Китодар Тодоров е от онези хора, за които трудно можеш да бъдеш сигурен дали са сериозни или се шегуват.
Думите му са простички, изреченията кратки, с многозначителни паузи, в които върти очи, вдига вежди и разтяга лицето си в широка усмивка. За разлика от събеседниците си обаче, той не се смее с пълно гърло, а леко зловещо и загадъчно. Като лош герой от автентичните приказки на Братя Грим.
Познаваме Китодар Тодоров като актьора, който може да ни накара да се хилим, докато коремът ни заболи от смях. Но той винаги остава сериозен. Казва, че най-големите комедийни актьори, дори в пародиите, не се правят на смешни, а са сериозни, когато си казват репликите.
Роден е през 1974 година в София. Завършва НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Бил е срамежливо дете и до ден-днешен си е такъв.
Казва, че никога няма да му писне да яде, смята, че от мисленето се помъдрява, но същевременно вярва, че всичко е много простичко и не трябва да го усложняваме насила с много мислене.
Той е човекът от скеча с пловдивските майни, гледан над половин милион пъти в интернет.
Поддържа влог с името "Петък точно в 5", където можете доста да се забавлявате. Но знаем, че нищо няма да е по-смешно, от това да ви го разкаже на живо самият Китодар по своя неподражаем за всички световни ширини начин.
Срещаме се с него в ресторант "Happy" на улица "Г.С. Раковски", където честваме Месеца на смеха - април. Взимаме си по едно ягодово дайкири и започваме:
Китодар истинско име ли е?
Да, кръстен съм на дядо ми по майчина линия Кирил Тодоров Арнаудов.
Прочу се със скечовете за пловдивчани и перничани. Сърдят ли ти се?
Пловдивчаните като че ли са малко по-засегнати, а перничаните са супер ок с това. Може би се чувстват прославени по някакъв начин.
Иначе истината е, че аз имам перничанска и пловдивска кръв и затова така свойски си говоря. Първоначално си беше за "майните", а перничаните си ги вкарах после. Това е един вид самоирония. Хората от Перник имат вече изградено чувство за самоирония и се получават нещата. Като цяло не обичам да конкретизирам, никога не бих направил скеч за отделна личност, за човек например. В испанския ми скеч има за Сорос нещо като хрумка, даже без кой знае каква агресия, по-скоро някаква закачка е.
Сам ли си пишеш сценариите?
Някои неща сме ги писали с мой приятел. Идеите по проекта "В Петък в 5", идват от мен и ги разработваме заедно с Лъчезар Аврамов, понякога се доразработват в процеса на работа. Понякога други хора дават идеи и ги доразвиваме.
Как се роди "В петък в 5"?
С Лъчо седнахме една вечер да си говорим и стигнахме до извода, че като имаме възможност да правим нещо - значи започваме, а не стоим да се оплакваме.
Какъв студент беше в НАТФИЗ?
Слаб. Защото смятам, че съм много мързелив човек, голям проблем ми е, опитвам се да го боря. Макар да не съм сигурен дали е съвсем така, защото, когато искам нещо да правя, си отделям време и внимание. Но като цяло ми беше скучно ходенето във ВИТИЗ, много играех на карти. И странични дейности подхващах.
Много обичам да се забавлявам и много учене не ми е така забавно.
Какви монолози подготви за комисията?
Не си спомням какъв монолог подготвих. Не си спомням по принцип доста работи, бързо забравям и ми е голям кеф.
Беше ли ти мания да те приемат?
В началото бе въпрос на безизходица, после се превърна в мания. Учил съм като малък пантомима в шести клас. Това бе едно от нещата, с които имаше шанс да вляза някъде да уча нещо, да отърва казармата. И лека-полека си дойде желанието.
Как постигаш това образът ти хем да е смешен, хем да е психарски?
Харесвам негативните персонажи. Комедията не е жанр, който не харесвам, но предпочитам драмите или по-сериозните филми, които ми носят по-голямо удоволствие. "Бразилия" на Тери Гилиъм ми е много любим филм, "Лошият лейтенант" на Вернер Херцог и самият режисьор ми е много любим.
Харесвам "Стопаджията", макар да е особен филм, дори бих казал малко социопатски. "Седем" и "Боен клуб" са сред любимите ми. Както виждате в тях няма много комедия. Което обаче не означава, че хората, които участват, нямат чувство за хумор.
И Рутгер Хауер, който участва в "Стопаджията" има чудесно чувство за хумор. И Брад Пит и Едуард Нортън също. И Джак Никълсън в "Сиянието", нищо че е малко агресивно и налудничаво чувство за хумор.
Казвали ли са ти, че приличаш на Джак Никълсън в погледа?
Възможно е, много го харесвам.
А кой ти е любимият български актьор?
Григор Вачков ми е много любим в "Мъжки времена". Възхищавам му се. Както и Камен Донев. Страхотно чувство за хумор и агресия във всеки един детайл. Имам любим момент от "Улицата" - правят някакво интервю и питат хората дали имат право на щастие. Неговата реакция в този момент много ме впечатли - започна да се заяжда с оператора с една много приятна агресия.
Липсва ли ти смеха на публиката, когато си пред камера?
Не! Не обичам публика, никога не съм я обичал. Имам страх от нея, не съм играл в театър и никога пред повече хора, освен тези от снимачния екип. По-приятно ми е да участвам при монтажа.
В предаването "Ку-ку презареждане" бях режисьор. Любимият ми момент от правенето на предаването беше работата с монтажиста. Моментът, когато всичко може да се нареди наново. Работил съм с много приятни монтажисти, с които сме имали много общо усещане и за мрака, и за хумора.
Ти комедиен или драматичен герой си?
Драматичен с чувство за хумор.
Кога за последно се смя истински?
Не си спомням, но ми е запечатан един момент, когато по време на снимките на "Пътеводител на историческия стопаджия" с един колега се смяхме 30 минути и не можехме да спрем. И то на нещо много глупаво. Той просто каза "Пет по Петьо е равно на двадесет и Петьо". В друга ситуация това на никой не би било смешно.
Често се смея на глупости. Смятам и че всичко абсурдно е смешно. Вицовете в книжки са си сухички по принцип. Аз обожавам вицове, никога не им пипам края или нещо важно, но винаги слагам нещо от себе си.
А последният филм, който те развесели?
Обожавам пародията. Хуморът е откровено безсмислен. Харесвам много "Голо оръжие", иначе от комедиите - един сериал "Напълно непознати". Там има много хубави неща, които бях забравил и гледах отново. Там всяка серия има някаква тема. Напоследък не съм гледал нищо всъщност... Харесвам "Двама мъже и половина", но съм го гледал отдавна.
Защо?
Защото не си свалям на компютър. Имам желание да гледам кино със сина ми, но някак си незнайно защо не мога да се организирам. Вкъщи спряхме телевизора и интернета.
А какво правите тогава у дома?
Говорим си, играем си, четем си. Нещо, което не съм правил често преди последните месеци. Велико е да нямаш компютър и телевизор вкъщи. Не вярвах,че ще мога да се справя без компютър, но се оказа, че е илюзия това, че сме зависими от технологиите. Ако някой иска да ти изпрати сценарий, можеш да отидеш да си го вземеш на хартия. Ако някой иска да ти даде нещо, може да се срещнете. Аз предимно играех на този компютър, което е още по-голяма безсмислица.
Как се стигна до това кардинално решение?
От 20 години насам си тлее. Откакто осъзнах,че това е зловеща страст и искам да я спра. Но истински го пожелах преди 2-3 години, когато заминахме за Гърция. Мобилният оператор ме попита дали искам роуминг и аз отказах. И така 12 дни без интернет и телевизия. Почувствах се супер. И реших да го въведа у нас. Обаче жена ми обича да гледа телевизия и се отложи с година. Миналото лято пак се повтори ходенето до Гърция без интернет и на Нова година взехме общо решение.
Как разбират хората, че се шегуваш?
Никога не разбират и това е много приятно! Но аз разбирам, когато се смеят насила.
Кога хората мълчат на една и съща тема?
Ако двама човека са се събрали да мълчат, тогава няма тема.
А защо не искаш да ни разкажеш дълъг виц?
Защото, като ми кажат "направи смешка" - аз не правя (смее се). Смехът зависи от ситуацията, както има вицове, на които никой не се смее.
Защо играеш все лошите?
И най-гадният персонаж може да бъде оправдан. Аз вярвам, че няма лоши хора. И най-извратеното нещо, което ти дойде на ум, винаги е посветено на някаква дълбока логика. Въпрос е на слабост, а не на зло. Смятам, че човек по презумпция е добър, а прави лошо неща. Поради слабост най-вече. Рядко ми се случва, но се случва - в сценария безсмислено героят ми да е заявен като лош. И понеже имам негодувание към определението "лош човек" гледам така да си го преправя в моето съзнание като нелош. От дете имам това усещане и винаги ме е дразнело.
Любимите ми персонажи са отрицателните, защото в тях намирам логика. Не може да намериш логика в Люк Скайуокър от "Междузвездни войни" - това е един от първите ми спомени за категорична съпротива срещу това, че филмът иска да покаже противопоставянето между лош-добър. Не може един добър човек да убива. Това е абсурд. То няма логика. Убиецът на убиеца е убиец. Край. И аз тогава всъщност разбрах, че любимият ми герой е Дарт Вейдър. Той е много по-могъщ от всички останали и най-могъщ става с покаянието си накрая, когато синът му решава да го спаси. И той, за да спаси сина си, му казва да го остави да си умре на мира. Така че кой е добрият персонаж в "Междузвездни войни"? Трудно е да се каже, нали? Когато човек работи за кауза, винаги изпада в слабост и зло. Особено ако каузата е на всяка цена. Трябва да се водим от човешките норми.
Фотограф: Мирослава Дерменджиева
Място: ресторант HAPPY на ул. „Раковски" 145
Ако не сте гледали скеча с пловдивските майни, можете да се поправите, ако пък сте - ето последното видео на "Петък точно в пет", част от иницитиавата да бъде подкрепен трети сезон в Indiegogo или Patreon.
