Единственият начин да не си попаднал на снимка на Биляна Славейкова (bibons) през изминалите няколко години е, ако живееш под камък и дори не подозираш за появата на интернет и социалните мрежи.
Биляна има един от най-яките Instagram акаунти, в който не се нарича ‘digital influencer’ и не се брандира като ‘fashion blogger’, за разлика от много други собственички на профили, но всъщност е точно такава. В графата About в блога й Girls We Are можеш да откриеш краткото: Биляна Славейкова – журналист, коктейлен ентусиаст, жена, която влиза в собствената си кола през багажника.
През последните години жонглира с работата си като журналист и със собствените си проекти, като реализира и различни партньорства с някои от големите брандове на родния пазар за собствените си профили в социалните мрежи, както и за различни медии. Зад гърба си има едно мобилно приложение – Doglar (нещо като Tinder, но за кучета).
Ще я виждаш все по-често, защото е едно от лицата на ANSWEAR - популярната шопинг платформа, която стъпи в България, след като предизвика фурор в Чехия, Полша, Украйна, Словакия, Унгария и Румъния, и донесе на нашия пазар над 300 световни марки, плюс огромен избор от качествени дрехи, обувки и аксесоари.
Срещаме се с Биляна в един не особено ведър декемврийски ден, но компенсираме липсата на цветове и слънце в сивкавата мъглива София с ведри теми и добро настроение.
Биляна Славейкова NOW. Снимка: Георги Панчев
Знам, че подхождаш избирателно по отношение на брандовете, с които работиш. С какво те спечели ANSWEAR?
Със сигурност си забелязала, че когато става дума за облеклото, в София жените въртят пет марки и респективно на финала изглеждат като “по калъп”. Виждам много потенциал ANSWEAR да вкара интересни брандове в микса, ей така, за толкова нужното разнообразие в гардеробите ни и на улицата. Вземи Melissа например, един от брандовете, които могат да се открият в сайта - изключително sustainable бразилски бранд за обувки, които преследвам в последните години, независимо къде пътувам. Вече имам 5-6 чифта от тях - изцяло рециклируеми, веган, хипоалергични и, отгоре на това, материалът, от който са изработени, мирише на бонбони. Говори се, че имат и напълно затворен цикъл на водата, използвана в производството им.
Биляна Славейкова THEN.
И докато сме на темата за избирателност: как пазаруваш, какво купуваш, какво избираш?
В последната година пътувам много и се опитвам да купувам максимално избирателно. В началото на годината направих 30-Day Minimalism Game, с който успях да се отърва от вещи, които отдавна не ми влизаха в употреба, но “блокираха” гардероба и живота ми с години и ме караха да се чувствам буквално зарината. Оттогава принципът ми е, ако нещо ново влезе в куфара, нещо трябва да излезе – тоест, когато купувам нещо ново, трябва да подаря или продам друго.
Относно какво купувам - голямата ми страст са връхните дрехи. Имам повече палта, тренчове и якета, отколкото пуловери и дънки например, това е слабото ми място. Иначе в един аутфит често събирам нови дрехи, такива, които имам от 5-6 сезона, че и по нещо от магазини втора употреба. Вярвам, че именно подобни миксове създават усещане за индивидуалност.
За или против емоционалния шопинг?
Хм, на ръба съм - “против” съм, ако говорим за шопинг с количествени измерения, но “за”, ако говорим за това да вземеш нещо, което наистина ти е грабнало окото и ще ти влезе в употреба. Понякога, когато твърде много го мислиш, изпускаш добрите неща или иронията влиза в действие - точно твоят номер се изчерпва докато се почудиш. А нищо не “преследва” така, както некупени дрехи.
Биляна Славейкова THEN.
Ако трябва да се върнеш назад във времето, какъв съвет би дала на твоето 18-годишно аз?
Ако се придържаме към темата на разговора и външния вид определено ще е: “Биляна, не си манга герой, каква е тази розова коса - не, не и не!”. Така де, не е точно съвет, по-скоро емоционален отрезвяващ коментар. Иначе 18-годишното ми аз имаше нужда да си получи уроците, така че бих я подготвила, но не бих я предупредила и не бих й ги спестила.
Естетиката в снимките ти днес е интересен микс от трендове и индивидуалност. Колко време ти отне да изградиш собствения си стил?
Ако трябва да съм напълно честна - прекалено много. Често казвам, че ми отне ужасно дълго да разбера какво наистина харесвам, като тук не говоря само за стил, и точно затова вече рядко отстъпвам от него. Влияех се много от тенденции и мнения. И последното не се промени с броя дрехи, които минаха през гардероба ми, а с по-генерална характерова промяна. Пораснах един вид и смятам, че при всички ни това е процесът. Някои, разбира се, успяват да се справят по-рано и по-добре от мен. “Собственият стил”, ако мога така да го нарека, дойде като вторична полза от порастването. И като цяло много ми харесва като видя нещо да мога да кажа “е, това е в мой стил” и още повече другите да го кажат - когато момиче, с което никога не сме се виждали на живо, ми изпрати снимка в Instagram и каже “Това е много в твой стил” и то наистина е. Ами, много ми е приятно да си имам... стил.
Биляна Славейкова NOW. Снимка: Георги Панчев
Разкажи ми малко повече за Биляна преди и Биляна днес. Какво се е променило? Какво остава същото?
Биляна “най-преди”, като дете, беше много затворено такова, обсебено от една книга (която още имам в дома на родителите си) със скандинавски народни приказки. Иди разбери, но съм я прочела стотици пъти. Винаги съм била много спокойна, бих казала напълно в разрез с начина, по който майка ми ме е обличала още в яслата (гледам снимка как ставам на две и се чудя кому е нужна тази панделка колкото главата ми?). Като тийнейджърка минах през много кифленски период, разбирай, ако сега съм малко кифла, то тогава беше страшно - голи рамене, гол пъп, гол кръст (извинявам се на всички баби, които четат!). Не отивах на училище без да си изправя косата и да си сложа черен молив. В момента трябва да има извънредна ситуация от екстремен характер, за да имам енергия в 6:30 ч. да направя каквото и да било. Тогава, типично по тийнейджърски, ми харесваше да получавам внимание, но странното е, че се притеснявах случайно да не взема да го получа в повече - да изпъкна. Обичах да съм в група и лесно се влияех от нея, като никога не съм била лидера на мнение в тази група.
Биляна днес много порасна в това отношение и докато преди се притеснявах да казвам какво мисля, искам, мога, боря се да направя, сега съм доста смела във всяка област от живота. Смятам, че именно това ми даде всичко, подчертавам всичко, което се случи в последните пет години и продължава да се случва и в професионален, и в личен план, че дори и в Instagram, който възприемам като хоби.
Кои са непреходните елементи на твоя стил и какво е в графата: „О, боже, къде ми е бил акълът!“?
Афинитетът ми към шапките и по-специално баретите е нещо, което присъства, независимо как се въртят модите. Розовото се позагуби като че ли от гардероба ми, за разлика от тийн периода, когато беше основен, да не кажа единствен цвят. Сега се спирам на него доста по-рядко. Колкото до отпадналите елементи - при дрехите няма нещо фрапиращо, за което да си спомням, но на някои снимки виждам тънките си, почти липсващи вежди и се питам: “Защо, Биляна, защо?!”.
Биляна Славейкова THEN.
По отношение на личния стил досега съм забелязвала, че хората се делят на две основни групи: тези, според които стилът не бива да се променя в годините и тези, които намират, че изграждането на собствен стил е work in progress. Ти от кой отбор си?
Със сигурност от вторите. Вярвам, че стилът е процес, който отразява други процеси. Тоест някакви вътрешни промени така излизат “навън”. Дори развитието на чувството ти за естетика е отговор на това как виждаш или искаш да видиш света. Отделно, много често дрехите или части от тях са визуален начин да комуникираш нещо, някакви ценности. И така е било винаги - вземи пънка от 90-те, вземи дори символиката на шарения принт на дъга от прайдовете... Страхотно е, че дрехите, стилът, биха могли да са изразно средство и тази тяхна роля е всъщност доста важна.
Но да се върна на стила като “work in progress”. Основен елемент в този процес е да намериш нещата, които наистина ти отиват, което както е константа, така и не е, защото телата ни се променят, дори начинът, по който приемаме телата си се променя, респективно и тяхната “обвивка” следва се променя. Вкусът ни също еволюира (по-рядко деградира, но и това се случва ), намираме нови брандове, които харесваме, нови дизайни, които успяват да ни развълнуват, други пък ни доскучават. Стилът определено за мен е в движение.
Биляна Славейкова NOW. Снимка: Георги Панчев
Безспорно сред последователите ти има много момичета, които тепърва изграждат личния си стил и трупат житейски опит – включително в изкуството на изграждането на гардероб. До каква степен мислиш, че е важен примерът и влиянието, твоят конкретно, но и на цялото съсловие ифлуенсъри?
При всички положения стилът е едно от основните полета за вдъхновение, които могат да се намерят в Instagram. Имам толкова много запазени снимки с вдъхновения за аутфити именно от там. Колкото до генералното влияние в Instagram, вярвам, че всеки може да бъде „куратор“ на своя свят там и да извлече това, което иска от него. Т.е. в зависимост хората, които следва, всеки от нас вижда различен фрагмент. Фийдът на приятеля ми например все едно е различно приложение, няма нищо общо с моя. Така че вярвам, че всеки от нас сам си избира влиянията.
Разбира се, не всеки гледа така на нещата, а общата картинка напоследък и, по-точно, от момента, в който брандовете ни забелязаха, се напълни с хора, чиято единствена цел в Instagram е да трупат последователи за единия хонорар тук и там. Точно вчера си мислех, че виждам неща, от които откровено ме е срам, и не желая в главата на някого да съм в един “кюп” с тези хора, карат ме да се чувствам неудобно, кухо и глупаво, когато някой ме нарече “инфлуенсър”. Затова и в моето си местенце се старая да се разграничавам с качествено съдържание, по начина, по който аз го разбирам. И, честно казано, съм щастлива, че има повече от 10 000 човека, с които споделяме общо разбиране за това и обща естетика.
