Слаба воля за реформи, липса на реални резултати, сериозни критики към прокуратурата и отчитане на неспирния отлив на обществено доверие в правосъдието в България...
Доклад No.15 на Европейската комисия съвсем не е похвално слово за властта.
Деветата година от членството на България в ЕС започна с дежа-вю: насърчаване на крехките опити за борба с корупцията и организираната престъпност, но твърд призив за преминаване от думи към действия.
Наблюдението обхваща общо пет основни направления на реформата: независимост на съдебната власт, промени в нормативната уредба, качество и ефикасност на съдебната система, борба с корупцията и борба с организираната престъпност.
ЕК отправя общо 20 препоръки за следване през 2016 г., на базата на които ще бъде отчетен напредъкът в следващия доклад (вижте препоръките в карето).
Ето как изглежда България през 2015 г. от позицията на Брюксел.
Независимост на съдебната власт
ОДОБРЕНИЕ:
1) ЕК отчита като положителна стъпка фактът, че правителството продължи да работи по развитието на стратегията за съдебната реформа, приета в началото на 2015 г., с "конкретни последващи действия в редица области, в които Министерството на правосъдието разполага с преки правомощия".
2) Откритата позиция на председателя на ВКС Лозан Панов в подкрепа на реформите е специално отчетена като положително събитие през изминалата година.
3) Народното събрание получава похвала за създаването на по-прозрачни правила и възможност за граждански номинации при избора на главен съдебен инспектор. Същият подход бе възприет и при процедурата за избор на новия екип от инспектори към ВСС.
КРИТИКИ:
1) Внезапното разместване на квотите в съдийската и прокурорската колегия на ВСС може да доведе до обратен ефект, предупреждават от ЕК, има риск то да "засили политическото влияние в съдебната колегия на ВСС, като същевременно да намали отчетността на прокуратурата".
2) ВСС продължава да се компрометира по отношение на ролята си като пазител на съдебната независимост и етика. От ЕК отчитат "нееднозначно" развитие на поведението на съвета, включително заради "щекотливата тема за оказването на политическо влияние върху ВСС".
3) Неспособността на ВСС да избере нов председател на Софийския апелативен съд е специално изтъкната като проблем заради "липсата на прозрачност и евентуалното упражняване на неправомерно влияние". Случаят засяга двукратното явяване на Нели Куцкова като единствен кандидат за поста и отказа на ВСС да я избере или отхвърли с ясни мотиви.
4) Забавената реакция на ВСС по дисциплинарните производства срещу Владимира Янева и Румяна Ченалова са отчетени като признак за "нежелание" за проверка от страна на съвета.
5) Появата на записите "Двете Каки" и липсата на прозрачност по разследването на прокуратурата също са посочени като грешка в актива на съдебната власт.
6) Интересен факт е, че ЕК обръща специално внимание на "агресивните и провокационни кампании на някои медии, често насочени срещу отделни лица в съдебната власт". Пристрастните отзиви в медиите в хода на дисциплинарни или наказателни разследвания представляват допълнително предизвикателство за органите на съдебната власт, пише в доклада на Европейската комисия.
Реформа на нормативната уредба
ОДОБРЕНИЕ:
1) ЕК отчита като важен елемент от реформата подготовката на новия Закон за съдебната власт, който цели да подобри управлението на съдебната система, да даде повече свобода за действие на редовите магистрати, да направи по-качествен процесът по кариерно развитие и да въведе електронно правосъдие.
2) Подкрепена е инициативата за по-широкообхватна реформа на наказателната политика, така че да се отстранят проблемите, водещи до забавяне на наказателните производства и да се улесни наказателното преследване на корупционните престъпления.
КРИТИКИ:
1) ЕК заявява, че въпреки заявките за реформа на НК през последните 5 години все още не е постигнат реален резултат. Комисията предупреждава, че "задълбочаването в дебати по промени в НК и НПК поражда опасност от блокиране на по-спешни и целенасочени промени" - препратка към недоволството от страна на главния прокрурор Сотир Цацаров, че структурният закон за съдебата власт е с приоритет пред НК, НПК и ГПК.
Качество и ефикасност на съдебната система
ОДОБРЕНИЕ
1) ЕК отчита усилията на Висшия съдебен съвет да се справи с неравномерната натовареност между отделните съдилища. Подчертан е резултатът от работата на специалната подкомисия, която е извършила анализ на районните съдилища, върху който следва да се създаде единна норма за натовареност и евентуално прекрояване на съдебните райони в страната.
2) Отчита се намерението на властта да реформира прокуратурата чрез насърчаването на по-голяма инициативност, по-слаба йерархичност и по-ясна отчетност в държавното обвинение.
КРИТИКИ
1) Специално е подчертано, че Съдът в Страсбург критикува България за над 45 решения, в които МВР и прокуратурата не са изпълнили задължението си за ефективно разследване. Тези повтарящи се недостатъци разкриват съществуването на системен проблем.
2) Опитите във ВСС за разтоварване на големите съдилища засега е постигнал незначителен ефект.
3) Във ВСС продължават да липсват "ясни дисциплинарни стандарти", което води до липса на прозрачност и обективност в решенията на ВСС по дисциплинарни производства.
4) Прокуратурата е изрично разкритикувана за "продължаващата липса на солидни резултати по дела за корупция и организирана престъпност по високите етажи на властта", включително по случаи, свързани с финансови измами със средства от Еврофондовете.
Корупция
ОДОБРЕНИЕ
1) ЕК отчита прецедент: за пръв път от 5 години насам правителството в България най-после е признало наличието на сериозен проблем с борбата с корупцията; в този смисъл е отчетено като положителна стъпка приемането на антикорупционната стратегия на Меглена Кунева, която съдържа "ясен анализ на предизвикателствата и предлага набор от конкретни мерки за разрешаване на установените проблеми".
2) Висока оценка получава и законопроектът за борба с корупцията, в който се предвижда създаването на единен орган за борба с корупцията (включващ Комисията за конфликт на интереси, БОРКОР и службата в Сметната палата, отговаряща за декларациите за имотно състояние на лицата, заемащи публична длъжност).
3) Отчетени са и други инициативи за превенция на корупцията в администрацията - реформа на инспекторатите, мерки за подобряване на системата за обществените поръчки и др.
4) Прокуратурата също получава похвала за "прагматичния подход за укрепване на капацитета чрез организационни промени и по-тясно сътрудничество с други компетентни служби". Тук е посочено създаването на междуведомствено звено за борба с корупцията към Софийската градска прокуратура.
КРИТИКИ
1) ЕК отчита като сериозен проблем отхвърлянето на проектозакона за борба с корупцията - пример за колебливата политическа подкрепа за решаването на ключовия проблем. То поставя въпрос "доколко е налице консенсус относно необходимостта от справяне с корупцията по високите етажи на властта", пише в доклада на ЕК.
2) Критика е отправена и по отношение на неразбирането на един от основните елементи на закона Кунева: "възможността за получаване на анонимни сигнали се бъркаше с необходимостта от ясно посочване на доказателствата, които могат да бъдат използвани в съда".
3) За пореден път е отчетен твърде малкият брой на окончателните присъди по дела за корупция по високите етажи на властта. Критиката важи както за прокуратурата, така и за съда.
Организирана престъпност
ОДОБРЕНИЕ
1) ЕК отчита, че специализираният съд и прокуратура за борба с организираната престъпност, създадени през 2012 г., вече започват да постигат резултати по отношение на делата и броя осъдителни присъди.
2) Брюксел изразява подкрепа за Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, която предложи конкретни текстове за промяна на Закона за конфискация. НС е призовано да ги разгледа "при първа възможност".
КРИТИКИ
1) Въпреки задвижването на системата от специализирания съд и прокуратура, правораздаването в тях продължава да се затлачва заради сложни и формалистични процедури.
2) Допускането на "драстичното сплашване на свидетели" е изрично подчертано като сериозен проблем на България в борбата с организираната престъпност
3) Поръчковите убийства от началото на годината са изрично посочени като сериозен проблем. В този ред е посочено и писмото на КРИБ, критикуващо МВР за липсата на напредък по разследването на смъртта на Александър Антов. ЕК изразява недоволство, че "голям брой поръчкови убийства през последните години остават неразкрити".
4) Колеблива е и реакцията по отношение на мерките, предложени от прокуратурата, за спиране на практиката за бягство на престъпниците от правосъдие. "По въпроса за укриването на престъпниците са установени нови проблеми, които този път са до голяма степен от организационен характер, и в момента се работи за тяхното отстраняване", пише в доклада
5) Критика е отправена и към новия Закон за МВР, изготвен от група депутати около Цветан Цветанов, и по-специално - поредното преместване на ГДБОП от ДАНС към Министерството на вътрешните работи. "В закона, с който се извършва прехвърлянето, бяха установени редица проблеми от правно естество, по-специално по отношение на легалното формулиране на правомощията на Главна дирекция за борба с организираната престъпност, което изглежда излишно ограничава нейните действия".
