Хаос, викове за помощ, бой и спане в ембрионални пози - така може да се обобщи предаването на изборните протоколи в зала "Арена Армеец" в столицата.
Може и още по-просто: тотална неадекватност на институциите.
Сутринта започна с бомбастична новина от говорителя на ЦИК - Цветозар Томов, който обяви припаднала жена за мъртва в праймтайма на сутрешните блокове и така превърна вкупом медиите в жълти вестници. Припадналите се оказаха повече от един, но за късмет само умрели нямаше.
Дезинформацията обачя преля чашата, когато от здравното министерство съобщиха за жена със спонтанен аборт - кьорфишек, който беше отречен болница "Света Анна".
Ако празненствата за 5-ия мандат на Ценко Чоков като кмет на Галиче могат да обобщят как у нас се организират избори на село, то надписите "Помощ" и "SOS" на прозорците на Арена "Армеец" са емблемата на това как се финализират.
Човешката мизерия, на която ставаме свидетели, е символ на липсата на каквато и да било организация и елементарна логика за това как трябва да протича изборният процес, така че гражданинът да бъде стимулиран да участва в него.
Това се случи преди 4 години, случва се и сега.
Мнозина от "заклещените" в "Арена Армеец" повече няма да се подложат на същото мъчение за стотина лева.
Не гласуването с 4 бюлетини тази година предизвика хаоса, а хроничното бехаберие на разни чиновници, които ги е страх да поемат инициатива, различна от това да си сипят чаша вода.
Върхът на неадкватността беше повсеместната безпомощност срещу среднощните набези на иначе неглижираната от избирателя партия "Атака", която извади на улицата цялото ръководство на МВР.
Няма учудване, че на този фон 1,8 млн. души гласуваха в подкрепа на електронното гласуване. Правенето на избори в стил Бай Ганьо кара всяка алтернатива да изглежда като оазис на нормалността.
Нагледахме се на изборна търговия, на алъш-вериш с надеждите на хората и на неграмотност от всякакво естество.
Осуетяването и откровеното компрометиране на изборния процес "блести" от всеки ъгъл - от проблемите с копирните машини и принтерите в изборните секции до мега-гига-невижданото хакване на сайтовете на ЦИК, ГРАО и МВР.
Невинни по веригата няма - сегашният състав на ЦИК е излъчен от предишния парламент, но управляваща коалиция вътре има достатъчно голямо представителство. Добавяме и цял вицепремиер, отговорен за държавната администрация - при това бивш кмет - Томислав Дончев.
И виновни обаче няма: от правителството обясниха, че решението е в ръцета на ЦИК. А ЦИК от край време е символ на колективната безотговорност - органът с най-много говорители, който умее нищо да не казва и да се крие зад широките одежди на закона.
Да не забравяме и омбудсмана Мая Манолова, автор на Изборния кодекс. "Необходима е една по-добра координация между ОИК-София и ЦИК", гласеше ценното й напътствие, докато с БМВ-то си 7-ма серия прелиташе към залата със заложниците от СИК-овете. За капак на всичко Столична община намери дори и с какво да се похвали - че е осигурила най-голямата зала в града, с 12 000 седящи места, и необходими санитарни възли.
Ако не беше тъжно, щеше да е много смешно.
