодишно дете, освободило се от погледите на своите родители, падна при него и непосредствената опасност за момченцето принуди служителите на парка на застрелят голямата горила. Повечето експерти по диви животни подкрепиха решението на официалните лица от зоологическата градина и обясниха, че упояването е било прекалено рисков вариант и във всеки един момент Харамбе можел да причини смъртта на детето дори случайно.
В първите дни след новината за убийството на Харамбе в интернет се оформи традиционното торнадо от преувеличена истерия, видяна преди това и около лъва Сесил, застрелян от богат американски зъболекар в Африка. В социалните медии се очерта доминацията на хаштагове и слогани като #Justicе4Harambe, протести и поклонения препълниха заглавията, възмущението на активистите прие своята обичайна фарсова форма.
В един момент траекторията на трагедията започна да се изменя. Харамбе бе осмислен като жертва на „белия капитализъм", активисти от #BlackLivesMatter го сравниха с чернокожите мъже, убити от полицаи в Америка, пришиха антикапиталистически, антизападен сантимент към смъртта на горилата.
В следващите дни образът на Харамбе претърпя нови, интригуващи трансформации. След изтощението от възмущението на всякакви лицемерни либерални активисти, протестъри и „специални снежинки за социална справедливост" като реакция се образува цинично-ироничен авангард в разгръщащата се мемефикация на Харамбе. Той стана контракултурна икона на консерватизма, борец срещу лицемерието на много от защитниците на правата на животните, символ на американския патриотизъм, герой, паднал жертва на „отворените граници" и недостатъчно високите стени в зоопарка в Синсинати. „Ех, само ако Тръмп беше построил стената за Харамбе онова дете никога нямаше да падне при него и той щеше да е жив". Тролещите тълпи прегърнаха каузата и култа към Харамбе.
По-радикални интернет пакостници ангажираха горилата в пародиен расистки пуч срещу чернокожи знаменитости като комедиантката и звезда от женския „Ловци на духове" Лесли Джоунс, която бе бомбардирана в социалните медии със снимки на „своя брат Харамбе". Приматът бе използван и като бумеранг срещу присвоилите го за своята кауза активисти от BlackLivesMatter с картинки на горили албиности и надписи като „Дали щяха да застрелят Харамбе, ако беше бял".
Скоро вече беше ясно, че убитата горила е мемето на лятото с необичайно силно влияние върху широк и разнороден сегмент от ползващите компютри. Мейнстрийм медии като „Вашингтон поуст" публикуваха сериозни статии със заглавия като „интернет не оставя Харамбе да почива в мир".
Появиха се подписки и петиции с искане Синсинати да бъде прекръстен на Харамбе сити в памет на падналия супергерой. Хората пожелаха лицето на горилата да бъде отпечатано на банкнотата от 50 долара. Тениските с новия идол на интернет пренесоха присъствието му извън виртуалното пространство в материалния свят. Десетки поклонници на Харамбе с тематични дрехи бяха забелязани на Републиканската конвенция. Роди се циничният, крайно популярен слоган DicksOutforHarambe осмиващ първоначалната истерия около трагичната, но наложителна насилствена смърт на горилата.
В допитване до гласоподаватели в Тексас Харамбе събра 2 процента за предстоящите президентски избори, а идеята той да се стане нов Покемон набра тревожно висока подкрепа. Почти толкова тревожно висока, колкото хрумването да се издигне статуя на масивния мъжкар пред Белия дом.
Духът на Харамбе се всели в интернет. Убитата горила е хитът на лятото. Особено устойчивата популярност на мемета за внушителното животно продължават да вдъхновяват разнообразни интерпретации. Комбинацията от хумор и социален коментар стои в основата на дълготрайната слава на Харамбе, смятат поп-културни изследователи. Култът към Харамбе побира и помирява противоположни идеи и цели. В храма на Харамбе има място за интернет гавраджии, за политически тролове, за реално ангажирани активисти...
Горилата обедини иронията, тъгата, странния хумор, порива към креативност, към цинизъм и към свобода. Последното е особено ценен и важен компонент. Ако може да се дестилира сериозен извод от съдбата на Горилата той е в дебата затова дали толкова висши бозайници като горилите, шимпанзетата и орангутаните изобщо трябва да бъдат държани в плен. Харамбе получи посмъртно световно признание, милиони хора осъзнато или не участват в продължаващия трибют към едно царствено животно, което принадлежи към вид и към семейство на застрашени индивиди, заслужаващи да бъдат третирани като личности.
