Ако сте любители на добре разказаната и приятно заплетена мрачна история, имаме идеалното предложение за вас - трилърът „Старото дете" от дебютиращата на българския пазар млада немска авторка Зое Бек.
Тя е лауреат на множество престижни международни награди (включително и за Най-добър криминален роман) и същевременно е талантлива пианистка, която изнася успешни концерти на различни световни музикални сцени.
Романът ѝ „Старото дете" ни среща с две жени, които представляват двата полюса на тази заплетена криминална история, поставяща сериозни етични въпроси.
В Берлин през 1978 година Карла, преуспяваща галеристка, щастлива съпруга на талантлив музикант, преживява ужасен шок, когато поставят в ръцете й шестмесечната й дъщеря, от която е била разделена заради болест - това не е нейното дете. Но никой не й вярва - дори най-близките й хора приемат твърденията й за израз на психически проблеми.
Животът на Карла рухва, за нея остава една единствена цел - да намери изчезналата си дъщеря.
В наши дни, в Единбург, красивата и ексцентрична Фиона се събужда с прерязани вени в собствената си вана. Никой не иска да повярва на твърденията й, че не е искала да се самоубие, че някой е посегнал на живота й.
Динамичната смяна на сцените, преплитащите се събития от миналото и настоящето поддържат напрежението до последната страница от романа. От самото начало става ясно, че историите на двете жени трябва да се пресекат някъде, но Зое Бек не предлага бързо и лесно разрешение на загадката.
Криволиченето на двете различни съдби - на майката, водеща привидно безнадеждна битка за детето си, на младата жена, търсеща мъчително себе си - напомня на бързата смяна на кадри от филм.
Каква е ролята на невзрачната Мораг, която така старателно копира във всяко отношение своята по-красива приятелка Фиона? Напрежението се усилва с всяка страница, намесва се и журналистическото разследване на приятеля на Фиона - чиято цел се оказва тясно свързана с цялостната интрига около едно престъпление, за което все още никой не подозира.
В сложния пъзел на тази драматична история се редят картини от аристократичните вили край Берлин и сцени от артистичния свят на съвременен Единбург, а заговорът на скритите злодеяния тласка отчаяните жени към лудост, също като в ужасяващото описание на една мрачна картина, видяна някога от Карла:
"На ръба на някакъв канал жена в бели одежди се съпротивляваше на фигури с изкривени в гримаси лица, които едва се открояваха в тъмнината наоколо. Опитваха се да я бутнат с ръце, замитаха я с метла. С какво бе заслужила тази жена да свърши в зловонната клоака? Сигурно е била проститутка... Или щеше да стане такава. Карла гледаше сенките: духове, демони, вещици?
Колкото повече се взираше, толкова повече фигури изникваха от тъмнината и се опитваха да бутнат жената. Те се хилеха, смееха се. Докато жената, на края на силите си, бе закрила челото си с едната ръка, сякаш за да се защити, другата ръка изчезваше в мрака зад нея - не беше ясно дали се съпротивлява или вече се е предала. И след като Карла гледа изображението още известно време, тъмните фигури придобиваха все по-човешки вид, а лицето на жената все повече напомняше на маска.
Дали виждаше себе си в тази жена? Какво общо имаше тя с нея? Много просто: и двете бяха жени, които не биваше да съществуват."
Ако сме успели да събудим любопитството ви и искате да надзърнете между кориците на „Старото дете", можете да я поръчате тук.
