Напоследък все по-често срещам хора, които правят много неща. Не мога да кажа, че ги правят добре, не зная и дали се питат как ги правят. Обаче ги правят.
Примерно, решават, че искат да снимат филм. Естествено, той трябва да има сценарий. Сядат те и си написват сценария. Ами да, идеята им е хрумнала, какво друг ще пише, със сигурност няма да го направи толкова добре.
После - трябват актьори. Тук е малко по-сложно, особено ако искаш и сам да си заснемеш филма, така че някои пропускат актьорстването и минават направо на професия „оператор" и професия „режисьор". После произвеждат нещо, което вероятно си харесват. А може би и няколко други човека го харесват. Въпросът не е в това.
Все повече и повече срещаме мултифункционални хора. И това не винаги е хубаво. Както за самите тях, така и за онези, които получават техния „продукт". На тях им дава фалшивата увереност, че могат всичко. На нас няма как да ни е приятно нещо, което не е направено с професионализъм и дълбоко познаване, с умение.
Давам си сметка за един от основните аргументи в защита на „мултифункционалните" хора. Днешното време някак изисква да си такъв. Да можеш повече неща. Да ги правиш бързо. То наистина ни „размножава", вкарва ни в повече от една житейска и професионална „роля", изисква подобен мултифункционализъм.
Кара ни да мислим, че това качество ни дава особено предимство - да се сдобием по-лесно с желаната работа, да станем по-бързо известни /ако се занимаваме с изкуство, да кажем/ или да употребим по-мащабно известността си /ако вече сме я получили/.
Изглежда маловажно, но дали е, че множество обяви за работа, или пък презентации на компании, много настояват на мултифункционализма. Мултифункционални екипи, мултифункционални сфери на действие и какво ли още не „мулти"...
Тази особеност на съвременния живот обаче лесно „възпитава" фалшивата увереност, че да правиш много неща е лесна работа. Можем да го видим във всичко. Само погледнете колко хора пишат. И се наричат писатели. Независимо, че някои от тях имат речник с не повече от 2-3 хиляди думи. И че са базисно неграмотни. И тук не става дума за фейсбуктворчество, за блоговете и т.н. За правото на хората да си пишат в мрежата където и каквото искат. Става дума за сайтове, които претендират за специализация и най-вече за книги. Класическите книги - такива, каквито ги има от времето на Гутенберг.
Инженери, продавачи, счетоводители, ученици и какви ли не още хора пишат книги. И смятат, че го могат. Също достатъчно количество такива правят музика. Актьори пеят, музиканти играят. Режисират. Снимат. Затова и масово виждаме повърхностни, калпаво направени „културни" продукти.
Давам си сметка, че вероятна „вина" за това има и отварянето ни към света. Свободното ни пребиваване в него. Защото по света, да, там, такива неща се случват. Музиканти са и страхотни поети. Да кажем Ник Кейв. Певци и певици пускат модни линии. Да кажем Виктория Бекъм. Не че беше кой знае какъв музикант. Но напоследък някои от дрехите й доста се харесват. Примери много.
Но нека да припомня, че това там е свят с развита съответна индустрия. И това дава възможност на някои да разчитат на ползите, които известността им в нея им дава. Тук обаче индустрии няма. То сцена няма, та индустрия.
И може би е хубаво да се върнем към добрата стара специализация.
Да се концентрираме върху едно или две неща, които да изучаваме добре, да придобиваме умения да ги правим добре и... да ги правим.
Предполагам на мнозина им се иска да могат повече. Да са някакви ренесансови хора, като Леонардо, да кажем, и да имат таланта, да могат и да рисуват, и да пишат, и да инженерстват...
Обаче ренесансови хора ний не сме, както би казал Йода, и няма как да бъдем. Поне почти всички от нас. И защото „всичко мога, всичко знам"... завършва с „аз вълшебник съм голям"... Съжалявам, но това е положението.
Ами Елица - за какви познания си говорим - ето ти елементарен пример - за да правиш филм ,примерно да си му режисьор ( а тук си говорим да си и сценарист и режисьор и оператор) хората учат задължително следните неща и придобиват познания относно : Драматургия за игрално кино Драматургия за телевизионни предавания Екранен дизайн Екранен звук Екранна музика Естетика Звукозапис на терен История на българското кино История на музиката История на пластичните изкуства История на философията Мениджмънт в екранните изкуства Основи на актьорството Основи на драматургията Основи на екранната инсценизация Основи на екранния монтаж Основи на операторството Основи на психологията Подготовка на екранен проект Работа с актьора в екранните изкуства Режисура на документален филм Режисура на игрален филм Режисура на литературна екранизация Режисура на телевизионен музикален клип Режисура на телевизионна адаптация Режисура на телевизионна реклама Режисура на телевизионно предаване Семиотика:слово и образ Увод в историятa на киното Да, разбира се - ТИ може и да си някой гений, който се е родил със знанията за всичко това, но филмчето ти най-вероятно ще го оценят само мама и татко. За да стане един краен продукт красив и завършен са необходими Талант, Познания, Опит. Това, че днес съм се събудила и съм решила, че съм дизайнер примерно, защото съм си разместила мебелите в къщи - не ме прави нищо повече от човек, който си е разместил мебелите в къщи. Това е.
И даваш за пример Ван Гог, а в случая в статията става дума за Пеньо от Клисура примерно. Никой не оспорва тезата ти, че е важен таланта и че хората възприемат и учат по различен начин.....просто и ти като всички, които всичко могат и всичко знаят губиш фокус и не искаш или не можеш да схванеш какво ти се казва. Селави!
До Elitsa Stoimenova: Ти наистина си много, ама много проста. Той и Микеланджело е нямал диплома, ма патко! Не знам каква история на изкуството си изучавала, но какво са казвали за него, не означава, че е бил самоук. А от постовете ти научих, че ти пишеш даже и на диалект. Щото това "злобиш" не е литературен български.
Не говоря аз за някой, който е успял и пазарен, а за някой, който нищо не отбира, но си мисли, че може - с каквито хора е пълно. Както вече написах - изобщо не оспорвам тезата ти за наличието на талант.
До Elitsa Stoimenova: Котките не съскат, а змиите. Книги съм чела повече от теб. Както казваше един много популярен реди години журналист "между мен и Вас стоят няколко вагона с книги" В моя полза Ван Гог е бил недолюбван, бил е оплюван, но не е самоук. Това естествено не означава, че е завършил жудожествена академия. А иначе ти си пиши, рисувай, на никого не пречиш.
Идва някой тук, изписва километрични коментари колкото всичките наште взети заедно, после ни казва, че е страшно ангажиран и няма време да виси тук като нас тъпите чатъри ....смех! А иначе да се повторя още веднъж - всестранно развитите гении ще ги познаеш по това, че обикновено са с тапия ПР, маркетинг, публична администрация или нещо такова..... баси колко сме ограничени ние останалите
До Deyan Savov: Това, което казах за котките е игра на думи. Ако си я разбрал, разбрал си я. За художниците мога да поспоря. това дали те купуват не означава, че не си талантлив. защото след 50-100 години може и да те купуват. Спорът тук е за хората които си мислят, че могат да правят дадено нещо и си въобразяват, че го правят добре. За липсата на себекритичност. Никой не отрича, че има хора, които притежават няколко таланта. Но това че малка група хора притежават едновременно няколко таланта, не означава, че всички останали също притежават тези таланти. Освен това се опитваме да направим разлика между талант, труд и опит. Пример за липса на себекритичност са масовите певчески конкурси, където масово се явяват хора, които Не могат да пеят. Но като им го кажат, се обиждат.
Учудващо яростно се нахвърлихте на момичето, макар че само изказа мнението си и то без да обижда никого. Също както авторката е изказала нейното. Без да вземам някоя страна, сещам се за едни думи на Стив Джобс, лека му пръст. Повечето от вас знаят, че не е от най-образованите велики личности. Ама пък в първите редици на Forbes. Та, какво казва той: „За лудите, за различните, за бунтарите, за размирниците, за кръглите гвоздеи в квадратните дупки ... за онези, които виждат нещата по различен начин – те не обичат правилата ... Можеш да ги цитираш, да не се съгласяваш с тях, да ги възхваляваш или да ги очерняш, но единственото, което не можеш да направиш, е да ги игнорираш, защото те променят нещата ... Те бутат човечеството напред и макар и някои да ги смятат за луди, ние виждаме в тях гении, защото онези, които са достатъчно луди, за да мислят, че могат да променят света, са онези, които наистина го правят.”
До Elitsa Stoimenova: Умишлено използвах думата самоук, защото необразован говори за още по-голяма глупост от твоя страна. Препоръчвам ти да не смесваш сегашните понятия за образованост и тогавашните. Защото по тогавашните Ван Гог няма как да е необразован.
До Elitsa Stoimenova: Дар права си, не си ми на нивото. Аз дори и да клекна, толкова ниско като теб не мога да падна. И не си ти тази, която ще ми каже дали да пиша или не. Като всяка снобеса си способна да дадеш пример с един от най -известните художници. Толкова ти стига въображението. Лека ти вечер и не ми играй старите номерца - щом не са съгласни с мен, значи са злобни. Не скъпа, не съм злобна. Просто не понасям посредствеността.
Деян, има неща, които са ясни още в началото - например или може да пишеш или не :-)..т.е. или си талнтлив или не си странно защо вече доста пъти се написа, че никой не говори за хората, които могат, а за тези, които не могат и имат само претенции - и този факт се подминав а и пак си знаете своето. Мога само да допусна, че понеже спор няма - едните сме гледали, слушали, виждали нескопосници, които си мислят, че са Творците на Новия Век, а другите творите в момента това, което след 10 години ще или няма да влезе в историята и за това така....Логично обяснение да се правим, че не прочитаме нещо, което ясно ви се написа и то от различни хора аз нямам.
Диане, ако някой си изкарва парите с писане, не означава, че е писател. Означава много други неща, но дали е писател ще стане ясно по други критерии. Просто няма как да сложа на едно ниво Достоевски и Дан Браун. Единият е писател, а другият добър мениджър на посредствени и крадени неща, които биват възхвалявани от посредствени хора. В този контекст на размисли, мога да каже, че Дан Браун е талантлив мениджър, който успява да пласира глупостите си, защото отлично познава ниЗЗЗкия вкус на тълпите.
за последен път и дано някак си успееш да го схванеш : "странно защо вече доста пъти се написа, че никой не говори за хората, които могат, а за тези, които не могат и имат само претенции - и този факт се подминав а и пак си знаете своето."
Боже, Боже ... Страшна е Ямболската мъка ...
Rodrigo Diaz de Vivar: Поне не крия къде живея. Защото не страдам от провинциални комплекси. А дали си умен, талантлив и можещ не зависи от града. виждам, че схващанията на момата ти харесват. Пиши й плюсове. Не се занимавай с Ямбол. Ние сме град на анархисти. Не си готов за таз лъжица.