Дебютният роман на Владимир Набоков - "Машенка", за пръв път излиза на български език. Книгата е издадена през 1926 г. под псевдонима В. Сирин и бележи началото на творческата кариера на големия писател, който по това време е едва на 27-годишен.
Пропита от автобиографични описания, историята проследява емигрантския живот на Лев Глебович Ганин в Берлин, който разбира, че едновремешната му голяма любов Машенка, женена сега за глуповатия му съсед Алфьоров, пристига идната събота. Наоколо се върти и възрастният поет Подтягин, който все не успява да се върне в Русия.
Романът изследва трудните психологически и морални дилеми, съпътстващи носталгичното прехласване по изгубените любов и родина.
Машенка е герой-епоним, тя не се появява в романа, а само в спомените на Ганин. Тя е непостижимото минало, което никога няма да се завърне - подобно на зелената светлина, която Джей Гетсби гледа всяка вечер (романът на Фицджералд е издаден предишната година). Ганин хем чака Машенка трескаво, хем осъзнава наивните си представи. Цялото напрежение е великолепно пресъздадено с неповторимия стил на Набоков.
Макар сюжетно романът да напомня на някои от по-кратките руски творби от Лев Толстой, Ф.М. Достоевски и Иван Тургенев, именно стилът е това, което създава от "Машенка" нещо различно, нещо като мост към модерното писане. Въпреки че признава слабостите на книгата, Набоков все пак по-късно решава да я преведе на английски. Езикът е пищен, с детайлни описания, орнаменти, поетични определения и изречения с по петдесет думи и повече, в които неизбежно се долавя самоугаждане, но по един весел и сладък на вкус начин. Никой в литературата не е създал по-добре от прозаичното угаждане собствен почерк.
Структурата също е интересна, тъй като в нея са вплетени минало и настояще в едно блестящо описание на прехода на времето.
Фрагментарни спомени, нахвърляни измежду буйни описания, рисуват бедния емигрантски живот в Берлин, което в светлината на скорошните събития прави романа стряскащо актуален. Поставен до книгите на Гайто Газданов ("Нощни пътища", "Призракът на Александър Волф"), "Машенка" пасва чудесно. Като автентичен артефакт от периода на разсипаните руски съдби, бягащи от единственото място, на което вярват, че могат да бъдат щастливи, но въпреки това неспособни да се завърнат там. Такъв е трагичният образ на поета в книгата. Той е малко или много проекция на главния герой или на самия автор, който вижда себе си като заклещен в безизходицата, между времената.
Автобиографичният елемент според специалисти е доста осезаем. Машенка е (по думите на Набоков) сестра близначка на първата му любов, с която той се разделя заради Руската революция, след което заживява като емигрант в Берлин.
Но към любовната история е подходено с известна студенина и ирония. Набоков, въпреки ранната си възраст, не си позволява евтин сантимент. "Машенка" е зрял роман и великолепно начало, в което се прокрадват по-късните идеи на един от най-умелите разказвачи на XX век.
Романът получава не особено убедителна, но адекватна филмова екранизация във Великобритания през 1987 г. от режисьора Джон Голдшмит. Преводът на настоящето българско издание е извършен безупречно и е дело на Пенка Кънева, благодарение на която разполагаме и с шедьовъра на Набоков "Лолита".
"Случват се такива мигове, когато всичко става чудовищно, бездънно дълбоко, когато изглежда толкова страшно да живееш и още по-страшно да умреш. Внезапно, докато препускаш така през нощния град, загледан през сълзи в светлините и улавяйки в тях дивния ослепителен спомен за щастие – женското лице, изплувало отново подир дългите години житейска забрава, – внезапно, докато препускаш и безумстваш така, току учтиво те спре минувач и те попита как да стигне до еди-коя си улица – с обикновен глас, но дето вече никога не ще го чуеш."
