България и тази година няма да спечели конкурса на Евровизия. Това едва ли е изненада за някого.
България и тази година няма дори да се класира на финала на Евровизия. И това едва ли е изненада - още преди месец букмейкърите обявиха, че шансът на Миро да спечели е 1 към 200.
Какво ли е онова, което букмейкърите знаят, а БНТ, която продуцира и изпраща Миро като представител на България на конкурса, не знае и затова инвестира грешни пари в един предварително обречен кон?
Едва ли става дума за някакво ми(с)тично знание, нагласен вот или вътрешна информация. По-вероятно говорим просто за здрав смисъл.
Миро е един от най-добрите ни изпълнители, че и композитори, ако изобщо са останали други такива в България. Песента му „Ангел си ти" също не е чак лоша - просто е безлична. Ширпотреба с посредствен до бездарен аранжимент в псевдо евро диско стил (който беше на мода само преди 25 години!, не е много отдавна, нали...), безлична мелодия, ужасно бездарна хореография тип ГДР ТВ програма „Шарено котле" (това пък беше преди 35 години...), статично присъствие на сцената на един иначе харизматичен изпълнител, текст на български (в последния момент и малко на английски), разказващ за ангели, любов и май нищо друго... и много плам в очите. С това, в общи линии, се изчерпват достойнствата й.
Миро е добър избор за България. Каквито бяха и общо взето всички досегашни наши представители на Евровизия - дори Краси Аврамов (стига първо да се беше научил да пее) и Каффе (стига да не бяха спечелили с явно нагласен вот). Това имаме и толкова можем. Елица и Стунджи са ясни, но Марияна Попова е чудесна певица, а Дийп Зоун също са класа.
Грешката винаги е била в подхода. Изпълнители като Марияна и Миро имат абсолютно нулев шанс да направят впечатление. Не защото са слаби, а защото не сме в 60-те години. Ако (хипотетично) България можеше да участва в този конкурс през 60-те, един гений като покойния днес Емил Димитров щеше просто да отвее повечето тогавашни западни изпълнители, сигурен съм. Просто нивото му в ония времена е било световно.
Днес обаче нещата не стоят така. Българската поп музика тотално и отдавна е ритнала камбаната. От Дони и Момчил през 90-те и Каризма след 2000-та не е създавано нещо наистина качествено. Истинско чудо е, че изобщо имаме добри изпълнители - а имаме такива и не са никак малко. Ако добавите и младите, пръкнали се от разните айдъл конкурси, направо имаме страхотен потенциал. Вземете примерно една Деница от последния „Мюзик Айдъл" - тя е гърло от световна класа, едва ли има и десет други такива като нея в света. А дори не спечели - защото конкурентите й също бяха сериозни.
Българските композитори и продуценти в наши дни обаче са предимно некадърни - вода газят, жадни ходят. Главно реват и много малко работят. Затова таланти има, но музика - не.
И тук пак можем да кажем философски - колкото, толкова. Къде сме тръгнали тогава с цървули по дивия Запад? Обаче няма да сме прави.
Има какво да се направи. Не всички са бездарни и мързеливи. Има хора, на които им се работи и работят. Има хора, които правят музика. Има хора, които имат идеи и адекватен, съвременен поглед. Има начин да се произведе качествен продукт за международна употреба, включително и за Евровизия. Просто трябва нетрадиционен подход - доказа го както успехът на Елица и Стунджи, така и представянето на Дийп Зоун.
Забравете за класическите шестдесетарски гласове-и-мелодии,-които-са-ни-втръснали-до-умирачка. Днес е друго време, хората искат шоу и нещо оригинално, различно. Селин Дион може да е продала нам колко си стотин милиона албума, но днес публиката иска Лейди Гага и то шоуто, а не албумите й.
За шоу пък трябват идеи, а за идеите трябват свежи, нови, млади хора - не съюзите на композиторите и танцовите дейци и не знам си още кои „синодални старци" на БГ музиката. Трябват и пари, но парите БНТ ги има и така и така ги дава всяка година. Защо поне не продуцира с тях нещо радикално ново? Видя се през годините, че така и така най-интересните неща в БГ конкурса са продуцирани именно от БНТ. Явно там има хора, които си разбират от работата.
Проблемът е как БНТ да направи регламент, който да изкара именно такива свежи хора и идеи на финала на националния конкурс и как там да избере най-конкурентното за Евровизия.
Няма сигурна рецепта - ако имаше, всички щяха да я следват. Ето, новият тазгодишен регламент е крачка напред - избра горе-долу удачен представител в лицето на Миро, но го прати с абсолютно неподходяща песен (поне две от другите четири бяха по-адекватни). И все пак и БНТ вода гази, а жадна ходи.
Защото моделите са пред очите й. Петдесетина индивидуални муз. дейци и организации, избрани на неведом принцип, са жалка гледка като селекционно жури. Или правиш цяла академия от специалисти - поне 200-300 души, практически всеки, който е някой в този бранш (моделът на „Оскар"-ите и Холивуд). Или избираш внимателно жури от трима, максимум четирима широки специалисти в бранша, които отговарят с името, гласа и задника си за селекцията и трябва да я дискутират и защитават в публична битка с кого ли не (моделът „Мюзик айдъл", „БГ търси талант" и прочее риалити предавания).
Другият вариант е всяка година да откриваш топлата вода и да я преливаш от пусто в празно. Защото харизмата на Миро, вярата му в Бог, в самия него и в числото 13... просто несериозно е да залагаш на това. Особено с парите на данъкоплатците и с неща, които за някои хора - все още - са въпрос на национална чест тип „да не се излагаме пред чужденците".
Така че ангелите да вървят по дяволите. А дяволът, както знаем, е в детайлите. Дано поне догодина да сме малко по-дяволи, а не както досега участието ни да минава под девиза: "луд умора няма, само се 'аби напразно".
