"Животът и приключенията на Робинзон Крузо" се появява, анонимно, в Лондон през 1719 г. Книгата е представена като автентични мемоари. Името на Даниел Дефо не присъства на корицата и на второто издание, но творбата му пожъва мигновен масов успех.
В продължение на три века вниманието се е насочвало към различни аспекти на тези странни и изненадващи приключения. През всичкото това време интересът към тях никога не е намалявал. Крузо запазва неуморно постоянното си присъствие.
Защо? И как ни изглежда той през XXI век?
Има много причини за успеха на книгата, твърде многобройни, за да ги обсъждаме всичките тук. Пътешествията и приключенията на Крузо са описани с детайлност и прецизност, които са още по-изненадващи, като се вземе предвид, че Дефо всъщност никога не е пътувал. Романът би трябвало да описва духовната еволюция и процесът на изкупление на бивш търговец на роби, който открива своята собствена човечност. Но освен това се превръща в неизбежен елемент от списъците с препоръчителни младежки четива.
Извън класическата оперета от Офенбах през 1867-а и филма на Бунюел през 1954-а, книгата има безброй други адаптации в комикси и анимационни филми, в които Крузо играе второстепенна роля. В литературата, от XVIII век досега, в библиотеките присъстват много интерпретации. Сред по-значимите вариации са романи от Мишел Турние през 1967-а и 1971-а, Дж. М. Кутси през 1986-а, и Патрик Шамоазо през 2012 г.
Крузо отрано се превръща в митичен образ. Творбата въплъщава преди всичко връзката, която хората имат със собственото си оцеляване.
Тя задава по образцов начин въпроси за отношението между културата и природата. Работливостта, изобретателността, упоритостта, интелигентността и хитростта: това са основните качества, които му позволяват да превърне нещастието в предимство. Крузо в началото е изолиран, нещастен човек, който е лишен от всичко. Но тези качества малко по малко създават успешния повелител на малък земен рай.
Същевременно митът въплъщава триумфа на усърдния труд, щастието на простичкия живот, преодоляването на препятствията и откриването на човешки отношения насред привидното им отсъствие.
Жан-Жак Русо не е грешил, като е използвал Робинзон Крузо като инструмент за просвета в третата част от трактата си "Емил или за възпитанието". Според него самотният авантюрист ни учи, че разделението на труда не е абсолютно ограничение — сам човек може да направи много различни неща — и животът сред дивата природа е по-пълноценен, цялостен и поради това по-истински, отколкото е в градовете.
Волтер не е съгласен с тази натуралистична простота. В писмото си до д-р Жан-Жак Пансоф през 1766-а той пише: "Истинското щастие за човек е да живее сам, да се храни с диви плодове, да спи на голата земя или в хралупа на дърво, и никога да не мисли". Той съветва Русо да не кара Емил да чете нищо друго освен Библията, "изключителната история на Робинзон Крузо" и неговите собствени творби.
"Корабокрушенецът" (Cast Away) с Том Ханкс също разглежда темата за самотата и борбата за оцеляване.
Ами за нас — какви са поуки за нас, за утрешния ден? Ето две от тях.
При препрочитането на историята на първите дни на Крузо на пустия остров, човек би трябвало да забележи, че той не спира да събира и използва наново всички полезни материали от багажа и останките от корабокрушението. Това е потенциален урок за всички, като се имат предвид сегашните прогнози за глобална катастрофа и апокалипсис.
Ако нашият свят преживее корабокрушение, първоначално ще оцелеем, като вземем част от инструментите, машините и продуктите му и ги използваме отново по иновативни начини.
По-дълбоката и деликатна поука от Крузо обаче е, че никога реално няма да останем сами, след като бъдем социализирани. Какво прави той всъщност в своята радикална изолация? Мисли с думи, научени от други. Действа и организира живота си, като използва модели на мислене и поведение, развити в образованието му. Той прилага правила и рецепти, които не е изобретил, а е наследил.
Неговият остров е пуст, но мозъкът му никога не е. Финалният урок и поука от този самотен мореплавател е, по думите на поета Анри Мишо: "Човек никога не е сам в кожата си".
