Това е книга, която е препоръчително да бъде прочетена поне два пъти – веднъж като дете и веднъж – като възрастен. Всякакви суперлативи за "Малкият принц" звучат излишно и не на място. Просто ако скоро не сте посягали към Екзюпери, може би е време да го направите.
Емил прави само пакости, а ако по случайност не прави пакости – то те му се случват. Астрид Линдгрен описва едно очарователно палаво момче, което няма как веднага да не стане любимец на децата. Книгата е написана под формата на дневник, което я прави още по-приятна за четене от по-малките. Ние по-големите също я разлистваме с удоволствие и си припомняме лудориите на Емил от село Льонеберя.
И докато сме на вълна Астрид Линдгрен, няма как да не добавим и Пипи Дългото чорапче, която, точно както и Емил от Льонеберя, е героиня, която децата няма как да не обожават. Пипи е толкова силна, че може да вдигне цял кон, живее в своята Вила Вилекула с маймуната Господин Нилсон и обожава да разказва фантастични истории. От личен опит казваме, че книгата е идеалното средство да ви стане по-весело в мрачен и навъсен ден.
"Ян Бибиян" се смята за първият фантастичен роман за деца в България, но това далеч не е единствената причина да бъде четен и препрочитан. Книгата е наситена с фантастични приключения, чудати герои и още по-чудати случки. Заслужава си да я препрочетете и на една по-късна възраст, за да откриете, че в нея е заложена и голяма доза философия и размисли за доброто и злото. Още повече, че в края на миналата година романът на Елин Пелин се сдоби с юбилейно издание с изцяло нов облик и невероятни илюстрации.
Една история, колкото фантастична, толкова и доста реално звучаща. Луиза и Лоте се срещат на детския лагер до Зеебюл край Бюлзее. Двете момичета са напълно еднакви – оказват се близначки, разделени при развода на родителите си. Следват редица приключения и един щастлив край, който стопля сърцето и на малките, и на големите читатели. А по-възрастните ще открият и доста уроци за себе си и грешките си в отношението към децата.
Историята за приятелството между Антон и Точица, която всъщност се казва Луиза, не е подходяща за най-малките читатели. Двете деца са много различни, но са обединени от нелеката си съдба, която всъщност ги и запознава. Точица е от богато семейство, но родителите й не й обръщат почти никакво внимание, а Антон е беден и трябва да издържа болната си майка. Както в "Двойната Лотхен" обаче, и тук в крайна сметка има щастлив край за всички.
Няма да е пресилено, ако кажем, че поредицата за младия магьосник върна мнозина към четенето на книги. Няколко поколения израснаха заедно с Хари, Рон и Хърмаяни, техните приключения и борбата им със злото, и то не само в лицето на Лорд Волдемор. А заедно с това дойдоха и много уроци, които книгите на Джоан Роулинг "преподадоха" - за приятелството, за лоялността, за любовта и нейната сила да побеждава. Романите на Роулинг са и прекрасно четиво, ако точно в момента не ви е до тежки книги с неясни послания.
Тук няма хобити, орки, измислени създания и вълшебни пръстени. Има обаче много сърце и душа, които Толкин е вложил в тези писма. Той ги е писал до децата си от името на Дядо Коледа, а най-хубавото е, че с течение на годините писмата стават по-интересни, появяват се нови герои и нови послания. Така те са подходящи за четене както от деца, така и от родителите им – всеки ще открие по нещо за себе си.
Тук въпросът е спорен, но според повечето почитатели на Толкин "Хобитът" си е детска книга. Освен това писателят първоначално пише историята си под формата на приказка, базирана на старогермански легенди. Въпреки това крайният вариант на романа е богат на сюжети и елементи, а и е въведение към света на Средната земя.
Тук са едни от най-любимите детски приказки, начело с "Джуджето Дългоноско" и "Малкият Мук". Хауф е наставник на децата на вюртембергския военен министър и първоначално съчинява своите приказки за тях като идеята му е да са подходящи дори и за най-малките читатели и слушатели. Въпреки това всъщност никога няма да ни омръзне да се връщаме към именно към приказките на Хауф, най-малкото заради препратките към арабския и немския фолклор, в които винаги откриваме по нещо ново.
И тук въпросът дали книгата е точно детска се обсъжда и до днес. По думите на Милн романът му не е за деца, а за детето във всеки възрастен. Книгата е допълнена от илюстрациите на Ърнест Шепърд, които и до днес всеки разпознава и харесва.
Матилда е необикновено дете, което обожава да чете и още преди да тръгне на училище, изчита всичко от близката библиотека. Родителите й обаче я намират за нетърпима заради белите, които понякога обича да погажда, а и не разбират "защо са й тези пусти книги". Но най-страшна се оказва госпожа Трънчбъл – директорката на училището на Матилда, която момичето трябва да намери сили да пребори. Книгата се чете на един дъх, а препрочитането й е силно препоръчително.
Писмата на Весел Патиланчо до Смехурко и описаните в тях лудории, чиято жертва обикновено е баба Цоцолана, могат да разсмеят до сълзи всеки, който ги чете. Освен това разказите в рими се четат леко на глас, което е невероятно улеснение за родителите на по-малки деца.
Фентъзи романът на Енде може да разпали въображението на всеки със света, описан в него. Писателят успява да вмъкне множество мотиви от митове, легенди и дори от Библията, както и доста "намигвания" към читателите и за големите е истинско удоволствие да откриват тези хитри "капани за ума". В оригиналното издание, както и в много от преводите е използван многоцветен печат за различните моменти от книгата – нещо, което се надяваме да видим и на българския книжен пазар.
