В днешна Русия партии като унгарската "Йобик", гръцката "Сириза", испанската "Подемос", френският "Национален фронт" и нашенската "Атака" не биха могли да съществуват.
Със своите платформи, настояващи за радикална промяна на държавната ориентация и (това е особено валидно за исканията на "Атака") очевидното прокарване на чужди политически интереси, съпътствано от повече или по-малко явно външно финансиране, те биха били моментално забранени, а техните лидери заклеймени като "врагове на народа" и поставени зад решетките (разбира се след "справедлив" съдебен процес).
У нас (и под това разбирам Европа) това обаче е напълно възможно и те не само процъфтяват, но и представляват острието в "хибридната война", която Русия води срещу Европейския съюз като цяло и някои от неговите по-лабилни членове, в частност.
В хода на онова, което евфемистично наричаме "Украинска криза", за да не го наречем с истинското му име - война - сме свидетели на една практика, която изследователите наричат "хибридна война".
Тази война не се обявява официално; не се води (поне не се признава) от регламентирани играчи (държави); използва неконвенционални средства (инфилтрация на информационната среда на други държави, подклаждане на паника, финансиране на нарочно създадени политически субекти с цел промяна на външнополитическата линия на набелязаните противници) и не се "печели", поне - не в официалния смисъл на думата.
В една нашумяла публикация руският историк Владимир Воронов с основание посочва, че първите примери за водене на такъв тип "война" са дело на "големия приятел на мира", "вождът и учителят на цялото прогресивно човечество", Йосиф Сталин, и могат да бъдат отнесени към 20-те и 30-те години на ХХ в.
Тази нова, за тогавашните условия, "хибридна война" включва (тук всяка прилика с днешната действителност никак не е случайна) финансиране на партии и организации на територията на чужди държави, поддържането на вестници (тогава с това са разполагали), пропагандиращи определени възгледи и позиции и пряко финансиране на пропагандни кампании и терористични актове, насочени към дестабилизация на набелязаната страна.
На 7 октомври 1929 г. Сталин (който по това време е в Сочи) изпраща на заместващият го Вячеслав Молотов (по това време член на Политбюро на ЦК ВКП (б) и секретар на ЦК) следното послание: "Ще имаме ядове с Китай и ми се струва, че е крайно време да възприеме възгледа за организирането на въстаническо движение в Манджурия... Трябва да организираме две бригади съставени само от китайци, като ги снабдим с всичко необходимо (артилерия, картечници и др.) и да ги пуснем в Манджурия със задача: да вдигнат въстание... като установят съветска власт в градовете и селата... Никакво "международно право" не бива да застава на пътя на нашето дело. Всички ще виждат, че ние сме против войната с Китай, че нашите червеноармейци охраняват само нашите граници и нямат никакво намерение на преминават на китайска територия..."
Ако ви се струва познато, то най-вероятно е заради това, че днес в Украйна се случва точно това: организиране на "местни" военни формирования, снабдяването им с "всичко необходимо", игнориране на международното право и призоваване към мир, докато тези "недържавни" субекти създават необратими "териториални факти".
В съвременните условия "хибридната война" е изключително опасна и дестабилизираща:
не струва особено скъпо на агресора, но струва много (в прекия и преносен смисъл) на онези, срещу които е насочена.
Практикуващият "хибридна война" винаги може да отрече, че провежда подобни действия, докато действията на атакуваната страна веднага привличат внимание - тук примерът с реакцията срещу проектостратегията „Визия 2020" на служебното правителство от есента на 2014 г. е направо христоматиен.
В този смисъл, от многобройните дефиниции на съвременната хибридна война си струва да обърнем внимание на тази формулирана от Джак Макюън (Jack McCuen), който я определя като "фокусирана активност на асиметрични военни действия, водени в три ясно определени посоки: (1) сред населението на конфликтната зона; (2) сред собственото население (т.нар. "домашен фронт"; (3) международната общност.
В едно особено важно интервю на главнокомандващият силите на НАТО в Европа, генерал Брийдлав с типичната за един кадрови военен яснота посочва: "Новата ни грижа е този вид водене на хибридна война, както ние я наричаме. Русия използва всички елементи, за да пречупи други нации. В сферата на информацията виждаме кампания за информация и дезинформация, целяща да замаскира руския подход. Военно - всекидневно виждаме придвижване на войска, артилериен обстрел през границата и използване на всички военни възможности. И накрая - икономическа война по линия на енергийните доставки. Този хибриден модел обединява всички национални властови средства и ги насочва срещу друга нация. Това е повод за голяма загриженост."
През февруари 2013 г. Валерий Герасимов, новоназначеният шеф на руския генерален щаб, публикува статия в руския седмичник за отбрана "ВПК", в която пише: "Методите на конфликта са се променили и вече включват широкото използване на политически, икономически, информационни, хуманитарни и други невоенни мерки.
Всичко това може да бъде допълнено, като се подбуди местното население да действа като пета колона и от "скрити" въоръжени сили".
Тези думите сега изглеждат пророчески, но ми се струва, че още тогава той и стоящите над него в йерархията са знаели за какво говорят.
Хибридната война се характеризира с използване на дезинформацията за създаване на „благоприятна" ситуация за реализиране на определен замисъл. Важно условие тук е да имаш на разположение "петата колона", за която говори в своята публикация руския началник щаб В. Герасимов.
Тук нашият (българският) случай отново е направо христоматиен, като най-важният нюанс е широкото използване на българската медия за водената срещу страната ни "информационна война".
Най-точната дефиниция определя информационната война като война, чиято цел е завладяване на енергийни, природни и човешки ресурси на друга страна и въздействие върху умовете на хората в областта на идеологията, религията, историята, философията, науката, с цел внедряване в умовете им погрешни представи за това, което става в обществото.
Само един ден прекаран с новинарските емисии на националните (т.е. издържани от данъкоплатците) радио и телевизия може да ни даде ясна представа за "внедряването... на погрешни представи", което върви повече или по-малко организирано.
Едни кратка разходка из централните софийски улици, изпъстрени с афиши за различни "културни" събития, включващи лица, окичени с емблемата "Сделано в СССР" може да ни даде представа за "организираното въздействие върху умовете на хората....".
Едно от най-първите действия на министъра на културата бе подписването на споразумение за поредната "Година на Русия в България", което най-вероятно ще означава още повече хибридни атаки, маскирани като културни събития (това прочее ми се струва най-ясното определение за един концерт на изпълнители като Йосиф Кобзон, например).
Днес вече не съществува обявяване на войната в определен ден и час.
Нещо повече - тези, които водят такава война, непрекъснато говорят за мир и участват в преговори и инициативи, завършващи с подписването на споразумения, които нямат и най-малкото намерение да изпълняват.
Най-неприятното нещо за този, който е обект на "хибридна атака" е, че формите и методите на "хибридната война" се прилагат извън правно регулираните отношения, скрито се нарушава суверенитета на атакуваната държава в мирновременен период, извършват се действия извън правото и закона срещу отделни групи от населението.
От друга страна, трудно (но не невъзможно) могат да се предприемат контрамерки и се намерят правни основания за защита срещу хибридните методи на войната.
лабчо кибапчо, лабчо кибапчо - ей мизерник нали ти почна да въртиш интриги у сурата бе келеш, защо? каква беше причината? си събрала половин отбор овце, сигурно числата от тото вадят, дето не знаят къде се намират
на сисо му се скара шефа, да не знай много, че ще седи в неплатен после един месец
Едно от най-първите действия на министъра на културата бе подписването на споразумение за поредната "Година на Русия в България", което най-вероятно ще означава още повече хибридни атаки, маскирани като културни събития -------------- Соросоидните грантаджии съвсем олигофренясаха.... "Хибридни атаки, маскирани като културни събития"....Боже, прибери си вересиите!
цецко обяви война, цецко признай си просто веднъж за винаги, че си завистлив държавник, методите ти са от каменната ера и не разбираш от дума!!! Обаче за 50 клика, всичко е възможно да се изрече и изкара от контекста!
и да ти кажа, въобще не ми се занимава с твоите простотии, просто трябва да се разбере кои са държавните предатели, да се ограничи информацията за тях до крайна сметка и да тогава да видим дали ще ходят да правят вятър на шефа си
Хора, не слушайте Любе, не четете Достоевски, не гледайте Лебедово Езеро, не пийте "Смирноф".... Това е ХИБРИДНА ВОЙНА на Русия срещу България. Всяка прочетена страница на Достоевски, всяка изпита чаша Смирноф - подкрепа за руската агресия и хибридна война срещу евроатлантическа България.
Определено автора не е наред с главата.Джоба може и да му се е понапълнил след подобни напъни , ма и кафявото отзад личи.
хахаха на онз, дето чете "50 глупости на глупостта", му чух логиката, точно продиктувана от тъпотиите на някой болен мозък!!! и много добре знам, щото онз толкова големи простотии не е правил до сега ...
пък ако искат да си пишат на морзовата азбука и да ми вика "аз от 3000 г не съм влизал в тефтера, ще кажеш, че много ме интересува
"Синовете на Грант" - родните грантополучатели на американски фондации, са досущ като надъханите комсомолци и партийни секретарчета от едно време - като им спуснат отгоре някоя екзотична политическа думичка-залъгалка, не мирясват докато не я използват навсякъде и по всякакъв повод. Сега любимата думичка на грантаджиите е "хибридна война". Едно време е била "идеологическа диверсия". Чакаме кога ще избухнат с призив: "Владимир Путин - враг на тутраканската евроатлантическа селищна система".
пък малко преди това Мемоарите на една гейша
кроманьонска работа, селскостопанска мисия в обора
Още по-опасно и жалко от това, че Атака се финансира от Русия, е факта че всички други партии разполагащи с властта, водят политика все едно са аватари на Вашингтон и донякъде Брюксел /разбирай Берлин и Париж/. По-страшно е, защото Атака, каквото и да представлява, е просто една мижава и креслива опозиция, която няма и не ще се добере до управлението на страната. Ужасяващо е че партиите и политиците, които ни управляват и ще продължават да го правят в обозримо бъдеще, са дефакто марионетки, които биват мотивирани и активирани или от користни цели или от страх заради компромати свързани с тъмно минало, например какъвто е случая с примиера ни. Въобще цари един евро-атлантизъм и демокрация, че аз сериозно се притеснявам, че толкова много щастие няма да можем да понесем повече от десетина-дванайсет години.
като разбра, че няма правителствени кебапчета и почна да хвърля баластра от завист и злоба, страшна работа нямам думи
хах тез вестници, даже не стават задника да изчистиш с тях