Когато някой с качулка и маска хвърля бутилки по полицаи пред партийна централа, това е отклонението, което на следващия ден ще видите в новините. Също заради крайността си, подобна проява остава и в съзнанието на зрителя по-ярко впечатление.
Но вечерта на 1 декември в София не беше само качулати сеячи на хаос срещу тежко бронирани полицаи. Тя беше и нещо друго и то не бива да остава в сянката на по-късните събития.
Вечерта на 1 декември беше озарена от светлините на десетки хиляди вдигнати телефони. Протестът пред Министерски съвет и новата сграда на парламента събра повече хора, отколкото аз самият някога съм виждал на едно място. Още в 18:30 ч. множеството стигаше много отвъд БНБ и площад "Батенберг" в едната посока.
Докъдето ми стигаха очите в другата - хора, хора, хора. Важното е да се подчертае дебело - хора, събрали се на мирен протест. Всеки не само носи светлина в ръката си посредством телефон, но и не се притеснява да покажеш лицето си.
Видях двойки, видях групи приятели, видях хора на средна и тук-там пенсионна възраст. Видях дори родители с бебета. Но най-голямо впечатление ми направиха по-младите - от тийнейджъри с творчески дух (една групичка бяха направили огромна връв с "наденички" от стиропор) до спретнати студенти.
Вниманието ми се спря и върху плаката на младо момиче - "Преходът свършва с Gen Z". Така категорично и някак наивно, както подобава на младостта.
Все пак малко след това милениълка ми отбеляза как не може да повярва, че толкова години след #ДАНСwithme "отново протестира заради същия човек".
Множеството, което ви описваме, скандираше, пееше и скачаше. На светло и с открити лица.
Тук-там минаваха по двама-трима "съмнителни субекти", както от МВР биха ги определили, но с наведени глави - може би разумно осъзнавайки, че на толкова осветено място и сред толкова много хора, не е разумно за самите тях да се опитват да... правят зулуми, да речем.
По-наперени тези индивиди видимо станаха, когато протестът премина в шествие - отново мирно - и пое към Софийския университет. А районът около него, изненада, тънеше в мрак.
Как пък точно в този ден и в този час се случи авария, която да засегне точно тази част от центъра на София? По Коледа ставали чудеса, казват, преди нея - необикновени случайности.
Защото тук, в мрака, започна да се оформя едно друго лице на вечерта на 1 декември. Именно край потъналия в мрак университет започнаха да се чуват бомбички, а някои от протестиращите разумно потеглиха към домовете си, предусещайки накъде вървят нещата.
И отново тук, в мрака, зачестиха лицата, скрити с качулки и маски. Групи от по няколко души все по-забързано се насочваха към централата на ДПС-Ново начало.
Останалото сте го гледали по репортажите. Колега от екипа на Webcafe.bg потвърди от място - именно тези с качулките са създали хаоса. Дали по собствена инициатива, водени от тъпото желание да рушиш, дали от друго.
Но е важно да се знае, че не родителите с деца, не приятелските групи и не двойките очерниха вечерта на 1 декември.
И е много интересно да се проследи във вторник дали политическите лидери ще са видели светлото лице на протеста на няколко десетки хиляди, или удобно ще коментират само тъмните прояви на няколко десетки.
---
