Европа най-накрая се готви да направи голяма стъпка в посока укрепване на собствената си сигурност. По-рано този месец председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви своята мащабна инициатива за превъоръжаване, а вчера бе представен и конкретният план как да се случи това.
Какво пише в него? "Бялата книга за европейската отбрана" представя есенцията на плана ReArm Europe/Readiness 2030, чиято крайна цел е да попълни критичните пропуски във военните способности и изгради силна индустриална база, давайки възможност на отделните държави-членки да харчат повече за сигурност.
Документът очертава общо седем области, в които Европа трябва да насочи сериозни усилия - както за попълване на пропуски, така и за подобряване на текущите възможности:
- Противовъздушна отбрана;
- Артилерийски системи;
- Производствен капацитет за боеприпаси и ракети;
- Дронове и противодронни системи;
- Военна мобилност - изграждане на система от сухопътни, въздушни и морски коридори, които да служат за бързо придвижване на сили, без административни забавяния;
- Отбранителни приложения, използващи изкуствен интелект и квантови изчисления. Повишаване на отбранителните и нападателните възможности за водене на кибервойна;
- Защита на критична инфраструктура.
••• ReArm Europe трябва да бъде само първата крачка към повече отговорност в отбраната:
Европейският съюз (ЕС) ще се ангажира с премахване на регулации, административни и бюрократични пречки с цел да бъде улеснено междудържавното сътрудничество в тези области и да се улесни работата на пазара в сферата на отбраната.
Важен акцент е поставен също така върху развитието на европейския военно-промишлен комплекс, който към момента не е в състояние да произвежда отбранителни системи и оборудване в достатъчни количества и с достатъчна скорост.
Към това се прибавя и задълбочаване на сътрудничеството чрез съвместни проекти с други партньори, като се посочват по-конкретно НАТО, Великобритания, Норвегия, Канада, Турция, страните с различен статут на кандидат-членове, както и тези от индо-тихоокеанския регион.
По отношение на финансирането Европейският съюз предвижда няколко варианта.
Първият е финансов инструмент за вземане на дългосрочни заеми, подкрепени от бюджета на ЕС. Security Action for Europe (SAFE) ще бъде с обща стойност 150 милиарда евро и ще набира средства от капиталовите пазари, които ще се изплащат на заинтересовани държави-членки при поискване въз основа на техни национални планове за отбрана.
Като допълнение Европейската централна банка приоритизира финансирането на проекти, свързани с отбраната - искания на държави или компании, които развиват и произвеждат военни технологии.
В тази посока ще бъде поощрено и финансирането от частни институции.
••• Идва ли най-сетне време за обща европейска отбрана:
Вторият основен начин ще улеснява взимането на кредити чрез възможността страните бързо да активират националната клауза за освобождаване от Пакта за стабилност и растеж. Това ще им осигури допълнително бюджетно пространство за по-високи разходи за отбрана.
Казано с други думи, всеки от членовете на ЕС е приканен да увеличи разходите си за отбрана до 1,5% от БВП за период от четири години, без да се притеснява, че може да излезе извън установените фискални правила на ЕС.
Според оценките Европейската комисия това би означавало 650 милиарда евро средства, които да се влеят в отбраната на Европа.
***
Коментар на Венцислав Божев
По същество планът изглежда като най-доброто, което Европейският съюз в момента може да произведе за максимално кратко време. Нужни са бързи действия и някакви краткосрочни резултати.
Няма как да се компенсира отведнъж дългогодишното неглижиране на отбраната и зависимостта от доминацията на САЩ в гарантирането на европейската сигурност, но поне се тръгва в определена посока.
Със сигурност е важно премахването на регулациите и бюрократичните пречки. Със сигурност добре изглеждат и няколкото програми и механизми, които да доставят на въоръжените сили необходимите отбранителни системи и оборудване, когато е необходимо и в необходимите обеми.
Определено най-важно е преместването на общия фокус към непосредствените заплахи и предизвикателства, което съответно да провокира взимането на мерки.
Проблемът е, че въпреки икономическата си мощ, Европейският съюз няма предвидени собствени средства в тази посока. Няма фондове или пари, които да са трупани с десетилетия и сега да са готови за използване. Няма как и да бъдат прехвърлени средства от други фондове и програми.
Затова най-бързият вариант за финансиране е даване на заеми и облекчаване на фискалните правила. Това са пари, които в крайна сметка ще трябва да се връщат и по един или друг начин ще се отразят в дългосрочен план на много национални бюджети.
Урсула фон дер Лайен побърза да обяви 800 милиарда евро, но те съвсем не са сигурни. Цялата стратегия в момента зависи в голяма степен от самоинициативата на държавите членки и неслучайно в текста ѝ често се използва словосъчетанието "Европейският съюз ще прикани".
Не е ясно колко държави ще се впуснат с готовност, тъй като тя сама по себе си носи вътрешнополитически рискове за всяко управляващо мнозинство. То ще трябва да оправдава пред избирателите си осезаемо увеличение на публичните разходи за неща, които не само, че нямат директно отношение към благосъстоянието на гражданите, но и реално биха дали плодове едва след няколко години.
Такава е реалността - всякакви инвестиции и увеличени бюджетни разходи в отбраната могат да имат ефект най-рано след 2-3 години. Или с други думи, увеличени пенсии ще се усетят от хората сега, но не и нови системи за противовъздушна отбрана през 2028 г.
За съжаление, това разминаване много вероятно ще бъде посрещнато по един начин в страните, които са директно изправени пред руската заплаха, и по съвсем различен в тези, които са по-далеч или имат други приоритети.
