В тяхната музика обикновено влизаш случайно. Някой някога някъде е пуснал нещо, което в един миг те разтърсва като електрически ток и влиза в теб. Мрак. Отчаяние. Депресия. Отчаяние. Красота. Отчаяние. Не можеш да я опишеш точно, но те хваща.
От тези, които не ги лови чак толкова, ще научиш, че това е трип хоп. И даже че това е трип хопът - Massive Attack, Бристол и началото на 90-те. Някак всичко в този стил започва от Грант, Анди и 3D - диджеи, продуценти и изпълнители, известни с още много имена. Около тях са още много други големи в този жанр, които имат пръст в забъркването на стила и на групата.
Защото и групата е повече идея и арт проект, отколкото нещо строго установено и застинало. С годините някои хора идват и си отиват (Трики например), други са постоянно наоколо (Хоръс Анди има вокали както в първия им, така и в последния им албум). Понякога един или двама от тримата основни членове също изчезват за известно време. Даже името на групата не оцелява недокоснато през годините - за известно време го сменят само на Масив, после връщат обратно старото.
Музиката им също постоянно еволюира, но си остава в някакъв смисъл същата - експериментална смес от жанрове и стилове, електроника и рок, джаз и соул, агресия и меланхолия, уникална и винаги далеч от мейнстрийма.
Масив Атак не са за всеки. Но нервното поколение на 90-те ги откри за себе си, обикна ги и ги направи „своя" група - нещо като емблема на десетилетието или нещо като синоним на объркания ни живот. Днес Масив и тяхната музика са не просто задължителен урок по музика, а знаково име и присъствие. Както Депеш Мод белязаха 80-те, така Масив Атак са духът, яростта и любовта на 90-те.
Първият им мега хит „Unfinished Sympathy" е културен шок през 1991-ва. Синдромът на трудния втори албум пък ражда по-малко хитовия „Protection" (1994). По-нататък ще стане ясно, че за Massive Attack всеки албум е труден, защото хората, които го правят, са доста свободни духове. Те даже отричат термина трип хоп, който критиката измисля, за да опише музиката им, защото го намират за „ограничаващ".
Въпреки това третият им албум „Mezzanine" (1998) е масово смятан за класически и дава хитове като "Teardrop", "Angel","Inertia Creeps", за които и днес е валидно клишето „модерни класики". Той е „най-китарният" проект в дискографията им, включва много лайв инструменти и дава начало на концертната им дейност.
Записаният без Деди Джи (Грант) „100th Window" (2003) е най-експерименталният проект на Масив Атак. И най-електронният - въпреки наличието на китара и няколко струнни инструмента, той е преди всичко симфония на минималзма от луупове и шумове.
Винаги готови да опитат нещо друго, в годините до 2010-та членовете на групата се занимават с всякакви дейности - музика за филми, ремикси, странични проекти и колаборации, а след 2007-ма правят и по някой и друг нов запис за предстоящ албум.
„Heligoland" излиза на 8 февруари тази година. Записан без Анди „Машруум", той включва доста парчета, които групата вече е изпълнявала на живо по концерти преди. Албумът звучи малко разностилно и нехомогенно, нарочен е и за не-хитов, но взети поотделно, парчетата в него са на познатото високо ниво.
В 10-те трака участват познатият ни Хорас Анди, Тунде Адебимпе от TV On The Radio, Деймън Олбърн, Хоуп Сандовал, Гай Гарви от Elbow, както и певицата Мартина Топли-Бърд. Масив винаги влагат в заглавията си някаква символика, но този път е ясно само, че „Heligoland" е кръстен така на едноменния германски архипелаг. Според някои слухове Робърт Дел Ная „3D" всъщност искал да го назове „Hell Ego Land", което като произношение напълно съвпада с името на архипелага на английски.
Макар да концертират вече повече от десетилетие, лайв шоутата на Масив Атак си остават голямо събитие. Групата влага толкова енергия и средства в тях, че нееднократно е приключвала туровете си на червено, макар да не може да се оплаче от недостатъчни продажби на билети. Както ще ви кажат немалкото щастливци, присъствали в последните години на техни концерти по фестивали около България, Масив са гвоздей в афиша, който и друг да е изписан още на него. Енергията по време на изпълнията им е невероятна, а преживяването е като масов транс и катарзис. Стотиците клипове на техни живи изпълнения в YouTube показват доста красноречиво за какъв уникален експириънс говорим.
Hell is round the corner where i shelter...
Тази вечер - за първи път на живо и в София!
