"От днес нататък, нашата страна ще се управлява от нова визия. От този момент нататък, Америка стои на първо място"
С тези думи току-що положилият клетва президент Доналд Тръмп обяви началото на нова ера в политиката на САЩ.
Ключовата реплика, с която вероятно ще бъде запомнена речта му, беше America First - Америка първа, Първо Америка, Америка над всичко, Америка на първо място. Какво стои зад този слоган стана ясно от словото на Тръмп: край на разточителната щедрост към останалия свят, край на помощта за чуждите въоръжени сили, индустрия, работни места, от днес нататък "протекцията" на американския интерес ще стои на първо място.
Тръмп харесва отдавна тази реплика и я повтаряше често по време на кампанията си, но тя не е негово "изобретение", а се заражда преди 65 години.
Първото лице на кампанията "America First" е Чарлз Линдберг - легендарният пилот, изпълнил първия самостоятелен полет през Атлантическия океан, преживял отвличането и убийството на невръстния си син.
Заради напрежението около процеса срещу убиеца и непрекъснатият тормоз от страна на медиите, отразяващи личната му трагедия, през 1935 г. Линдберг и семейството му напускат САЩ, като се местят в Европа. За разлика от Тръмп, пилотът не обича известността, а иска да живее в уединение.
Непосредствено след избухването на Втората световна война през 1939, той посещава Германия и остава впечатлен. Докато целият останал свят се разпада, Германия му допада заради "организираната жизненост".
Пилотът е убеден, че Луфтвафе са непобедим съперник за която и да е държава в Европа. Дори американските ВВС не биха могли да се справят с армията на Хитлер, затова евентуалното включване на САЩ с Нацистка Германия би било катастрофално, смята той. И не само за Щатите - но и за "белите раси".
Той изрично осъжда погрома над евреите в Кристалната нощ от 1938 г., но малко след това пише, че Западните държави "могат да живеят в мир и сигурност, само ако се обединят заедно за опазването на най-ценното си притежание - наследството на европейската кръв".
През 1940 г. Линдберг се връща в САЩ и става лице на America First - антивоенна група по интереси, основана от няколко студенти от Йейл, които настояват Америка да избегне включване във Втората световна война на всяка цена.
Групата привлича широк кръг от поддръжници - знаменитости, пацифисти, социалисти, но и хора, чиято идеология няма почти нищо общо със страха от последствията от катастрофалния конфликт, а се базира на шовинизъм и ксенофобия. За тях Линдберг е идеалният говорител - харизматичен, красив, смел, чувствителен.
Всичко това се обръща на 11 септември 1941 г., когато легендарният авиатор държи реч срещу "агитаторите" за включването на САЩ във войната - британците, правителството във Вашингтон и "еврейската раса".
"Най-голямата опасност пред тази страна се състои в това, че те в голяма степен притежават и влияят върху нашата киноиндустрия, преса, радио и администрация. Не искам да нападам нито евреите, нито британския народ. Възхищавам се и от двете раси. Но заявявам, че лидерите на британската и еврейската раси искат да ни въвлекат във войната по причини, които са разбираеми от тяхна гледна точка, но са непрепоръчителни за нас. Тези причини не са американски".
Възгледите на Линдберг не са екстравагантни за времето си - той не крие интереса си в евгениката (движение за изкуствено "подобряване" на човешките гени) или разбиранията си за расовото разделение.
Това, което казва в речта си от 1941 г., обаче минава отвъд общоприетите граници. Изявлението му е критикувано не само от интервенционистите, които се противопоставят на America First, но и от онези, които го идеализират като личност.
Местната преса описва речта му като "толкова непремерена, несправедлива и опасна, че единственото, което прави, е да копае гроба на авторитета на Линдберг". Родният му град сваля името му от надписа на водната кула. Последвалите събития допълнително сриват публичното доверие в него.
По-малко от три месеца след словото на Линдберг - Япония атакува Пърл Харбър. Рузвелт отказва да одобри искането му да се върне във ВВС.
Изкусително е да се потърси сравнение между Чарлз Линдберг от 1941 г. и Доналд Тръмп от 2017 г. - и двамата притежават магнетичен публичен образ, и двамата страдат от подозрението, че Америка е заплашена от външни врагове, и двамата имат сходна дефиниция за това какво значи да си "американец", и двамата смятат, че са изразители на аполитичната истината на онези, чиито гласове са заглушени от политическата коректност.
Линдберг обаче няма политически амбиции и не търси слава, за разлика от Тръмп. Днес президентът твърди, че слоганът му Америка Първа е "чисто нова, модерна теза" и отрича всички исторически препратки. Неговият най-ценен ресурс не е историята, а носталгията. А и за разлика от Линдберг, той никога не е страдал от личните си възгледи. Оказва се, че историята не винаги се повтаря.
