Музиканти с жилетки

Или ги харесваш, или не. Средно положение сякаш няма - такива са „Остава". Срещам се на кафе със Свилен и съпругата му Невена, за да си поговорим за живота, музиката и модата. Когато си с хора, които присъстват в публичното пространство и са част от творческата сцена от години, изпадаш в особена ситуация: хем поназнайваш нещо за тях, хем това, което знаеш, е много повърхностно и се чудиш откъде да подхванеш разговора.

Невена Спасова е журналист по професия и преди да мине зад кадър, беше едно от най-усмихнатите лица от родния ТВ ефир. Свилен Ноев е вокал на "Остава" - музикант по професия, призвание и душа.

Невена е от онези млади жени, които имат достатъчно житейски опит и натрупани впечатления от различни аспекти на живота, за да гледа с чувство за хумор и оптимизъм на всичко. И независимо от посоката, в която тръгва разговорът, да търси логическо обяснение на нещата и да предлага по-ведра перспектива от тази, която чертаеш.

Свилен е повече реалист, отколкото оптимист. Въпреки всичко, което е видял на и около родната музикална сцена, се опитва да не нарушава добрия тон - макар понякога обратното да е на върха на езика му.

Предната вечер „Остава" са свирили в Пловдив. „Хората от моето поколение идват по-рядко на концерти, веднъж - два пъти годишно. Има обаче много 20-тина годишни. Начетени, любопитни - много готини деца", разказва Свилен.

Докато четете този материал, „Остава" ще са тръгнали на турне в Западна Европа с първа спирка Амстердам, после се връщат в София и на 8 декември ще свирят в Sofia Life Club.

Облекло Свилен и Невена: MARC O`POLO

Снимки: ресторант Лаванда

"Програмата ви винаги ли е толкова натоварена?" подхващам Свилен. „Ние никога не сме спирали да свирим и да работим над музиката си, но всеки един от групата си има и друга работа, с която всъщност се издържа". Свилен например се занимава с постпродукция на звук. Благодарение на дневната си работа музикантите могат да продължават да създават музиката, която харесват, да свирят на местата, които предпочитат, да пишат смислени текстове и да правят песни, от които не ги е срам.

„Иначе се превръщаш в ресторантьорски музикант - обикаляш, свириш, пееш и не се замисляш много върху създаването на смислено съдържание. Днес е много лесно да станеш популярен, ако има лесен начин да се финансираш и ако целта ти е да станеш известен на всяка цена. Ако искаш обаче публиката да те помни, да имаш характер и да имаш верни фенове след 20 години - това е друго. Нужна е много работа: свирене, търпение, репетиции, албуми... Като група трябва да работите заедно, да се стараете да не си писнете, да се разбирате - като семейство сте и трябва да се научите да живеете заедно."

Питам Невена дали ходи по концертите на "Остава" - и вместо да получа отговора, който очаквам - че преди е ходела, но сега вече е заета с детето - тя отговаря утвърдително: винаги е с тях, стои на първия ред и се радва на купона. Невена се оказва истински фен.

Невена е с боти с швейцарска перфорация от телешка кожа. Плетена рокля и дълго вълнено сако.

Всичко от MARC O`POLO

Синът на Свилен и Невена, който носи името на баща си, не е с нас, но бързо става дума за него, заради участието му в клипа на парчето „Океан".

„След този клип често ни се е случвало непознати хора да ни спират по улиците и да ни казват, че са го разпознали от клипа, че са фенове на "Остава". И той е много горд и щастлив. Свилен Младши е артистично и музикално дете, вечер често си пуска музика и танцува - съвсем сериозно го прави, не се глези, не търси внимание, прави го за искрено удоволствие".

На концерта на „Остава" в края на август в Маймунарника, когато Свилен Младши се качва на сцената, публиката избухва във възторжени възгласи, а детето се вцепенява.

Някои от днешните 20-годишни казват, че за пръв път са слушали „Остава" от дисковете на родителите си, което превръща групата в класическа рок банда. И понеже младите музиканти често получават помощ в ранните години от кариерата си, се чудя кой им е подал ръка в началото.

„Никой", е отговорът, който получавам. „Всичко правехме сами, знаехме какво харесваме и имахме ясна представа какво искаме да постигнем, как да звучим, каква музика да правим".

Свилен е с памучни джинси, жилетка тип сако и риза на каре. Всичко от MARC O`POLО

„Освен музиката, и начинът, по който изглеждате си е типично ваш, може би малко по-рафиниран в годините", отбелязвам аз. „Ами да, като харесваш определени банди няма как стилът на любимите ти музиканти да не ти влияе. През 90-те години грънджът беше лесна мода: тениска, карирана риза, дънки, кубинки - и си готов за сцената. Сега вече е по-трудно - имаш много повече избор".

„Спомням си едно интервю в телевизия ММ, бях заедно с Ваня Щерева и тя ми каза: „Защо си я облякъл тази жилетка? Приличаш на някакъв дядо!" А аз си ходех така облечен, това бяха дрехите, които имах. После години по-късно, когато брит-модата се масовизира, тя ми каза, че явно сме били едни от първите, които са се обличали така в България, преди да бъде модерно".

Питам Невена как избира Свилен дрехите си за изпълненията на живо.

„Много е смешно - кляка по 10-20 пъти, за да види удобни ли са му панталоните, скача, за да усети обувки, ръкомаха и се протяга, за да не се окаже, че ризата му е тясна. Аз му казвам, че никой не прави така, а той ми казва: аз правя - на сцената".

„Ако нещо ти пречи и ти е неудобно, не можеш да се съсредоточиш", добавя той. „На сцената трябва да си на 100%, не мога да мисля дали ми стяга яката на ризата. Трябва да мисля за музиката и за текстовете, иначе се разсейвам излишно".

Невена е с жилетка от чиста вълна с качулка MARC O`POLO

За снимките сме подбрали гардероб от Marc O'Polo, което не е случайно - това е любимата марка и на двамата. По думите на Свилен "Невена ги е намерила отнякъде".

„Харесва ми, защото са качествени и ги нося с години. Когато пътувам и имам концерти, съсипвам дрехите, затова предпочитам да имам удобни и качествени такива. Не обичам да си хвърлям парите за неща, които се късат след 5 пранета." Невена допълва, че харесва гардеробът й да се съчетава лесно, а в дрехите на Marc O'Polo има приемственост на цветовата гама. Независимо от коя година и коя колекция си купиш нещо, можеш да го комбинираш с всичко, което имаш от предишните години. „Държат на определен стил и качество, което ми харесва".

Докато сме на темата за външния вид любопитствам дали след концерти се изсипват фенове, които да обсипват музикантите с комплименти.

„Нашите фенове не са такива, ако кажат нещо, то ще е, че харесват песните или сме направили добър концерт, не ни говорят за външния ни вид, не се занимават с глупости".

„Много често се появяват разни нови банди, които имат по десетина фена общо в клуба - гаджетата и приятелите им. Точно те се държат много по-претенциозно и се правят на велики, много е смешно отстрани", допълва картината на родната музикална сцена Невена.

Питам дали помагат на млади музиканти, които искат съвети и помощ.

„Идват и им помагаме, казваме им всичко, което знаем и което те искат да знаят. Защото помним какво е да се блъскаш сам, на 20 години. Затова мисля, че е редно да помагаме на младите, които искат да правят музика. Да има нещо като приемственост, подкрепа", казва Свилен.

Менторството е важно нещо, отбелязвам. „Ами не е точно менторство", репликира ме той, "защото когато имаш ментор по един или друг начин благодариш след това и си признателен, докато на нас никой до сега не е дошъл едно „благодаря" да ни каже. Дори хора, за които сме правили много неща, впоследствие почти забравиха, че ни познават".

Невена е с гумени ботуши с филц и памучна рокля MARC O`POLO.

Питам ги за ценностите и за важните неща. "Семейството" - почти в хор отговарят и двамата.

„Да сме заедно, да правим нещата заедно, музиката, също и групата, но най-важното нещо за един човек е семейството и хората, които обича. Всичко останало е суета".

Любопитствам за последното им пътуване заедно.

„Берлин, за концерт на Radiohead. После ходихме в един пънк-бар, където имаше хора и на по 60 години. Някои неща ние още не сме ги доизживели, тук страдаме от тежки предразсъдъци: рокаджиите трябва да се напиват, пънкарите трябва да се бият, а там хората просто се кефят на определена музика, пият си спокойно бири, говорят си. Дойдоха да се запознаят с нас, да ни питат откъде сме, откъде знаем за бара. Липсва ми, че в България хората не си общуват толкова спокойно", ми разказва Свилен.

Допиваме си кафетата и лимонадите и си разказваме разни дребни неща от ежедневието. Разговорът е от онези, които те карат да си припомниш колко е хубаво от време на време да се срещаш с творчески личности - и то такива, на чийто концерт да поискаш да заведеш някого на първа среща.