Няма нищо по-страшно за един киноман от заглавие, което звучи като примамка за шарани.
Пускате си филм, подлъгани от блясъка на името на Робърт де Ниро, сякаш ви обещават някакъв нов майсторски клас по актьорско майсторство, но от втората половина вече усещате добре прикритата посредственост.
И въпреки това не спирате да гледате, защото във втория акт на преден план излиза Майкъл Кийтън, който се е включил, не само за да си прибере хонорара, а действително да играе.
Това в обобщение представлява The Whisper Man - стандартен, но поносим трилър за запълване на свободното време.
Трейлъра гледайте тук:
В основата на историята стои класическият психологически сблъсък, въртящ се около мрачно минало и един нерешен случай, който отново е на дневен ред.
Сюжетното колело се завърта от Адам Скот в ролята на Том Кенеди. Той е наскоро овдовял писател на криминални романи, който се опитва да събере отново парчетата от разпадналия си живот и да бъде добър баща за своя 8-годишен син Джейк.
В търсене на ново начало двамата се местят в малко, наглед тихо градче, но спокойствието им бързо се срутва, когато малкото момче изчезва без следа.
Трагедията отваря стара, едва зараснала рана в историята на града, защото преди десетилетия тук е вилнял кошмарен сериен убиец на деца, останал в съзнанието на хората като "Шепнещия" - психопат, примамвал жертвите си с тихи шепоти под прозорците им през нощта.
В историята се включва Робърт де Ниро като Пийт Уилис - пенсионираният и белязан от миналото баща на писателя, който навремето лично е разкрил оригиналния психопат.
От гледна точка на структурата и драматичния механизъм обаче, филмът е толкова шаблонен, че човек почти може да чуе как сценаристите тракат по клавиатурите, следвайки наръчник по трилър за начинаещи.
Имаме пълния набор от клишета: мрачно осветени коридори, сурови метеорологични условия за цвят, персонажи с минало, което тежи повече от воденичен камък, и обрати, които се виждат от разстоянието между две метростанции.
Ако сте гледали трилъри от 90-те години насам, в нито един момент няма да изпитате онзи свещен ужас от неизвестното.
Всичко тук е предварително подредено като в каталог на шведска мебелна компания - сглобяваш го лесно, знаеш къде отива всяко винтче, но накрая получаваш масичка, а не произведение на изкуството.
С актьорския състав The Whisper Man си изиграва доста по-добре картите.
Робърт де Ниро е лицето на корицата. Той е куката, на която се хващаме всички. Неговото присъствие носи авторитета, макар и в The Whisper Man да играе по-скоро на сигурно.
Дошъл е на терен, направил е това, което умее с лекота благодарение на таланта и годините си опит, и си е тръгнал, без да влага излишна амбиция.
Той е като стар приятел, когото винаги се радваш да видиш, дори когато знаеш, че ще ти разкаже същите три истории за стотен път.
Истинският двигател на това филмовото преживяване е Майкъл Кийтън.
Неговата интензивна енергия съживява всяка скучна сцена. Влязъл е в ролята си на оригиналния The Whisper Man с такава убедителност, че става основната причина да изгледате трилъра до края.
The Whisper Man е лента, която няма претенции за вечност.
Тя не стига до философска дълбочина, нито се стреми да пренаписва правилата на киното. По-скоро е приятен спътник за момент, в който мозъкът ви има нужда от пауза, но все пак искате пред очите ви да се случва нещо с познати лица и добро заснемане.
Филмът изпълнява ролята си на временно бягство от реалността, без да се опитва да бъде нещо повече от това.
ОЦЕНКАТА ЗА The Whisper Man: 3 от 5 кафенца
Филмът е наличен в Netflix от 28 август.
