Напоследък все по-често срещам хора, които правят много неща. Не мога да кажа, че ги правят добре, не зная и дали се питат как ги правят. Обаче ги правят.
Примерно, решават, че искат да снимат филм. Естествено, той трябва да има сценарий. Сядат те и си написват сценария. Ами да, идеята им е хрумнала, какво друг ще пише, със сигурност няма да го направи толкова добре.
После - трябват актьори. Тук е малко по-сложно, особено ако искаш и сам да си заснемеш филма, така че някои пропускат актьорстването и минават направо на професия „оператор" и професия „режисьор". После произвеждат нещо, което вероятно си харесват. А може би и няколко други човека го харесват. Въпросът не е в това.
Все повече и повече срещаме мултифункционални хора. И това не винаги е хубаво. Както за самите тях, така и за онези, които получават техния „продукт". На тях им дава фалшивата увереност, че могат всичко. На нас няма как да ни е приятно нещо, което не е направено с професионализъм и дълбоко познаване, с умение.
Давам си сметка за един от основните аргументи в защита на „мултифункционалните" хора. Днешното време някак изисква да си такъв. Да можеш повече неща. Да ги правиш бързо. То наистина ни „размножава", вкарва ни в повече от една житейска и професионална „роля", изисква подобен мултифункционализъм.
Кара ни да мислим, че това качество ни дава особено предимство - да се сдобием по-лесно с желаната работа, да станем по-бързо известни /ако се занимаваме с изкуство, да кажем/ или да употребим по-мащабно известността си /ако вече сме я получили/.
Изглежда маловажно, но дали е, че множество обяви за работа, или пък презентации на компании, много настояват на мултифункционализма. Мултифункционални екипи, мултифункционални сфери на действие и какво ли още не „мулти"...
Тази особеност на съвременния живот обаче лесно „възпитава" фалшивата увереност, че да правиш много неща е лесна работа. Можем да го видим във всичко. Само погледнете колко хора пишат. И се наричат писатели. Независимо, че някои от тях имат речник с не повече от 2-3 хиляди думи. И че са базисно неграмотни. И тук не става дума за фейсбуктворчество, за блоговете и т.н. За правото на хората да си пишат в мрежата където и каквото искат. Става дума за сайтове, които претендират за специализация и най-вече за книги. Класическите книги - такива, каквито ги има от времето на Гутенберг.
Инженери, продавачи, счетоводители, ученици и какви ли не още хора пишат книги. И смятат, че го могат. Също достатъчно количество такива правят музика. Актьори пеят, музиканти играят. Режисират. Снимат. Затова и масово виждаме повърхностни, калпаво направени „културни" продукти.
Давам си сметка, че вероятна „вина" за това има и отварянето ни към света. Свободното ни пребиваване в него. Защото по света, да, там, такива неща се случват. Музиканти са и страхотни поети. Да кажем Ник Кейв. Певци и певици пускат модни линии. Да кажем Виктория Бекъм. Не че беше кой знае какъв музикант. Но напоследък някои от дрехите й доста се харесват. Примери много.
Но нека да припомня, че това там е свят с развита съответна индустрия. И това дава възможност на някои да разчитат на ползите, които известността им в нея им дава. Тук обаче индустрии няма. То сцена няма, та индустрия.
И може би е хубаво да се върнем към добрата стара специализация.
Да се концентрираме върху едно или две неща, които да изучаваме добре, да придобиваме умения да ги правим добре и... да ги правим.
Предполагам на мнозина им се иска да могат повече. Да са някакви ренесансови хора, като Леонардо, да кажем, и да имат таланта, да могат и да рисуват, и да пишат, и да инженерстват...
Обаче ренесансови хора ний не сме, както би казал Йода, и няма как да бъдем. Поне почти всички от нас. И защото „всичко мога, всичко знам"... завършва с „аз вълшебник съм голям"... Съжалявам, но това е положението.
Шинмен Мусаши-но-Ками Фудживара-но-Геншин основоположник на школата Ни Тен Ичи Рю( бой с два меча) и автор на трактата Го Рин Но Шо (Ръкопис на петте пръстена) е казал,че "човек постигнал съвършенство в една област е постигнал съвършенство във всички области". Мусаши е бил велик войн, изкусен калиграф, художник, архитект, писател и какво ли още не. Според него съвършенството не е цел , а път и когато развиваш мисленето и духа си всяка област на науката и изкуството може да бъде овладяна. Никога не е побеждаван в битка, освен един път, ама той не се брой ,щото го е била жена-нинджа с едно.....ветрило. Та мисълта ми е ,че даже съвършен човек може да бъде победен.....от жена.
6+ за статията! Поразително е как при контактите с чужди фирми виждаме, че там има конкретен специалист по конкретно нещо, докато тук в повечето случай всеки е пенкелер-разбирач по всичко....и даже се гордеем с това
Елица..... Не ти го дочетох цялото, но обикновено тия дето са завършили ПР, маркетинг и публична администрация, обикновено на тях морето им е до колене. Лично наблюдение Може би ако беше завършила Химия (с някоя по тясна специализация), нямаше после с лека ръка да кажеш, че имаш също познания по Физика, Информатика, Биология.....па ако щеш и по Шведска филология Статията е насочена към тези с твоето мислене и претенции струва ми се....
"Статията е насочена към тези с твоето мислене и претенции струва ми се...."
Елица, сега се върни и почни от абзаца : "Примерно решават, че искат да снимат филм.." - прочети го внимателно и пак помисли малко :-))
Именно, за това не мисли ограничено - трябва да имаш нужните познания, за да снимаш филм - не става просто да ти се иска :-) - за това си говорим :-)
"Поне почти всички от нас. И защото „всичко мога, всичко знам"... завършва с „аз вълшебник съм голям"... " Това е много добро. Мултифункциалността наистина не е за всеки и определено, ако човек има способността да се себеоценява би се предпазил от залитане в тази посока. Някъде имаше коментар, че западняците специализирали в една област и да се учим от тях. Истината е, че те ценят нашите широки специалисти много повече от техните коне с капаци. В последните години опитвайки се да стигнем до тяхното ниво всъщност много западаме и като образование и като специалисти. Имахме нещо уникално и го затрихме. Мечо Пух го е казал: "едни го могат, а други не".
Ами Елица - за какви познания си говорим - ето ти елементарен пример - за да правиш филм ,примерно да си му режисьор ( а тук си говорим да си и сценарист и режисьор и оператор) хората учат задължително следните неща и придобиват познания относно : Драматургия за игрално кино Драматургия за телевизионни предавания Екранен дизайн Екранен звук Екранна музика Естетика Звукозапис на терен История на българското кино История на музиката История на пластичните изкуства История на философията Мениджмънт в екранните изкуства Основи на актьорството Основи на драматургията Основи на екранната инсценизация Основи на екранния монтаж Основи на операторството Основи на психологията Подготовка на екранен проект Работа с актьора в екранните изкуства Режисура на документален филм Режисура на игрален филм Режисура на литературна екранизация Режисура на телевизионен музикален клип Режисура на телевизионна адаптация Режисура на телевизионна реклама Режисура на телевизионно предаване Семиотика:слово и образ Увод в историятa на киното Да, разбира се - ТИ може и да си някой гений, който се е родил със знанията за всичко това, но филмчето ти най-вероятно ще го оценят само мама и татко. За да стане един краен продукт красив и завършен са необходими Талант, Познания, Опит. Това, че днес съм се събудила и съм решила, че съм дизайнер примерно, защото съм си разместила мебелите в къщи - не ме прави нищо повече от човек, който си е разместил мебелите в къщи. Това е.
И даваш за пример Ван Гог, а в случая в статията става дума за Пеньо от Клисура примерно. Никой не оспорва тезата ти, че е важен таланта и че хората възприемат и учат по различен начин.....просто и ти като всички, които всичко могат и всичко знаят губиш фокус и не искаш или не можеш да схванеш какво ти се казва. Селави!
Не говоря аз за някой, който е успял и пазарен, а за някой, който нищо не отбира, но си мисли, че може - с каквито хора е пълно. Както вече написах - изобщо не оспорвам тезата ти за наличието на талант.
Идва някой тук, изписва километрични коментари колкото всичките наште взети заедно, после ни казва, че е страшно ангажиран и няма време да виси тук като нас тъпите чатъри ....смех! А иначе да се повторя още веднъж - всестранно развитите гении ще ги познаеш по това, че обикновено са с тапия ПР, маркетинг, публична администрация или нещо такова..... баси колко сме ограничени ние останалите
Деян, има неща, които са ясни още в началото - например или може да пишеш или не :-)..т.е. или си талнтлив или не си странно защо вече доста пъти се написа, че никой не говори за хората, които могат, а за тези, които не могат и имат само претенции - и този факт се подминав а и пак си знаете своето. Мога само да допусна, че понеже спор няма - едните сме гледали, слушали, виждали нескопосници, които си мислят, че са Творците на Новия Век, а другите творите в момента това, което след 10 години ще или няма да влезе в историята и за това така....Логично обяснение да се правим, че не прочитаме нещо, което ясно ви се написа и то от различни хора аз нямам.
за последен път и дано някак си успееш да го схванеш : "странно защо вече доста пъти се написа, че никой не говори за хората, които могат, а за тези, които не могат и имат само претенции - и този факт се подминав а и пак си знаете своето."
Статията е пълна с неясноти и собствени гледни точки. Не, че е лошо, ама на първи прочит изглежда като тирада. "Нищо не мога, а тоя нещастник, дето ми взе работно място, свири и на пиано" Пък и цялото нещо е отгоре-отгоре. Хората на днешното време се развиват в повече от една среди, защото... ами защото могат. Да, вече има информация за всичко на един монитор разстояние. Времето е повече, свободата също. Сигурен съм, че и преди го е имало желанието, но малко хора са можели да си го позволят. Колкото до професионалното развитие (професионалист - човек, който получава заплащане срещу извършени услуги), който не е доволен от даден продукт/услуга - да не плаща. Не е ли десетки пъти по-добре пазара да е наводнен със стоки, отколкото да цари монополизъм? Защо да има 2 книги на месец, като може да има 200? Много хубав пример е и нашата поп фолко музика. Женици-дилетантки, които безмилостно плагиатстват от чуждестранни колежки. Минават през звукозаписна компания, барат един-два меча и накрая подписват договор. А пък не е като да каже човек, че тази музика не се слуша. То даже и музика не е. Много по-добре е човек да се опитва да се движи напред, отколкото да стои на едно място, вярвайки, че като затвря буркани в продължение на 20 години, на 21та вече ще е тясно профилиран специалист.
Безобразна публикация. Ние тук нямаме некадърници. Всеки има по няколко таланта. Децата ни не напредват бавно. Те напредват "различно". На тях им е втълпено най-важното - да са амбициозни, с високо самочувствие, специални. Да си всестранно развит гений е любопитно хоби. Или няколко хобита. Да се омаловажава труда на "тесния специалист" е градивна критика. Той се оценява наравно с талантливия и изобретателен Гошко. И така до пръсване.